Една година по-късно - обзор

Неусетно блогът ми стана на една година и съм щастлива, че не загубих интерес и успявах да намирам време, за да пиша в него, макар и не толкова често, колкото ми се искаше. Аз пишех, а предполагам, че имаше и кой да ме чете и се надявам написаното да е било интересно, забавно или полезно. Разбира се, бих се радвала да получа обратна връзка и съм отворена за всякакви препоръки, поправки или идеи. Струва ми се, че все още не съм намерила стила си и правилния баланс между количество снимки, фактология и лични преживявания. В това отношение една година е и много, и малко.

Реших да отбележа годишнината с един кратък обзор на местата, за които писах през 2015 година, както и да спомена някои, на които все още не им е дошъл редът, но се надявам това да стане през 2016 година.

Албания - Част II

В първия си пътепис за Албания говорих за столицата Тирана и градовете Дурас и Круя (ето тук), а след това направих фоторазходка с екзотични гледки по пътищата (ето тук). Сега в този трети материал ще завърша с от популярните туристически градове Берат, Вльора, Саранда и Бутринт.

Наричат Берат „града на хилядата прозорци” и може би най-характерната и запомняща гледка в него са десетки бели къщи построени на склон една над друга. Градът се намира на брега на р. Осъм и старата му част е включена в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Берат е влизал в територията на България по време на Първото и Второто българско царство и до 17 в. е носел името Белград. Смята се, че е основан от гърците през VI в. пр. Хр., а в течение на времето е бил във владение на римляни, българи, византийци и сърби.

Фоторазходка: По пътищата на Албания

След като написах първия си пътепис за Албания, в който разказах за Дурас, Круя и Тирана (може да го прочетете тук), започнах втория за Берат, Вльора, Саранда и Бутринт и осъзнах, че много снимки, които бих искала да покажа не се връзват с нито един от двата текста. Обичам да снимам от автобуса, докато пътувам, но никога в друга държава не съм събирала толкова богат и разностранен материал, който да смятам за изключително интересен. Много от снимките са екзотични и причудливи сами по себе си, дори нямат нужда от описание. Други разкриват начин на живот или манталитет, които са много далече от нашите. Трети са просто снимки по пътя, които не илюстрират контретен град или място, но смятам, че създават обща представа за една балканска страна, различна от всяка друга, в която съм била. 

По пътищата на Албания - Част I

Неслучайно нарекох този пътепис така. Макар че посетихме много забележителности, най-ярките ми впечатления са от пътуването между дестинациите. За градове, сгради и музеи може да се прочете в справочници и в Интернет, но само на място може да се усети духа на една страна и манталитета на жителите й. Албания е държава на противоречия. Невероятно красиви гледки и безценни исторически забележителности съжителстват с архитектурни абсурди и откровени недомислици.

Имах възможност да премина през главните туристически градове в страната – Дурас, Круя, Берат, Тирана, Вльора, потъващия град Бутринт и Саранда. Впечатляващи са, но не смятам да се връщам в близките години. В някои отношения Албания или „страната на орлите”, както я наричат, твърде много напомня на България – най-вече за дразнещите неща. Това е и единствената държава, в която съм била, където стандартът е близък до нашия и цените са дори по-ниски. Разликата обаче не е голяма, а и няма кой знае какво, което да си заслужава да го мъкнеш по пътя.