Една година по-късно - обзор

Неусетно блогът ми стана на една година и съм щастлива, че не загубих интерес и успявах да намирам време, за да пиша в него, макар и не толкова често, колкото ми се искаше. Аз пишех, а предполагам, че имаше и кой да ме чете и се надявам написаното да е било интересно, забавно или полезно. Разбира се, бих се радвала да получа обратна връзка и съм отворена за всякакви препоръки, поправки или идеи. Струва ми се, че все още не съм намерила стила си и правилния баланс между количество снимки, фактология и лични преживявания. В това отношение една година е и много, и малко.

Реших да отбележа годишнината с един кратък обзор на местата, за които писах през 2015 година, както и да спомена някои, на които все още не им е дошъл редът, но се надявам това да стане през 2016 година.

Монако и Монте Карло

Посетих кралство Монако за половин ден по време на екскурзията до карнавала в Ница и фестивала на лимона в Мантон, за която може да прочетете тук. Ходила съм още веднъж преди години, така че ще разкажа комбинирано за впечатленията ми, които се допълват. За съжаление няколко часа са напълно недостатъчни, за да може човек да се наслади на това прекрасно място.

Монако е най-мъничката държава в света след Ватикана, която се простира на по-малко от 2 кв. км. Тя е и най-гъсто населената страна (трийсетина хиляди жители, десет пъти по-малко от Пловдив!) и поради това площта е много застроена, с изобилие от тунели, подземни паркинги и нива. Държавата привлича милионери от цял свят и процъфтява благодарение на туризма и казината си. Безработицата е нула процента, престъпността също. Наскоро са отворили „затвор”, който има 4 (четири!) места. Не разбрах дали са свободни, но подозирам, че ако външен човек извърши престъпление, по-скоро ще го екстрадират там, откъдето е дошъл. Друг куриоз е, че това е единствената страна, в която армията (т.е. охраната на кралското семейство), която наброява около 80 души, е по-малка от военния оркестър (над 100 души).