Удивителната България: Долината на тракийските царе

Пред една слънчева априлска събота се включих в екскурзия до прословутата „долина на тракийските царе”, която се намира в Казанлъшката котловина. Районът често нескромно се сравнява с долината на египетските фараони, защото в него са разположени над 1000 (по някои сведения към 1500) тракийски храмове и гробници, като над 100 от тях са вече разкрити и изследвани. През този ден ние имахме възможност да посетим Шушманец, Оструша, Казанлъшката гробница и Музея на розата в Казанлък. В Интернет има подробна информация за историята на тези места, така че пътеписът ще бъде по-малко изброяване на факти и повече моите собствени впечатления от видяното.

Два от обектите ни се намираха в близост до гр. Шипка, така че първата ни спирка беше на Шипченския манастир. Той е забележителен с внушителната си църква в руски стил, украсена с разноцветни орнаменти по фасадата и златни кубета. Много пъти бях минавала покрай нея, пресичайки Стара планина, но за първи път имах възможност да я снимам и да вляза вътре.

Отблизо сградата е изключително красива, макар и малко шарена по нашите стандарти за църква. От паркинга в подножието й, както и в сувенирния магазин отпред могат да се закупи богат асортимент от сувенири и джунджурии. Природата наоколо е чудесна и с радост бих останала за по-дълго. Единствено не съм доволна от снимките, които се получиха. Не зная кое време на деня би било най-подходящо, но девет и половина сутринта определено не беше. Слънцето осветяваше храма отзад, така че само откъм задната част ставаха прилични кадри. Можете да прецените сами.

Преди да премина към същинската част на разказа искам да направя една скоба на тема входни такси. Винаги съм се опитвала да бъда положителна към нашата история, туризъм и забележителности. Затова няма да конкретизирам, ще кажа наблюденията си общо. На всички посетени от нас места имаше едни и същи тарифи – три лева за възрастни (вкл. пенсионери), един лев за ученици, пет лева за снимане с фотоапарат и петнайсет за снимане с камера. Ограничението за снимки не навсякъде се следеше твърде строго, но и честно казано на някои от местата нямаше кой знае какво, което да оправдае подобна сума.

В наши дни сме свикнали да щракаме наляво-надясно каквото и да ни се случва, навсякъде, където ходим. Слагането на такса в България обикновено води до това, че хората снимат скришом. Три лева вход плюс пет лева снимки е немалка сума, предвид какво имаше (или нямаше) за гледане на някои места. Повечето музеи, в които съм била, не забраняват да се снима, но си решават проблема по друг начин – слагат експонатите зад стъкло. То влошава качеството на изображението, а ако се включи и светкавицата, стават ужасни снимки.

Както и да е, аз в никакъв случай не протестирам срещу таксите за туристическите обекти. Те са смешни на фона на тези в останалата част от Европа. По-скоро съм настроена против ниския ни стандарт на живот, но това е съвсем друга тема. Факт е, че имаме невероятни исторически обекти, но част от тях имат нужда от още работа или обновяване, за да бъдат на световно ниво и да оправдават предварителните очаквания.

Априлски изглед към Калофер със заснежената планина и буйната растителност около града

Първата ни спирка в долината на тракийските владетели беше гробницата Шушманец, която датира от IV в. пр. Хр. Забележителна е най-вече с това, че е единствената, която има колона както в преддверието, така и в погребалното помещение. Смята се, че гробницата се е използвала като храм на култа към владетеля и се е използвала в течение на повече от век. Била е ограбена, така че в нея не са намерени значителни богатства. При разкопките са открити костите на две кучета и четири коня, вероятно принесени в жертва при погребение.

Тракийската гробница Шушманец

Преддверието с колона в йонийски стил

Самата гробница е изградена от големи каменни блокове. Първо има преддверие с колона в йонийски стил, следва нисък вход с украса и кръгло помещение с колона в дорийски стил по средата и полуколони край стените. Мазилката е почти напълно изронена, рисунки няма и вътрешността изглежда съвсем скромна. Някога на входа е имало врата, украсена с изображения на слънчеви дискове, която сега е свалена и може да се види отстрани.

Колоната в куполното помещение

Каменната врата, която някога е затваряла помещението отвътре

Украсата от слънчеви дискове

Красивата природа край гробницата

Гробницата Шушманец не успя да ме впечатли особено, но за щастие вървяхме по маршрута си във възходяща градация. Могилата Оструша е внушителен хълм, обрасъл с растителност и се изненадах, когато го заобиколихме и се озовахме пред една малко къщичка. Всъщност в нея е консервиран храмовият комплекс, който се е състоял от няколко помещения. Едно от тях, вдълбано в голям каменен блок, е напълно запазено и според мен си заслужава да се види.

Храмовият комплекс Оструша отвън или поне съвременната му обвивка

Ето как изглежда самото запазено помещение отвън

Отстрани могат да се разгледат остатъците от останалите помещения

Таванът е разделен на много полета, повечето квадратни, в които според изследователите има изображения на хора, животни, растения и т.н. Аз лично успях да различа само най-известната рисунка с лице на червенокоса жена. Останалите са непълни и ми напомниха по-скоро за съвременната модерна абстрактна живопис. Цветовете са невероятно добре запазени, а формите и нюансите се съчетават приятно, но, за да видиш нещо конкретно, се изисква повече въображение.

Централната част на тавана. Интересно какво ли е било нарисувано в кръга в центъра?

Повечето рисунки ми напомняха абстрактни картини на модерен художник

Женското лице в една от нишите

След като разгледахме Оструша, се отправихме към Казанлъшката гробница. Тя е открита още през 1944 г., датирана е от IV-III в. пр. Хр. и засега е единствената включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Както доста могили в долината на тракийските царе, тя също е била ограбена вероятно още в древността. Въпреки това в нея заедно със скелетите на мъж, жена и кон са открити части от керамични съдове и златни украшения. Прочута е с красивите си стенописи, които ни дават богата информация за бита и културата на траките. Рисунките са впечатляващи и според мен от тракийските гробници тази е абсолютно задължителна за посещаване. Всъщност истинската постройка не е достъпна за туристи, а само за научни изследвания, но пък всеки може да разгледа точната реконструкция. В Интернет има изобилие от снимки на рисунките, описания и талкувания, към които нищо не мога да добавя, така че ще спра до тук.

Сградата, в която е запазена истинската Казанлъшка гробница, недостъпна за туристи

Последният ни културен обект за деня беше Музеят на розата в Казанлък. Той се намира в покрайнините на града, в бившата сграда на Института по розата и етеричномаслените култури. Той пък според надписа на фасадата датира от 1907 г. Личи му. Ще се въздържа от друг коментар.

Музеят в сегашният си вид е мъничък, но притежава някои уникални експонати, свързани с производството на розово масло през над стогодишната история на този поминък. Разбрах, че предстои да бъде преместен в съвсем нова и модерна сграда, която ще бъде изградена в розариума в Казанлък. Искрено се надявам това да се случи в непосредствено бъдеще, защото музеят несъмнено има нужда от ново помещение, осъвременяване и повече реклама, за да привлича посетители. Все пак българското розово масло е сред нещата, с които сме известни по-света, и съм щастлива, че има проект за развиване на туризма в тази насока. С радост ще посетя новия музей, когато бъде готов. Дано да е скоро.