понеделник, 30 април 2018 г.

Фоторазходка: Принцовите острови край Истанбул


Била съм в Истанбул два пъти за по няколко дни и с чиста съвест мога да кажа, че това време ми беше крайно недостатъчно, за да разгледам огромния многомилионен град, който е бил столица на могъщата Османска империя. Истанбул е известен като единствения град, който е разположен на два континента. Обектите за посещаване и емоциите ми са твърде много и поради това ще споделя снимки и впечатления на части в няколко пътеписа. Вече разказах да парка Миниатюрк, където могат да се видят макети на най-прочутите турски забележителности ето тук, а днес ще споделя впечатленията си от Принцовите острови.


Напускаме Истанбул с ферибот
Света София изглежда внушителна и от морето
Синята джамия
Сградата на жп гарата край брега, която много ме впечатли с архитектурата си
Детайл от украсата на жп гарата

Принцовите острови е архипелаг в Мраморно море, който се състои от четири по-големи острова, пет по-малки и две скали. Най-големият от островите е Буюкада (името му означава именно това - "Голям остров"), който беше основната ни дестинация през този ден от екскурзията. Името на островите идва от практиката някога там да се заточват принцове и неудобни благороднически семейства. През деветнайсети век обаче те се превръщат в много популярен курорт и до днес са голяма туристическа атракция.

Качихме се на корабче за островите в осем сутринта и пътуването ни отне близо два часа, тъй като Буюкада е най-отдалечен. Беше много красиво, защото видяхме Истанбул - първо центъра, после кварталите с огромни жилищни сгради и покрайнините. Островите бяха като вилни зони - с кокетни вили, често боядисани в бяло и тихи плажове или скалисти кейове. По пътя спирахме на доста пристанища, качваха се и слизаха хора, беше типичен градски транспорт, но по вода. Порази ме разнообразието от хора от различни народности и култури. Имаше много туристи, но дори местните се различаваха - видях жени облечени от горе до долу в черно, както и групи тийнейджъри, сред които имаше както момичета с европейски вид, така и техни приятелки със забрадки, широки панталони и блузки с дълги ръкави в жегата. Зачудих се как ли едните възприемат другите, когато са заедно... Никога няма да разбера.


Пристигнахме на Боюкада около десет часа. Част от спокойната атмосфера на островите се дължи на това, че там няма автомобилен транспорт освен колите за доставки. Начините на придвижване са пеша, с велосипед или файтон. На място можете да изберете, което от трите предпочитате - много магазини дават колелета под наем на час, а каретите с коне чакат туристи на видни места и предлагат обиколки на острова или транспорт до определено място като таксита. Ние предпочетохме да се разходим по спокойните улички и си направихме снимки край някои от по-впечатляващите богати вили. Зеленината беше обилна - палми, маслинови дръвчета, вечнозелени храсти... Беше началото на септември и имаше много разцъфнали дървета - най-вече отрупани с лилави цветове бугенвилии.


На Буюкада има два върха, където са разположени манастири - манастирът "Свети Георги" от VI в. и манастирът на Христос, който някога е бил гръцко сиропиталище. Между тях се намира манастирът "Свети Николай". Това наличие на християнски свети места има своето логично обяснение. До началото на двадесети век гърците са били силно преобладаващо население на Принцовите острови, но по-късно турското присъствие се е засилино, отчасти и заради преселването на богати семейства във вилните зони.

Освен за любителите на морето и спокойствието, Принцовите острови са рай и за котките. По принцип тези животни се радват на добро отношение в Турция, а на Буюкада имах възможност да видя и снимам доста от тях, които видимо се наслаждаваха на почивката си в сенките. Друга местна атракция създадена специално за туристите беше модата жените да се правят на островитянки с венчета от изкуствени цветя във всички цветове, които можете да си представите. Аз така и не си взех, но доста дами се възползваха от предлагането на такива украшения покрай пристанището.

Спалня на два етажа за котките на Буюкада

За острова предварително си бяхме записали специално организиран обяд. В дневника си съм записала, че ми е харесал, макар че днес като гледам менюто, то не ме впечатлява чак толкова - седем студени предястия (резен домат, резен краставица, по лъжица руска и млечна салата, хумус т.е. млян нахут, нещо с люти чушки и бланширан спанак), топло предястие (малка баничка), салата от зеле и моркови с много лимон, риба на скара - ципура и за десерт - кюнефе, което не се различаваше никак от обикновен кадаиф. Все пак беше приятно да обядваме край морето. Напуснахме острова към три следобед, като част от групата остана за плаж с идеята да хване ферибота в шест часа. Всъщност нямаше кой знае какви възможности за плаж - по време на обиколката си намерихме единствено скалист кей със стълбички към водата вместо златист пясък с чадъри и шезлонги.

Пристигнахме на пристанището в Истанбул в пет следобед, заредени с положителна енергия и много слънчеви снимки. Препоръчвам такава екскурзия за всички любители на морето, макар че ако отида отново в турската столица по-скоро бих предпочела да посетя някоя нова дестинация.

2 коментара:

  1. Много хубав блог! Обаче...не че искам да критикувам и да неглижирам огромния труд който сте положили, имам няколко забележки, които са...да ги наречем креативни. Ако извлечете ползи от писанията ми...
    Като за начало изчетох частите за Албания, Босна и Черна Гора, а после и тази за Истанбул. Предстоят ми подобни пътувания и търся информация. И намерих доста такава, но ми остана горчилка в ума от това, че например постоянно споменавате "мюсюлмани", "мюсюлманско"... Нали знаете къде сте тръгнали, защо е това?! Ясно е, че в Западните Балкани е така! И освен това използвате постоянно думата "Ориент" абсолютно неправилно ! Ами че Ориент е и Китай, И Тайланд... Само да вметна, че съм християнин !
    И последно - Истанбул НЕ Е столица на Турция !

    ОтговорИзтриване