четвъртък, 21 януари 2016 г.

Удивителната България: Църквата на Ванга в Рупите



От доста време се каня да пиша за това място и все отлагах. Не бях сигурна как да подходя към темата, защото и днес има противоречиви мнения както за самата баба Ванга, така и за църквата й. Дали Ванга е истинска пророчица с дарба или уменията й са силно преувеличени? Според някои дори е (неволна) измамница, заблудила стотици хора, а духовни лица я заклеймяват като проста селска жена, обладана от нечестиви нисши духове. Трудно ми е да определя каква е истината, затова смятам да разкажа просто какво видях и почувствах.

Църквата - вдясно е камбанарията, а под нея e гробът на пророчицата
Котките са на почит край църкви и манастири и храмът на Ванга не прави изключение

Била съм в църквата на баба Ванга три пъти досега – винаги на отиване или на връщане от други забележителности. Храм-паметникът „Света Петка Българска” се намира в местността Рупите, сгушен в полите на Кожух планина, която е отдавна угаснал вулкан. Твърди се, че мястото е изпълнено със силна енергия и специално е избрано от пророчицата заради заряда си. Църквата е построена със средства, събрани от Ванга и е открита на 14 октомври 1994 г. И до днес православната църква се отнася противоречиво към храма. Той е осветен след първоначален отказ и последвали скандали и кандърми, а свещеникът, който го прави, по-късно започва да отрича и дори разказва, че нарочно не бил поръсил навсякъде, защото мястото противоречало на божиите канони.

Пътувала съм много из България и по стечение на обстоятелствата, макар че не се смятам за особено религиозна, съм обиколила десетки църкви и манастири, за част от които може би ще разкажа по-нататък. В католическите катедрали внушителната архитектура и богатата украса целят да накарат човек да почувства божията сила, а за нашите православни манастири тази роля е отредена на природата. Те обикновено се намират в приказно красиви местности и разкриват зашеметяващи гледки. Това в пълна степен се отнася за църквата на Ванга.

При всяко посещение откривах нови и нови детайли в комплекса. Преди да се стигне до самата църква има мостче над канал, а до него сравнително скоро се е появила статуя на светицата почти в естествен ръст. Всъщност тя е поставена през 2011 г. за стогодишнината на пророчицата. Отсреща има удобна пейка и докато си почивах, осъзнах, че над статуята расте нар и по клоните му има големи зреещи плодове. След мостчето пък има гъста и наситенозелена бамбукова горичка – единствената, която съм виждала в България. 


Самата църква е обект на спорове и скандали, отчасти заради архитектурата си, но най-вече заради вътрешната си украса. Иконите и стенописите са от художника Светлин Русев, който е бил близък с Ванга, и са изключително причудливи и специфични. Дърворезбите са правени от Григор Паунов. Твърди се, че самата Ванга е настоявала изображенията на светците да бъдат като лица на истински хора и да изглеждат угрижени, болни и отчаяни. Несъмнено те са произведение на изкуството и всеки трябва сам за себе си да реши дали му харесват, но православната църква твърдо е обявила, че не приема този стил на рисуване. На мен лично иконите и стенописите ми заприличаха със своята модерност на тези от църквата в Царевец във Велико Търново. Субективното ми мнение е, че тези изображения напомнят повече на съвременна галерия и по-малко на свято място за молитва. Вероятно е въпрос на навик.

От лявата страна след мостчето има магазинче за сувенири. Освен обичайните книжки и икони, там се продават миниатюрни иконки, залепени върху камъчета от местността – вероятно заредени със силната енергия. В дясно от входа на църквата пък е гробът на пророчицата, където много хора палят свещи и се молят. Подобен кът, превърнат в място за поклонение, има и в църквата на Преподобна Стойна, за която писах по-рано (ето тук). Над гроба расте голяма райска ябълка, която при последното ми посещение тази есен беше натежала от плодове.

Камбанарията и отрупана с плод райска ябълка до нея

Малко по-нататък има музейна част, която разказва за живота на пророчицата. Две стаи са изпълнени с лични предмети и снимки на Ванга и семейството й, както и цитати от нейни наставления и пророчества. Интересно е да се разгледа и прочете това свидетелство за живота на човек, който несъмнено е оставил диря в историята на страната ни и е повлиял на мнозина.

Казвали са ми, че Ванга е помогнала на стотици хора и нейни предсказания продължават да се сбъдват и до днес. За съжаление, не познавам лично никой, на когото е предрекла истината. Около мен обаче има хора, чиито предсказания не са се сбъднали. Е, всеки може да сгреши, а и кой знае дали правилно са разтълкували думите й. В Интернет пък могат да се намерят текстове от духовни лица, където с цитати от Библията и подробни разсъждения се доказва, че Ванга е била обсебена от нисши духове, говорила е с мъртвите (което според Библията изрично се забранява) и изобщо е живяла по един небогоугоден начин. Е, аз предпочитам да не заемам позиция по този въпрос. 


В близост до църквата има няколко къщички, сред които и тази, в която Ванга е живяла през последните си години и е приемала посетители. Всичко е запазено с мебелите и подредбата, но ми се стори тясно като в куклена къща.

Насред поляната до постройките има пейки и беседки, а наблизо горещи извори са образували малки езерца, от които се вдигат облаци пара. Чух практични посетители да коментират, че никъде другаде по света хората не биха оставили вряла вода ей-така да си тече неизползвана.

Горещите минерални извори

На склона на планината е изобразен с камъни огромен бял кръст, поставен през 2009 г., който сякаш закриля цялото място със силата си. Накрая по малка пътечка встрани стигнахме до зоокът с птици и пауни. В края на посещението ни погледът ми привлече красив каменен гълъб на постамент. На тръгване се зачудих дали има още нещо, което съм пропуснала да забележа. Комплексът непрекъснато се обновява и всеки път изглежда различен. 


В заключение искам да кажа, че мястото е прекрасно с природата си и заслужава да се види, независимо дали сте религиозни и дали вярвате в способностите на Ванга. В случаи като този съм на принципа – „ако не помогне, поне няма да навреди”. А ако някакъв глас ви нашепва, че трябва да отидете на това място – защо не? Вярата сама по себе си е могъща сила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар