Международен фолклорен фестивал - Пловдив 2018

За поредна година искам да споделя снимки и впечатления от Международния фолклорен фестивал, който се провежда всяка година в Пловдив и е едно от любимите ми летни събития. В началото на август културната програма не е натоварена и това събитие създава колорит и приповдигнато настроение на жителите и гостите на града. Макар че някои от съседните държави многократно изпращат състави на фестивала, винаги има екзотика и с всяко издание мероприятието става все по-силно и впечатляващо. Догодина, когато Пловдив ще бъде европейска столица на културата, очаквам своеобразен връх. По съвпадение тогава фестивалът ще навърши четвърт век. 

Тази година се насладихме на музиката и танците на изпълнители от 10 държави, като имаше нови участници, които никога не съм виждала на сцена като представителите на Индонезия, Холандия и Чехия. Снимки от предишни издания на фестивала можете да разгледате в други публикации в блога ми: от 2017 г. - ето тук, от 2016 г. - ето тук и от 2015 г. - ето тук.

Фоторазходка: Карнавал в Асеновград

Обичам карнавалите, които внасят пъстрота и ведро настроение в края на зимата и дават повод на хората да се съберат и да прекарат няколко приятни часа заедно и да се позабавляват. Била съм на няколко карнавала и именно един от тях стана повод да започна воденето на този блог. За Карнавала в Ница и Фестивала на лимона в Мантон можете да прочете в първия ми пътепис ето тук. Днес обаче ще ви покажа снимки от едно по-скромно събтие, което се проведе на 18 февруари в близост до родния ми Пловдив, а именно от карнавала в Асеновград.

Фоторазходка: Коледа в Капана

Пловдив е град, за който може да се разкажат десетки любопитни истории: като се започне от това, че е на 6 хил. години и е един от най-древните все още обитаеми градове в света, и се мине през богатото му културно и етническо разнообразие, та се стигне чак до предстоящите събития през 2019 г., когато ще бъде културна столица на Европа. При все това досега не съм писала за Пловдив, дори не съм имала намерение, по простата причина, че живея в него. По пътя на логиката като че би трябвало да е обратното, но ето доказателство как понякога не обръщаме достатъчно внимание на това, което имаме, ако е пред очите ни всеки ден.

Удивителната България: Деветашката пещера и Крушунските водопади

Посетих Крушунските водопади и Деветашката пещера на екскурзия, която включваше също Ловеч (вече писах за него ето тук) и Троян. Двете природни забележителности се намират на леснодостъпни с кола места и са разработени като туристически обекти. Природата е живописна и ако сте в района, си заслужава да отделите време, за да ги посетите.

Удивителната България: Ловеч

Днес искам да разкажа за Ловеч, където бях за един уикенд. Екскурзията беше съчетана с Крушунските водопади, Деветашката пещера, Троян и Троянския манастир, за които ще напиша отделни пътеписи. Никога не съм си представяла Ловеч като туристически град и нямах предварителни очаквания, но останах приятно изненадана. Затова искам да споделя с вас снимки и впечатления от забележителностите му, както и да ви пожелая да отидете и да ги видите лично.

Удивителната България: Дряновски манастир

Повечето манастири в България са разположени на изключително живописни места с прекрасна природа. Дряновският манастир "Свети Архангел Михаил" е потвърждение на това правило и е един от най-хубавите, където съм ходила. Той е разположен в подножието на отвесни скали в долината на река Дряновска. Намира се на 4 км от Дряново и на 12 км от Габрово. До него се стига по хубав път и околностите му съчетават по чудесен начин удобствата на цивилизацията с красотата на дивата природа. Винаги съм смятала, че за да посетиш такова място не е нужно да си дълбоко религиозен - досегът с природата, ромолящата вода, чистият въздух и зеленината действат пречистващо и зареждащо с енергия, независимо дали вярваш в бог.

Удивителната България: Кръстова гора

Обиколила съм много църкви и манастири в България, но досега не бях ходила на Кръстова гора. За сметка на това много бях слушала за мястото и имах предварителни очаквания. Повечето от тях се опровергаха. Винаги има разлика между възприятията на хората за едно и също място и тъкмо затова пътеписите са толкова по-интересни от туристическите справочници.

Забавления и неволи по Черноморието

В този пътепис смятам да споделя малко снимки и впечатления от лятната ми почивка и по-точно от посещенията ми в Бургас, Поморие и Несебър. Вече писах за екскурзията ми до остров Света Анастасия, за която можете да прочетете ето тук. Не исках да събирам двата разказа в един, защото този е смес от възторг и разочарования. Накратко: за първи път от години бях на море в България през сезона и открих обяснение защо много хора отказват да почиват у нас.

Международен фолклорен фестивал - Пловдив 2016

Ето че приключи и Международният фолклорен фестивал - Пловдив 2016. Той се проведе по традиция на Античния театър от 1-ви до 5-ти август. Тази година в него освен домакините от България, участваха още състави от Гърция, Мексико, Румъния, Сърбия и Унгария. В обзора ми на миналогодишния фестивал, който можете да разгледате ето тук споменах, че винаги има представители на Турция, но си признавам грешката - този път нямаше. Събитието както обикновено беше посетено от хиляди пловдивчани и гости на града, а за откриването и закриването буквално всички места бяха заети и имаше правостоящи.

Международен фолклорен фестивал - Пловдив 2015

С наближаването на месец август с нетърпение очаквам поредното издание на традиционния фолклорен фестивал, който се провежда всяка година на Античния театър в Пловдив. Събитието няма нужда от реклама, защото е емблематично и много посещавано, но реших да споделя най-добрите си снимки от миналата година със съвсем кратки коментари. Това не е пътепис в прекия смисъл на думата, но според мен чудесно илюстрира идеята ми, че не е нужно да пътуваш надалече, за да научиш нещо ново и да си прекараш приятно. Достатъчно е да си отворен към света и да търсиш - събития, места, хора, възможности.

Удивителната България: Долината на тракийските царе

Пред една слънчева априлска събота се включих в екскурзия до прословутата „долина на тракийските царе”, която се намира в Казанлъшката котловина. Районът често нескромно се сравнява с долината на египетските фараони, защото в него са разположени над 1000 (по някои сведения към 1500) тракийски храмове и гробници, като над 100 от тях са вече разкрити и изследвани. През този ден ние имахме възможност да посетим Шушманец, Оструша, Казанлъшката гробница и Музея на розата в Казанлък. В Интернет има подробна информация за историята на тези места, така че пътеписът ще бъде по-малко изброяване на факти и повече моите собствени впечатления от видяното.

Два от обектите ни се намираха в близост до гр. Шипка, така че първата ни спирка беше на Шипченския манастир. Той е забележителен с внушителната си църква в руски стил, украсена с разноцветни орнаменти по фасадата и златни кубета. Много пъти бях минавала покрай нея, пресичайки Стара планина, но за първи път имах възможност да я снимам и да вляза вътре.

Една година по-късно - обзор

Неусетно блогът ми стана на една година и съм щастлива, че не загубих интерес и успявах да намирам време, за да пиша в него, макар и не толкова често, колкото ми се искаше. Аз пишех, а предполагам, че имаше и кой да ме чете и се надявам написаното да е било интересно, забавно или полезно. Разбира се, бих се радвала да получа обратна връзка и съм отворена за всякакви препоръки, поправки или идеи. Струва ми се, че все още не съм намерила стила си и правилния баланс между количество снимки, фактология и лични преживявания. В това отношение една година е и много, и малко.

Реших да отбележа годишнината с един кратък обзор на местата, за които писах през 2015 година, както и да спомена някои, на които все още не им е дошъл редът, но се надявам това да стане през 2016 година.

Удивителната България: Църквата на Ванга в Рупите

От доста време се каня да пиша за това място и все отлагах. Не бях сигурна как да подходя към темата, защото и днес има противоречиви мнения както за самата баба Ванга, така и за църквата й. Дали Ванга е истинска пророчица с дарба или уменията й са силно преувеличени? Според някои дори е (неволна) измамница, заблудила стотици хора, а духовни лица я заклеймяват като проста селска жена, обладана от нечестиви нисши духове. Трудно ми е да определя каква е истината, затова смятам да разкажа просто какво видях и почувствах.

Удивителната България: Самуиловата крепост, църквата на Преподобна Стойна и Мелник

През един необичайно топъл и приятен уикенд в средата на ноември имах възможността да посетя някои забележителности в най-югозападните части на България - градовете Петрич, Мелник и Сандански, църквите на Баба Ванга и Преподобна Стойна и Самуиловата крепост, като имахме една нощувка в хотелски комплекс "Света Неделя" в село Коларово. В този пътепис ще се спра само на част от обектите, а по-нататък може би ще пиша отново и за останалите места от екскурзията.

Удивителната България: Светилището на нимфите

Един от паметниците на културата в района на Димитровград е тракийското светилище на нимфите и Афродита, датирано от II-III век. Мястото се намира в местността Гяур Бунар на километър и половина от с. Клокотница.

Макар че светилището е близо до пътя и няколко населени места, то е запазило естествения си облик сред природата. През последните години околността е пригодена за туристически посещения – преди разкопките има информационна будка, край пътеката са наредени пейки и са поставени лампи. В самата информационна част има листовки на различни езици и макет, който показва как е изглеждало светилището някога. Предлагат се екскурзоводски услуги. 

Удивителната България: Узунджово

До преди година село Узунджово, което се намира в района на Хасково, нищо не ми говореше, но вече го свързвам с две исторически места – едно културно и едно военно. Това са две забележителности, които нямат нищо общо помежду си, но случайността ги е събрала близо една до друга като местоположение, а аз ще ги събера в този пътепис.

Несъмнено селото е по-популярно и привлича организирани туристически групи с църквата „Успение на Света Богородица”, която е паметник на културата. Любопитно е, че това е най-голямата селска църква в България. Още по-интересна е съдбата й.

Удивителната България: Богородичната стъпка

От няколко години в края на юни ходя за един уикенд в Старозагорските минерални бани за фестивала „Таласъмия”, който е посветен на фантастичното и приказното в българския фолклор (и не само). Покрай него имах възможност да посетя една от местните забележителности ‒ прословутата стъпка на Богородица.

Тъй като не пътувам с кола, самото отиване до баните е приключение. Най-напред трябва да се хване влак към морето или автобус (силно казано „автобус”, защото става въпрос за тесни, задушни и силно тръскащи бусчета) до Стара Загора. Там започва голямото чакане на някой от всички (между)градски автобуси, в чийто номер има 9, защото те ходят до минералнитe бани. В Интернет може да се намери разписание, което обаче е доста неточно. Не съм чакала повече от два часа. Ако човек не бърза да пристигне в определен час, най-накрая се озовава в курорта.

Удивителната България: Българският Стоунхендж и кратерът на лешоядите

През една майска събота бях на екскурзия в околностите на Ивайловград. Попаднахме на много добре информирана, отзивчива и приятна екскурзоводка, която направи пътуването ни наистина незабравимо.

Най-популярната спирка през този ден беше античната Вила Армира. За просторното имение с богата украса и прекрасно запазени мозайки може да се пише много, но ще оставя това на историците. Вилата е изключително добре направен туристически обект с подготвени екскурзоводи, много рекламни материали и сувенири. Преди посещението се прожектира кратък документален филм за историята на сградата и собствениците й, а след това посетителите имат възможност да се снимат с римски тоги. Правенето на снимки в самата вила става срещу допълнително заплащане, но в Интернет могат да се намерят чудесни кадри, а на място се продават книжки с изобилие от цветни илюстрации.