Гърция: Кавала през зимата

Кавала е един от големите градове в Северна Гърция и най-важното пристанище в административната област Източна Македония и Тракия. Посетих го през една декемврийска неделя, след като в събота разгледах Коледното градче Онируполи в Драма, за което можете да прочетете ето тук. В Гърция зимата, доколкото изобщо мекият средиземноморски климат позволява да има зима, е сравнително топла и дори в края на годината имаше обилна свежа зеленина. Денят беше много ветровит, с кристално чист въздух, ясно наситеносиньо небе и ослепително слънце, което дойде дори в повече на някои от снимките.

Драма и Коледното градче Онируполи

Обичам коледните базари, украси и светлини, защото внасят колорит и ведро настроение в иначе мрачното, студено и потискащо време през декември. Зимата никога не ми е харесвала като сезон - стъмнява се още следобед, има поледици или киша, духа смразяващ вятър, а в родния ми Пловдив дори снегът не спасява положението, защото обикновено го няма. Коледните приготовления обаче създават уют и усещане за вяра и оптимизъм. За най-впечатляващите коледни базари, които съм виждала, а именно тези във Виена, както и за базара в Будапеща, можете да прочетете ето тук. Коледната украса в Солун пък можете да разгледате ето тук. А този път ще ви разкажа за коледното градче Онируполи в Драма, Гърция.

Димотика - столица на три империи през вековете

Димотика или Дидимотихо е малък град в Северна Гърция, който се намира на около 70 километра от българската граница и съвсем близо до турската. В някои организирани екскурзии през него се минава по пътя към една далеч по-популярна дестинация – беломорския курортен град Александруполис, посещаван обикновено за плаж. Нашата програма вкючваше само Димотика и имахме възможност да прекараме там няколко часа. Градът е изключително стар и през вековната си история е попадал във владение на различни държави, дори се гордее с факта, че е бил "столица на три империи".

Солун преди Коледа

Първото ми посещение на Солун беше по време на първото ми пътуване в чужбина изобщо по време на една ученическа екскурзия в пети клас. По онова време да излезеш извън България все още беше свързано с куп неуредици. Хотелът, който по описанията за пред родителите ни трябваше да е "в центъра на Солун", се оказа извън града на поне двайсет километра на място, което може и да беше предградие, но по-скоро беше село. Стаите се отопляваха с миришещи газови печки, а на закуска ни дадоха студено неподсладено мляко. От България рейсът беше зареден с кроасани и сокчета, които периодично ни раздаваха. Споменах ли, че в автобуса нямаше места за всички и няколко учителки стояха на столчета между седалките?

Спомням си, че датата на заминаване се отложи поне веднъж и накрая тръгнахме в началото на декември. В България имаше сняг, а след границата попаднахме в страна на масиви от портокалови горички, палми и лазурно небе. В Солун обаче беше мрачно и градът не ми е оставил ярки или приятни спомени. Цялата група беше най-впечатлена от огромния магазин "Континент" - по онова време тук все още не бяха навлезли веригите от типа на Метро, Карфур и Била, затова подобен супермаркет беше истинска атракция. След това преживяване не изпитах желание да посетя Солун отново - чак до миналата година, когато отидох там през един уикенд. По стечение на обстоятелствата беше отново през зимата, малко преди Коледа.

Остров Корфу - спомени от края на лятото

В края на септември в България времето захлажда и се появяват първите признаци на есента, но в Гърция летният сезон е в разгара си. Това важи в пълна сила и за остров Корфу, макар че той се намира в северната част на страната. Наричат го „острова на нимфите” и му се носи славата на един от най-красивите гръцки острови.

Тъй като по време на септемврийските празници има много пътуващи, хванахме задръстване на границата, което ни забави с около два часа. По-нататък туристите се разпръсват в различни посоки и нямаше други проблеми по пътя, но вместо в четири и половина, се наложи да хванем ферибота в шест и половина. Пристигнахме в пристанището на Игуменица около половин час преди отплаването, качихме се и се настанихме на горната палуба. Времето беше прохладно, но въпреки вятъра беше много приятно. Видяхме залеза от ферибота, по-късно се появиха и светлините на Керкира.