петък, 25 декември 2015 г.

Коледните базари на Виена и Будапеща



Има десетки причини да посетиш Виена, като е добре да останеш поне седмица или да отидеш няколко пъти. В австрийската столица има разкошни дворци, над 100 музея на най-различна тематика, прекрасни църкви, сред които внушителната катедрала "Свети Стефан", и да не забравяме увеселителния парк "Пратера", където се намира прословутото Виенско колело. Минавала съм през града няколко пъти и съм имала възможност да разгледам част от забележителностите, но в този пътепис няма да им обръщам специално внимание. 

Една от значимите причини да се отиде във Виена през декември несъмнено са колоритните коледни базари, богатата украса и тържествената обстановка. Преди няколко години бях там за един уикенд в седмицата преди Коледа и останах очарована. На връщане минахме и през друга празнично украсена столица - Будапеща, която също не остъпва по колорит и настроение. Така че след предколедната разходка до Солун (повече за нея ето тук) сега ще опиша една по на север, където има богати дългогодишни традиции за посрещането на зимните празници.

събота, 19 декември 2015 г.

Солун преди Коледа


Първото ми посещение на Солун беше по време на първото ми пътуване в чужбина изобщо по време на една ученическа екскурзия в пети клас. По онова време да излезеш извън България все още беше свързано с куп неуредици. Хотелът, който по описанията за пред родителите ни трябваше да е "в центъра на Солун", се оказа извън града на поне двайсет километра на място, което може и да беше предградие, но по-скоро беше село. Стаите се отопляваха с миришещи газови печки, а на закуска ни дадоха студено неподсладено мляко. От България рейсът беше зареден с кроасани и сокчета, които периодично ни раздаваха. Споменах ли, че в автобуса нямаше места за всички и няколко учителки стояха на столчета между седалките?

Спомням си, че датата на заминаване се отложи поне веднъж и накрая тръгнахме в началото на декември. В България имаше сняг, а след границата попаднахме в страна на масиви от портокалови горички, палми и лазурно небе. В Солун обаче беше мрачно и градът не ми е оставил ярки или приятни спомени. Цялата група беше най-впечатлена от огромния магазин "Континент" - по онова време тук все още не бяха навлезли веригите от типа на Метро, Карфур и Била, затова подобен супермаркет беше истинска атракция. След това преживяване не изпитах желание да посетя Солун отново - чак до миналата година, когато отидох там през един уикенд. По стечение на обстоятелствата беше отново през зимата, малко преди Коледа.

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Удивителната България: Самуиловата крепост, църквата на Преподобна Стойна и Мелник



През един необичайно топъл и приятен уикенд в средата на ноември имах възможността да посетя някои забележителности в най-югозападните части на България - градовете Петрич, Мелник и Сандански, църквите на Баба Ванга и Преподобна Стойна и Самуиловата крепост, като имахме една нощувка в хотелски комплекс "Света Неделя" в село Коларово. В този пътепис ще се спра само на част от обектите, а по-нататък може би ще пиша отново и за останалите места от екскурзията.

събота, 31 октомври 2015 г.

Остров Корфу - спомени от края на лятото



В края на септември в България времето захлажда и се появяват първите признаци на есента, но в Гърция летният сезон е в разгара си. Това важи в пълна сила и за остров Корфу, макар че той се намира в северната част на страната. Наричат го „острова на нимфите” и му се носи славата на един от най-красивите гръцки острови.

Тъй като по време на септемврийските празници има много пътуващи, хванахме задръстване на границата, което ни забави с около два часа. По-нататък туристите се разпръсват в различни посоки и нямаше други проблеми по пътя, но вместо в четири и половина, се наложи да хванем ферибота в шест и половина. Пристигнахме в пристанището на Игуменица около половин час преди отплаването, качихме се и се настанихме на горната палуба. Времето беше прохладно, но въпреки вятъра беше много приятно. Видяхме залеза от ферибота, по-късно се появиха и светлините на Керкира.

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Албания - Част II


В първия си пътепис за Албания говорих за столицата Тирана и градовете Дурас и Круя (ето тук), а след това направих фоторазходка с екзотични гледки по пътищата (ето тук). Сега в този трети материал ще завърша с от популярните туристически градове Берат, Вльора, Саранда и Бутринт.

Наричат Берат „града на хилядата прозорци” и може би най-характерната и запомняща гледка в него са десетки бели къщи построени на склон една над друга. Градът се намира на брега на р. Осъм и старата му част е включена в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Берат е влизал в територията на България по време на Първото и Второто българско царство и до 17 в. е носел името Белград. Смята се, че е основан от гърците през VI в. пр. Хр., а в течение на времето е бил във владение на римляни, българи, византийци и сърби.


вторник, 6 октомври 2015 г.

Фоторазходка: По пътищата на Албания


След като написах първия си пътепис за Албания, в който разказах за Дурас, Круя и Тирана (може да го прочетете тук), започнах втория за Берат, Вльора, Саранда и Бутринт и осъзнах, че много снимки, които бих искала да покажа не се връзват с нито един от двата текста. Обичам да снимам от автобуса, докато пътувам, но никога в друга държава не съм събирала толкова богат и разностранен материал, който да смятам за изключително интересен. Много от снимките са екзотични и причудливи сами по себе си, дори нямат нужда от описание. Други разкриват начин на живот или манталитет, които са много далече от нашите. Трети са просто снимки по пътя, които не илюстрират контретен град или място, но смятам, че създават обща представа за една балканска страна, различна от всяка друга, в която съм била. 

четвъртък, 17 септември 2015 г.

По пътищата на Албания - Част I



Неслучайно нарекох този пътепис така. Макар че посетихме много забележителности, най-ярките ми впечатления са от пътуването между дестинациите. За градове, сгради и музеи може да се прочете в справочници и в Интернет, но само на място може да се усети духа на една страна и манталитета на жителите й. Албания е държава на противоречия. Невероятно красиви гледки и безценни исторически забележителности съжителстват с архитектурни абсурди и откровени недомислици.

Имах възможност да премина през главните туристически градове в страната – Дурас, Круя, Берат, Тирана, Вльора, потъващия град Бутринт и Саранда. Впечатляващи са, но не смятам да се връщам в близките години. В някои отношения Албания или „страната на орлите”, както я наричат, твърде много напомня на България – най-вече за дразнещите неща. Това е и единствената държава, в която съм била, където стандартът е близък до нашия и цените са дори по-ниски. Разликата обаче не е голяма, а и няма кой знае какво, което да си заслужава да го мъкнеш по пътя.

понеделник, 31 август 2015 г.

Сицилия: Алкантара, Етна и Сиракуза



По време на почивката в Сицилия бяхме отседнали в подножието на прекрасния град Таормина (повече ето тук) в градчето Мазаро, което се намира до плажа и живописното островче „Изола Бела” (подробности тук). През първия ден от престоя ни имахме възможност да изберем допълнителни екскурзии, с които да обиколим острова, като цените на повечето бяха около 40-45 евро на човек.

Предлагаха се различни видове посещения на вулкана Етна (през деня, вечер по залез, в комбинация с долината на Алкантара), обиколки на Сиракуза, Палермо и Чефалу, Агридженто и околностите му, Липарските острови или малки романтични градчета „по мотиви от филма Кръстника”. От Сицилия може да се отиде за един ден и до Малта за около 130 евро на човек, но според мен този мъничък остров заслужава повече време (повече за Малта ето тук).

сряда, 19 август 2015 г.

Сицилия: Таормина



Таормина освен най-известният курорт в Сицилия е и един от най-романтичните градове, в които съм била. По време на почивката отседнахме в Мазаро, в хотел непосредствено до лифта към града, така че можехме да ходим когато си поискаме. Повече за Мазаро можете да прочетете ето тук.

Източната част на Сицилия е заселена 1300 г. пр. Хр. Името Таормина идва от гърците, които основават близкия град Наксос. През ІІІ в. пр. Хр. островът става римска провинция. Древният град обаче е разрушен от арабите през Х в., а в близък до днешния си облик е построен наново през Средновековието. През ХVІІІ в., след като пътят Сиракуза-Месина е изместен да не минава оттам, Таормина се превръща в обикновено, незначително селце. Възвръща популярността и блясъка си едва с развитието на туристическата индустрия.

четвъртък, 13 август 2015 г.

На море в Сицилия




Да отидеш в Сицилия и да не срещнеш мафията е нещо като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Между другото била съм в Рим по времето на папа Йоан Павел II, беше неделя (денят, в който той се появява на балкона на катедралата „Св. Петър”) и въпреки това не го видях, защото беше на посещение извън града. Но това е съвсем друга история.

За Сицилия ми бяха разказвали, че още преди години млада жена отишла при леля си, която отдавна живеела на острова. Обаче гостенката все си седяла в стаята и дала следното обяснение:
‒ Страх ме е да се разхождам заради мафията.
‒ Ама, моето момиче, не се притеснявай – отвърнала лелята. ‒ Те са заети хора и си имат работа!

В този ред на мисли едва ли сицилианската мафия е по-опасна за обикновените туристи от нашата собствена. Обаче си прави по-добра реклама и се е превърнала в един вид местна атракция. В магазинчетата за сувенири се продават магнити, статуетки и други дрънкулки с усмихнати мургави чичко и лелка и надпис „сицилиански мафиоти”. Не си купих, но бяха симпатични.

четвъртък, 30 юли 2015 г.

Удивителната България: Светилището на нимфите


Един от паметниците на културата в района на Димитровград е тракийското светилище на нимфите и Афродита, датирано от II-III век. Мястото се намира в местността Гяур Бунар на километър и половина от с. Клокотница.
Макар че светилището е близо до пътя и няколко населени места, то е запазило естествения си облик сред природата. През последните години околността е пригодена за туристически посещения – преди разкопките има информационна будка, край пътеката са наредени пейки и са поставени лампи. В самата информационна част има листовки на различни езици и макет, който показва как е изглеждало светилището някога. Предлагат се екскурзоводски услуги. 

четвъртък, 23 юли 2015 г.

Удивителната България: Узунджово



До преди година село Узунджово, което се намира в района на Хасково, нищо не ми говореше, но вече го свързвам с две исторически места – едно културно и едно военно. Това са две забележителности, които нямат нищо общо помежду си, но случайността ги е събрала близо една до друга като местоположение, а аз ще ги събера в този пътепис.

Несъмнено селото е по-популярно и привлича организирани туристически групи с църквата „Успение на Света Богородица”, която е паметник на културата. Любопитно е, че това е най-голямата селска църква в България. Още по-интересна е съдбата й.

сряда, 1 юли 2015 г.

На море в Италия - Римини




Италия с огромната си брегова линия разбираемо е популярно място за летни почивки. Туристическите агенции в България предлагат основно няколко курорта, един от които е Римини. Бях там в началотона септември през 2013 г. и макар че нищо не е перфектно (за това по-късно), смятам, че е чудесно място за море.

Ще започна с един от недостатъците. Пътувахме с WizzAir с полет, който заминаваше в 6 ч. сутринта. Не чак толкова зле за софиянци, но когато си от Пловдив, това означава, че през въпросната нощ на практика не спиш. На връщане беше същото – трансферът дойде да ни прибере от хотела в три сутринта. Е, тогава поне се прибирах вкъщи и можех да се наспя на спокойствие.

сряда, 10 юни 2015 г.

Удивителната България: Богородичната стъпка


От няколко години в края на юни ходя за един уикенд в Старозагорските минерални бани за фестивала „Таласъмия”, който е посветен на фантастичното и приказното в българския фолклор (и не само). Покрай него имах възможност да посетя една от местните забележителности ‒ прословутата стъпка на Богородица.

Тъй като не пътувам с кола, самото отиване до баните е приключение. Най-напред трябва да се хване влак към морето или автобус (силно казано „автобус”, защото става въпрос за тесни, задушни и силно тръскащи бусчета) до Стара Загора. Там започва голямото чакане на някой от всички (между)градски автобуси, в чийто номер има 9, защото те ходят до минералнитe бани. В Интернет може да се намери разписание, което обаче е доста неточно. Не съм чакала повече от два часа. Ако човек не бърза да пристигне в определен час, най-накрая се озовава в курорта.

сряда, 3 юни 2015 г.

Удивителната България: Българският Стоунхендж и кратерът на лешоядите




През една майска събота бях на екскурзия в околностите на Ивайловград. Попаднахме на много добре информирана, отзивчива и приятна екскурзоводка, която направи пътуването ни наистина незабравимо.

Най-популярната спирка през този ден беше античната Вила Армира. За просторното имение с богата украса и прекрасно запазени мозайки може да се пише много, но ще оставя това на историците. Вилата е изключително добре направен туристически обект с подготвени екскурзоводи, много рекламни материали и сувенири. Преди посещението се прожектира кратък документален филм за историята на сградата и собствениците й, а след това посетителите имат възможност да се снимат с римски тоги. Правенето на снимки в самата вила става срещу допълнително заплащане, но в Интернет могат да се намерят чудесни кадри, а на място се продават книжки с изобилие от цветни илюстрации.

четвъртък, 21 май 2015 г.

Уикенд в Трансилвания


В този пътепис ще разкажа за впечатленията ми от Синая, Брашов, двореца Пелеш и „замъка на граф Дракула” – Бран.

От ученичка имам слабост към замъци. Една от мечтите ми беше да посетя приказните баварски замъци на Лудвиг II. Бях там и си заслужава, но истината е, че могат да се намерят не по-малко внушителни дворци и по-близо до България. Румъния бе „на една крачка” и поради това аз имах склонността да я подценявам. Екскурзията до Синая, двореца Пелеш, замъка Бран и Брашов приятно ме изненада.

Тръгнахме от Пловдив към шест сутринта, в дванадесет вече бяхме в Румъния, а в пет следобед пристигнахме в Синая (имахме автобусна обиколка на Букурещ и спирка в Музея на селото – повече за столицата тук). Още по пътя ме впечатли местната архитектура и най-вече покривите. Масово те са ламаринени, много остри, често с кулички и украшения. Това е характерно за стила „бранковиано”, наречен на един от румънските владетели. Друго типично за този архитектурен стил са и богатите резби по каменни колони, рамки и украшения.

четвъртък, 14 май 2015 г.

Букурещ - толкова близо, толкова далеч



 
Преди да отида в Румъния, незнайно защо си представях, че там е „същото като при нас”. Може би заради едновременното ни влизане в Европейския съюз и честото споменаване в медиите на „България и Румъния” заедно. Освен това сме съседи, имаме донякъде сходна история и сходна съдба. Всъщност не е така. След като отидох там, предубежденията ми се оказаха неоснователни.

Посетих Букурещ по време на популярната екскурзия до Синая, двореца Пелеш и прословутия замък на граф Дракула – Бран. За тези места можете да прочетете ето тук, а сега ще се съсредоточа върху столицата. Подобно на много големи съвременни градове в Европа, Букурещ прилича на джунгла от бетон и камък, но въпреки това центърът има старинно очарование. А един поглед към цените е достатъчен, за да отбележиш стандарт, видимо по-висок от нашия.

Първата ни спирка беше на отиване към Синая – имахме около час в Музея на селото. Това е етнографски комплекс, донякъде подобен на Етъра, но в по-големи мащаби. На обширна площ са разположени типични селски постройки от различните краища на страната. Казаха ни, че не са строени на място по подобие на нещо, а са истински старинни сгради, пренесени от местата, където някога са били.

петък, 10 април 2015 г.

Малта - магията на рицарския остров




Малта е страна, която ме очарова, в която бих се връщала отново и отново, в която може би дори бих живяла, ако имам такава възможност. Бях там само за един уикенд извън сезона, но твърдо съм решила някой ден да се върна на това магическо място, за да доразгледам. Благодарение на чудесното време и живописната архитектура се получиха едни от най-хубавите туристически снимки, които съм правила, но ще се опитам да не прекалявам с тях...

Няма да се разпростирам в географска информация, само ще отбележа няколко неща, които допринасят за атмосферата на страната. Малтийският архипелаг т.е. трите населени острова Малта, Гозо и Комино, както и няколко по-малки, се намират в най-южната част на Европа, дори по на юг от най-северните части на Африка. Поради това климатът е мек и дори през зимата времето е топло и много слънчево. В най-студените месеци минималните температури са около 10 градуса, а средиземноморските ветрове бързо гонят облаците и бурите.

вторник, 31 март 2015 г.

Монако и Монте Карло



Посетих кралство Монако за половин ден по време на екскурзията до карнавала в Ница и фестивала на лимона в Мантон, за която може да прочетете тук. Ходила съм още веднъж преди години, така че ще разкажа комбинирано за впечатленията ми, които се допълват. За съжаление няколко часа са напълно недостатъчни, за да може човек да се наслади на това прекрасно място.

Монако е най-мъничката държава в света след Ватикана, която се простира на по-малко от 2 кв. км. Тя е и най-гъсто населената страна (трийсетина хиляди жители, десет пъти по-малко от Пловдив!) и поради това площта е много застроена, с изобилие от тунели, подземни паркинги и нива. Държавата привлича милионери от цял свят и процъфтява благодарение на туризма и казината си. Безработицата е нула процента, престъпността също. Наскоро са отворили „затвор”, който има 4 (четири!) места. Не разбрах дали са свободни, но подозирам, че ако външен човек извърши престъпление, по-скоро ще го екстрадират там, откъдето е дошъл. Друг куриоз е, че това е единствената страна, в която армията (т.е. охраната на кралското семейство), която наброява около 80 души, е по-малка от военния оркестър (над 100 души).

понеделник, 23 март 2015 г.

Карнавалите в Ница и Мантон


В този пътепис смятам да разкажа за пътуването ми до Френската ривиера - Антиб, Кан, карнавала в Ница и фестивала на лимона в Мантон.

Преди да отида някъде, обичам да събера предварително информация, за да се подготвя. За карнавалите в Ница и Мантон имах редица въпроси: как точно протичат събитията, колко продължават, заслужава ли си да платиш за седящи места, ще видиш ли нещо от събитието, ако изобщо не си вземеш билет… Тъй като не успях да намеря в Интернет изчерпателен пътепис по темата, реших, че когато се върна, аз ще напиша за преживяванията ми. Ето го и резултата.

Екскурзията до карнавалите в Ница и Мантон, организирана от туристическа фирма с автобус, е изморително преживяване, но определено си заслужава. Първия ден тръгнахме от Пловдив в четири и половина сутринта, от София в седем и половина. След час напуснахме България и продължихме по маршрут през Сърбия и Хърватска. С всички почивки и благодарение на малкото забавяне на границите към шест и половина стигнахме до столицата, където хотелът ни беше близо до Арена Загреб. Макар че такава обиколка не беше включена в програмата, екскурзоводът предложи да ни разходи в центъра. За самия Загреб ми се иска да разкажа повече, но ще го оставя за друг материал.