неделя, 11 септември 2016 г.

Забавления и неволи по Черноморието


В този пътепис смятам да споделя малко снимки и впечатления от лятната ми почивка и по-точно от посещенията ми в Бургас, Поморие и Несебър. Вече писах за екскурзията ми до остров Света Анастасия, за която можете да прочетете ето тук. Не исках да събирам двата разказа в един, защото този е смес от възторг и разочарования. Накратко: за първи път от години бях на море в България през сезона и открих обяснение защо много хора отказват да почиват у нас.

Един от плажовете на Поморие

Прекарах няколко дни на море в Поморие. Харесвам го, защото освен плаж предлага възможности за "културна програма". Също така в сравнение с други близки курорти градът е спокоен, а цените - поносими. Старата част е приятна за разкодка, макар и да остъпва по забележителности на дестинации като Несебър. Комплексът от живописни дървени възрожденски къщи е съвсем мъничък и се намира в края на полуострова. Там е и църквата "Преображение Господне", построена през 1765 година. Дори и да не сте религиозни, разгледайте я заради историческото й значение. Впечатли ме, че най-отгоре на външната стена над входа има мозайка с око в триъгълник. Няма да правя предположения, защото не съм се интересувала от значението му, но със сигурност привържениците на теорията за масоните и конспирацията на илюминатите си собствена версия по въпроса.

Църквата "Преображение Господне"
Любопитен детайл от църквата
Централният площад на Поморие

Също така в Поморие можете да разгледате историческия музей или да проверите дали няма някоя изложба в читалището, което се помещава в модернистична сграда, напомняща кораб. В началото на септември в града се организират празници на виното, а в центъра понякога има концерти или фолклорни изпълнения. Към това се добавят типичните "крайморски" атракции - ретро фото, малък увеселителен парк, възможност за половинчасова разходка в залива с корабче и т.н.

Рибарските лодки на Поморие откъм морето по време на разходката с корабче
Луксозният и доста голям хотелски комплекс в новата част на Поморие
 

Тази година Поморие приятно ме изненада с обновеното пристанище, което през миналото лято беше потънало в отчайващо шумен и прашен ремонт. След завършването му сега освен големия кръст там вече има и симпатичен малък параклис, наречен "Св. Николай Чудотворец" на покровителя на мореплавателите. Районът е модернизиран и несъмнено се е променил в положителна посока.

Снимка от архива ми за сравнение: досега на пристанището стоеше само дървеният кръст

От няколко години слушам разкази за остров Света Анастасия край Бургас и този път най-сетне успях да го посетя. За това писах отделно. Завърнахме се в Бургас около обяд и се разходихме в града. Никога не го бях посещавала, така че не мога да правя сравнение, но ми хареса. В центъра имаше места, които ако не знаеш, че си в България, спокойно би объркал с някоя от европейските столици. Повечето стари къщи с красиви фасади бяха реставрирани и измазани, всичко изглеждаше чисто, подредено и приветливо.


Посетихме художествената галерия, която се помещава в синагогата на града и в момента представяше експозиция на художници-маринисти. Ако отидете в нея, обърнете внимание на стените и тавана на последния етаж, където са запазени части от оригиналните стенописи на синагогата.
 
Художествената галерия, която ще помещава в сградата на някогашна синагога

Не можахме да се разходим дълго в морската градина, но посетихме една от ключовите летни атракции на града - пясъчните фигури. Тази година темата беше анимационни филми и експозицията би впечатлила най-вече децата, но ми допадна. Досега не бях виждала скулптури от пясък на живо и преживяването си заслужаваше. Между другото на връщане таксиметровият ни шофьор пренебрежително отбеляза, че то "в Бургас няма нищо друго за гледане". Аз обаче не съм съгласна - убедена съм, че има още очарователни места и съм решена да посетя града отново, за да си допълня впечатленията.


През един ден, който започна с плътни облаци и дъжд, решихме да отидем до Несебър. Не бях ходила там от няколко години и останах изненадана от промените и за жалост повечето не ми харесаха. Старият град беше пренаселен като на митинг и непрекъснато прииждаха нови и нови вълни от чуждестранни туристи. Вероятно част от навалицата се дължеше на лошото време и почиващите на Слънчев бряг бяха решили да заменят плажа с културна програма. Имаше обаче и огранизирани групи, така че вероятно лудницата и при хубаво време е подобна.

Емблематичната мелница на Несебър
Статуята на рибаря - предпочитано място за почивка от морските птици

Несебър има уникални исторически паметници и винаги съм го харесвала. Поне досега. Аз по принцип нямам проблем със сергиите във всяка къща и на всеки ъгъл, но е факт, че градът от години напомня на Капалъ чаршия в Истанбул. Съответно цените са европейски, но и това е разбираемо. Старият град, който е под закрилата на Юнеско, е реставриран и добре поддържан. По популярност през този ден той си съперничеше с Венеция, само дето там забележителностите са разположени на много по-голяма площ. Затова и повечето ми снимки станаха "тип Венеция" (повече за Венеция можете да прочетете ето тук). Радвам се за развитието на туризма и популяризирането на историческите ни и културни забележителности, но неизбежно следствие от това е, че старият Несебър е напълно е изгубил спокойствието и романтиката си. Поне през този ден беше така.

Тълпата от желаещи да се снимат... Кой знае на колко чужди снимки ме има!

Не смятам да се оплаквам от цените. Те наистина са по-високи, понякога абсурдно високи на фона на стандарта в България. Това обаче е туристическа дестинация, пълно е с богати чужденци, а и всеки си избира дали да седне в ресторант, или да си вземе нещо от супермаркета. Знам, че хората от местния бизнес гледат да спечелят максимално през лятото, защото „сезон година храни”, плащат големи наеми, заплати и т.н., и т.н. Ако се оплаквам от нещо, то това е отношението и качеството на обслужването, не друго.


На няколко пъти в Несебър се спирах да разгледам оставени пред ресторантите менюта. Сценарият се развиваше като дежа вю по следния начин: Идва човек от персонала с приветливо изражение и подканяща усмивка и поздравява с „Здраствуйте”. Винаги на руски, никога на английски или на немски, да не говорим пък на български. Кой знае, може пък да имам вид на рускиня. Аз обаче не искам да играя театър и любезно отвръщам: „Здравейте”. Изражението на човека застива, често усмивката се изтрива от лицето му като нещо излишно и той се отдръпва, защото му е все едно дали аз като българка ще седна в заведението му. Даже май по-добре да си подмина, за да не заемам масата, която може да даде на по-перспективни клиенти.

Ето че стигнах и до въпроса с масите. В Несебър на две места изрично ни казаха, че не можем да седнем с изглед към морето, защото масата можела да побере шест души. Никога досега не ми беше хрумвало, че двама души могат да бъдат дискриминирани просто защото са само двама!


Всъщност и в Поморие беше същото, макар че не ме подразни чак толкова, може би защото любимите ни ресторантчета не разчитаха основно на гледката си. Иначе беше тенденция на по-големи или с по-хубава гледка маси да стои задължителната табелка „Reserve”, независимо дали някой си ги е запазил. На плажното заведение, където обядвахме, пък практиката беше следната: Ресторантчето има десетина маси, повечето са сепарета и могат да съберат до осем човека. На всичките има табелки. Идват двама души, персоналът маха една табелка и ги настанява. Идват още двама или трима, или четирима – слагат ги на същата маса при вече дошлите, независимо че има още шест празни, но „резервирани” маси.

Това с вечно запазените маси за големи компании или видимо платежоспособни клиенти дотолкова ме впечатли, че веднъж, когато ни позволиха да седнем с гледка към морето, аз се почувствах почти неудобно от такова благоволение. Теоретично двама души биха могли да направят по-голяма сметка или да оставят по-голям бакшиш от четирима или шестима. Само че статистически погледнато, ако са българи, това е малко вероятно, така че ресторантьорите са  прави в логиката си относно печалбата. Цялото преживяване обаче оставя неприятно чувство у потърпевшите.


Да се върна на Несебър! Най-накрая успяхме да се доберем до маса с гледка, но за жалост се оказа, че това е единственото прилично нещо в ресторант „Златното руно”. Чакахме 45 минути за спагети с риба тон и салата с калмари – неща, които би трябвало да са полуготови, а и да не са, принципно стават бързо. Явно готвачът беше само един и вече беше половин час назад с графика! Накрая получихме нещо, което не отговаряше нито по качество, нито по количество на сумата, за която хич не искам да отварям дума. Салатата се състоеше от няколко варени картофа и сурови калмари, жилави като гума, които изобщо не ставаха за ядене. Между другото руснаците на съседната маса си бяха поръчали голяма риба, която също ужасно се забави. Щом най-сетне я получиха, помолиха сервитьорът да им я обезкости. След известно ръчкане от негова страна стана ясно, че рибата е сурова, и беше върната за доопичане. Може би 40 минути не са достатъчни за изпичането на риба, знам ли…

След това проточило се неприятно преживяване стана време да се прибираме. Предварително от гарата в Несебър ни дадоха разписание на обратните автобуси. Бяхме си избрали един час, но изненада – този рейс бил за Бургас и минавал само през новата част на Поморие, а ние бяхме в старата. Автобусът, който ни вършеше работа, беше след четиридесетина минути и решихме да почакаме него. В последствие това се оказа грешка.


Помотахме се и отново заехме изходна позиция. Между другото пред крепостта на Несебър обстановката беше като един постоянен митинг. Нарочно направих снимка на тълпата. На всеки 5-10 минути идваха автобуси, понякога по два наведнъж, до Слънчев бряг и се пълнеха до пръсване с хора висящи по стълбите. Имаше и такива за Равда, Елените, Св. Влас и т.н., но по-малко. Най-сетне по моста се зададе и нашия за центъра на Поморие. Приближи, обърна, мина и замина. Изобщо не спря! Ей така разбрах какво значи „да те подминат като малка гара” в буквалния смисъл.

Останах втрещена. Не ни оставаше нищо друго освен да чакаме още 40 минути за следващия, който между другото пак беше до Бургас и квартала на Поморие, но вече не бяхме толкова придирчиви. Освен всичко пътувахме вътре прави, защото на него се качиха и останалите подминати туристи. Кондукторката обясни, че онзи въпросният автобус бил закъснял и всъщност още не бил стигнал до крайната си спирка т.е. имало е някаква причина да ни остави. Не че от това ми стана по-весело. Може подобни „закъснения” да не стават често, а аз да съм карък, но факт – на мен ми се случи.

Тълпата от туристи на автобусната спирка в Несебър
Още един изглед към лодките в Поморие...
... и към плажа

Останалата част от почивката премина без особени произшествия. Като цяло съм доволна от преживяното. Ако отида отново на нашето море, вероятно обаче ще бъде извън сезона, защото тогава поради по-малкия наплив ще бъде по-спокойно. А може би в бъдеще хората от туристическия бизнес ще осъзнаят, че всеки клиент е ценен и ще повишат качеството на обслужването, за да отговаря на вече европейските цени. Аз съм оптимист и продължавам да се надявам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар