четвъртък, 30 юли 2015 г.

Удивителната България: Светилището на нимфите


Един от паметниците на културата в района на Димитровград е тракийското светилище на нимфите и Афродита, датирано от II-III век. Мястото се намира в местността Гяур Бунар на километър и половина от с. Клокотница.
Макар че светилището е близо до пътя и няколко населени места, то е запазило естествения си облик сред природата. През последните години околността е пригодена за туристически посещения – преди разкопките има информационна будка, край пътеката са наредени пейки и са поставени лампи. В самата информационна част има листовки на различни езици и макет, който показва как е изглеждало светилището някога. Предлагат се екскурзоводски услуги. 

Живописната местност, където се намира светилището
Макет как е изглеждала сградата някога

Изграждането на инфраструктура, възстановяването и популяризирането на обекта са направени по оперативна програма „Регионално развитие” и макар че има още неща за довършване, резултатите се виждат. Място, за което доскоро не бях чувала, се оказа много приятна туристическа атракция.

В древността хората вярвали, че водата на извора в светилището е лековита, а жителите от околностите идвали, за да се мият и да пият от нея. Предполага се, че съоръжението функционирало от изграждането си през II-III век до навлизането на християнството по нашите земи, след което било изоставено и впоследствие разрушено. Дълго време било забравено, след което към края на ХIХ век хората от близките села започнали да копаят, за да търсят извора, и го открили. При тези първи аматьорски разкопки се изгубили много археологически находки, а камъни от сградата са използвани за строежа на църквата и училището в село Каснаково, както и на пътя към Хасково.


Върху арката на централния басейн, откъдето между скалите извира водата, все още, макар и трудно, може да се разчете изсечен в камъка надпис на гръцки с имената на мъжа, по чиято инициатива е изградено светилището, и съпругата му. Двата странични басейна са украсени с наредени една до друга свастики – много популярен символ в тракийските (и като цяло в античните) мозайки и орнаменти. Научих, че в историческия музей в Димитровград, където все още не съм ходила, има зала с находките, открити при различни разкопки в светилището на нимфите.

Надписът над централната ниша, отъдето извира водата
Украсата от свастики край басейните

На самото място са останали само основите на сградата, която се опира в подножието на хълм. От комплекса е запазено малко, но изворът все още съществува. Водата беше приятно прохладна, някои от компанията пиха и си наляха в бутилки. Докато си правехме снимки, се замислих за обратите на историята и мимолетността на всичко, което създаваме.

Около 18 века след построяването на култовото място изградените от камък басейни от двете страни все още бяха пълни с вода. Площта им е съвсем малка, но въпреки това в единия имаше рибки! Култът към Афродита е изчезнал преди повече от хилядолетие и вече никой не вярва в нимфите, но на мястото, където някога те са били почитани, природата се е запазила и продължава да дава живот. Изграденото от човека се руши, но изворът е бил на това място преди две хиляди години и може да продължи да бъде там след още две. Кой знае в какво ще вярват и какво ще си мислят посетителите след още няколко века…

Водата е кристалночиста и в нея плуват рибки :)


Светилището на нимфите не може да се похвали с мащаба и богатата история на други културни обекти като Перперикон, Старосел или многобройните ни тракийски гробници, но за кратко пренася посетителите в Античността. А най-впечатляващото лично за мен беше, че не видях просто мъртви руини, остатък от нещо, което някога е било, но е безвъзвратно загубено. Един и същ извор носи душата на мястото – някога са вярвали, че това е магията на Афродита, а днес я наричаме просто природа. Докато водата продължава да тече, нимфите все още ще са там.

Няма коментари:

Публикуване на коментар