понеделник, 17 юли 2017 г.

Удивителната България: Дряновски манастир


Повечето манастири в България са разположени на изключително живописни места с прекрасна природа. Дряновският манастир "Свети Архангел Михаил" е потвърждение на това правило и е един от най-хубавите, където съм ходила. Той е разположен в подножието на отвесни скали в долината на река Дряновска. Намира се на 4 км от Дряново и на 12 км от Габрово. До него се стига по хубав път и околностите му съчетават по чудесен начин удобствата на цивилизацията с красотата на дивата природа. Винаги съм смятала, че за да посетиш такова място не е нужно да си дълбоко религиозен - досегът с природата, ромолящата вода, чистият въздух и зеленината действат пречистващо и зареждащо с енергия, независимо дали вярваш в бог.



Смята се, че районът около Дряновския манастир е бил населен още през старокаменната епоха (40 хил. - 10 хил. години пр. Хр.). Преди Античността той е обитаван от тракийски племена. Находки от Неолита са открити в близката пещера Бачо Киро. Самият манастир е създаден през 1206 г., когато цар Калоян пренася мощите на св. Махаил Воин от Потука (предполага се, че това е днешен Батак) в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“ в столицата Търново. Процесията пренощува край река Дряновска и след това на мястото е издигнат манастирът. По време на турското робство той е разрушен и е напълно възстановен в сегашния си вид едва през XIX в. 

Манастирът е тясно свързан с освободителните борби. В него се е намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и там често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжияв, а по време на Априлското въстание в манастира се води дълга и тежка битка между българските бунтовници начело с поп Харитон и турците. Повечето въстаници загиват геройски, а сградата е изгорена. Няколко години след битката манастирът е възстановен и в чест на четниците е построен паметник-костница, който може да се види и днес пред храма на манастира. Това е островърха сграда от бял камък, а на стената срещу входа има списък с имената на всички въстаници. По време на посещението ни на плочата в центъра на малкото помещение имаше вече поувехнали букети с цветя. 


Освен красиво изписаната църква, в двора на манастира посетителите могат да разгледат и няколко магазинчета за сувенири. Там освен магнитчета, икони и битови предмети, могат да се купят и типични сладки изкушения за любителите на "кулинарния туризъм" - различни видове мед и сладко, халва, локум и разноцветни захарни пръчки.

Зад църквата има тясна стълба и ниска врата в каменната стена води до дървено мостче. От тази страна манастирът изглежда дори още по-живописен. Съвсем до зидовете му тече малка рекичка. От дясната страна между дърветата пък е направена "въжена градина" или иначе казано маршрут за любителите на силни усещания - има площадки, свързани с висящи мостчета, хоризонтални летви и въжета.


Ако тръгнете на дясно, още едно мостче ще ви отведе до ресторант в битов стил. При предишни посещения не бях забелязала, а може и да е нова придобивка, но този мост не е обикновен, а е поредният "Мост на влюбените", който виждам по време на пътешествията си. Може би най-известният такъв е в Париж, където все още не съм имала щастието да отида, но традицията бурно се разпространява. Такива мостове с множество катинари съм снимала във Венеция (повече ето тук), в Любляна (можете да прочете ето тук) и в Сейнт Джулианс в Малта (ето тук). За двойките, които не са знаели предварително за мястото, местните търговци са се погрижили да осигурят катинари с различни форми и размери, за да могат влюбените да се възползват от атракцията.


След ресторанта започва пътечка с пейки, която води до пещерата Бачо Киро, кръстена на един от героите от Априлското въстание. Това е първата благоустроена българска пещера и е включена в 100-те национални обекта. Дълга е над три километра и има четири нива. Туристите могат да избират между два маршрута - кратък за около 30 минути и дълъг, който продължава към час и включва обиколка с екскурзовод. За самата пещера не мога да споделя лични впечатления, защото предпочетох да остана навън на слънце и свеж въздух и да се насладя на красивите гледки. Освен това след посещението на пещерата Постойна в Словения (можете да прочетете за нея ето тук) реших, че съм се нагледала достатъчно на скални образувания.

От площадката пред пещерата започват каменни стъпала, които според табелите и съветите на местните хора водят към място с изключително красива гледка към долината, "пейка на влюбените" и останки от крепост. За съжаление, самата стълба беше доста изронена и без перила, а и не бяхме сигурни колко време ще ни отнеме изкачването. Решихме да прескочим това преживяване, но се надявам при някое следващо посещение да допълня впечатленията си.

По пътя към пещерата има и разклонение за екопътека, която води до Боженци. Разстоянието е петнайсетина километра и според табелите се изминава за около четири часа.


Друга забележителност в околностите са няколкото водопада, които общо-взето ме разочароваха. Все пак ако нямате очаквания за нещо внушително, са приятна гледка и действат успокояващо. Два от тях се намират по пътя към самата пещера. Третият е в противоположна посока - щом преминете дървеното мостче, по което се излиза от манастира, трябва да тръгнете на ляво. Върви се няма и десет минути по сенчеста пътека през гората и се стига до открито място с малко езерце и още по-малко водопадче. Ако разпологате с време, мястото е чудесно за релаксация или пикник.


На излизане от манастира на самия вход, както и от всички страни около паркинга дебнат още сувенирни магазини и сергии, където може да намерите нещо за спомен, независимо от възрастта и нагласата си. Дори и без сувенири обаче вярвам, че мястото ще ви остави хубави спомени и ще искате отново да го посетите. Аз поне имам такова желание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар