Удивителната България: Кръстова гора

Обиколила съм много църкви и манастири в България, но досега не бях ходила на Кръстова гора. За сметка на това много бях слушала за мястото и имах предварителни очаквания. Повечето от тях се опровергаха. Винаги има разлика между възприятията на хората за едно и също място и тъкмо затова пътеписите са толкова по-интересни от туристическите справочници.

Посетих манастира „Света Троица” в последната неделя на октомври по-скоро с културна, отколкото религиозна цел. Участвах в еднодневна екскурзия, така че не присъствах на служба, нито успях да видя онези огромни ярки звезди, които надвисват над горските поляни нощем. Познати описват преживяването като въздействащо, пречистващо и неповторимо, но засега нямам непосредствени планове да се включа.

Есенни пейзажи по пътя към Кръстова гора

Този път снимките ми се получиха незадоволителни почти до степен да изгубя желание да пиша пътепис. Дали заради по-разредения и чист въздух, изключително ясното време и силното слънце, или пък поради моя небрежност с настройките на фотоапарата, но почти всички снимки станаха преосветени. С програми като Фотошоп е по-лесно да извадиш образ от прекалено тъмен кадър, отколкото от изгорял, така че обработката помогна само отчасти. В последствие ми хрумна, че ако бях по-дълбоко вярваща или суеверна, бих съзряла в този факт знамение. Може би дори доказателство за силната енергия на мястото и светлото божие присъствие. За да видиш чудесата, трябва да ги търсиш, а аз в това отношение понякога съм твърде рационална.

Изглед към църквата "Покров на Света Богородица" и склона с параклисите на апостолите зад нея

Сияние над скалите... или пък лоши настройки на техниката

Няколко думи за историята на мястото. Името идва от близостта на манастира с Кръстов връх, а славата му се дължи до голяма степен на поверието, че там е заровена частица от кръста на Спасителя. Според легендата някога това парченце се пазело в Истанбул, прикрепено към кръст. Руският цар научил и изпратил пратеници с богати дарове, които да го поискат от султана. Владетелят склонил, но по-късно майка му разкрила пред него, че заради този кръст той запазва властта си. Султанът изпратил свои хора след пратениците, но те предвидливо били променили пътя си. Преминали през Средните Родопи и оставили кръста в манастир на връх Кръстов с идеята след време да се върнат за него. Монасите го скрили и когато по-късно турците изгорили манастира, не успели да го открият. Легендата си е легенда, но вероятно почива поне донякъде на историческа истина, защото на мястото някога наистина е имало манастирски комплекс, който впоследствие е бил разрушен.

Край параклисите на 12-те апостола се вие пътечка...

... и води към още един встрани от останалите

Историята на манастира в Кръстова гора е тясно преплетена със съдбата на Йордан Дрянков или брат Йорданчо - благочестив мъж с много дарби, който имал видения. Той получил прозрение за енергията на мястото. С неговите насоки е избрано мястото за поставяне на чудотворния кръст, който е подарен от Борис III и тежи 66 килограма т.е. два пъти възрастта на Исус Христос. Според популярната история вярващи християни се били събрали и брат Йорданчо видял жена да носи два гълъба. Взел ги от нея, помолил се и ги пуснал. Единият отлетял на изток и кацнал на близкото възвишение, където днес стои кръстът. Вторият се насочил на запад и кацнал на скалата, откъдето извира лековитата вода и сега там се намира "Аязмо Гълъбичката". В манастира може да се прочете подробно за делата и личността на брат Йорданчо. По времето на комунизма животът му завършва трагично – заровен е жив в концлагера в Ловеч.

Кът за почивка по склона с параклисите

Внушителната чешма "Св. Седмочисленици", която обаче в този ден не работеше

Вляво от паркинга на Кръстова гора се издига новата църква „Покров на Света Богородица”, която е много живописна. Мястото обаче ме впечатли най-вече с поредицата параклиси на 12-те апостоли, подредени по склона над нея, които водят до чудотворния кръст. Малките бели сгради са еднакви по форма и размери, но посветени на различни библейски личности. Във вътрешността на всяка са изрисувани сцени от живота, чудесата и мъченичеството на съответния светец. Обикновено над вратата фигурира текст с годината на изографисване и имената на хората, спомогнали за това. Предполагам, че районът ще продължи да се развива и през следващите години. Някои от параклисите бяха заключени, но поне за един мога да кажа, че все още очаква дарителите си, защото таванът беше украсен само с облаци.

Църквата "Покров на Света Богородица"

Алеята с параклисите

Притеснявам се да снимам в църкви, но в Кръстова гора на няколко пъти се изкуших от прекрасните стенописи

Чудотворният кръст

Вдясно от паркинга стълби водят към старата църква „Света Троица” (1956 г.), манастирското крило, където се дават стаи за поклоници, и обширни поляни, откъдето се разкрива прекрасна гледка към планината. Посетихме църквата и тръгнахме на разходка сред природата. По тревата личаха кръгове от десетки огньове, които напомняха за летните нощи, когато в района се събират стотици поклонници. По пътечка от лявата страна на поляната стигнахме до място за пикник с беседки. На едно дърво върху дървени плоскости са изписани десетте божи заповеди.

Стълбите, които водят към манастирското крило, старата църква и поляните

Друг изглед към склона с параклисите

Под корените на това дърво някои хора слагаха ръцете си, за да се лекуват

Пак от лявата страна по склон надолу пък се стига до скали, за които се носи поверие (или поне така обясни водачката ни), че лекуват заболявания на краката.

В района на Кръстова гора има няколко извора. За единия бях чувала, че се намира по-далече и по стръмен склон и решихме да го прескочим. Горещо препоръчвам обаче да отидете до „Аязмо Гълъбичката”, което е съвсем наблизо и се намира вдясно от стълбите, водещи към старата църква. Там водата се стича не само от чешмата, но и направо от скалите по плочите. Параклисът е съвсем нов и красиво изографисан. Отпред се намира още един масивен кръст.

Аязмо "Гълъбичката"

Какво бях слушала за Кръстова гора, с което не съм съгласна?

Мит 1: Пътят до там е ужасен.
Вероятно е бил. Неотдавна повечето планински пътища бяха под всякаква критика. В случая това ми се стори преувеличено или пък междувременно е претърпяло положително развитие. До Кръстова гора се стига по пътя от Пловдив през Асеновград в посока към Смолян, като някъде след Бачково се отбива наляво. Да, има завои, но очаквах нещо много по-лошо. С наближаването до манастира на някои места колите трябва да се разминават внимателно, но пак няма нищо екстремно. Всъщност най-тесният път с най-неприятни завои, който съм преживявала, е този между Златоград и Ксанти, но това е тема на съвсем друг разказ.

По пътя към Кръстова гора минахме край няколко интересни села. Село Югово, което официално има само 53-ма жители, е разположено на склон по почти невъзможен начин – къщите са като накацали една над друга сред зеленината. В околностите се намират множество параклиси, като „Св. Петър и Павел” е на самия път. Спряхме за кратка почивка в следващото населено място – село Борово. Там населението на книга е 75 души, но според информационните табели селото разполага с читалище, а към него има и смесена певческа група.

Село Югово, което хич не изглежда лесно за обитаване

Параклисът край пътя

Мит 2: Мястото е прекалено комерсиално.
Категорично не съм съгласна! Това твърдение ме беше подготвило да очаквам едва ли не стълпотворението пред къщата на Дева Мария в Ефес. Всъщност на Кръстова гора имаше един църковен магазин и едно кафене дори без масички плюс две кафе машини. Нагоре към поляните над старата църква видях някаква барака (буквално барака!) с надписи за скара, но тя не работеше, а дори и да е действаща през лятото, не виждам нищо лошо или чак толкова комерсиално в това. В църковния магазин се продаваха най-вече обичайните икони, книжки, гривни с кръстчета, както и малки магнитчета с манастира. Нямаше местна индустрия, свързана с мястото, която да ме впечатли със своя размах. Взехме си кафе от машина на съвсем нормална цена, а ако не се бяхме подготвили със храна, нямаше да има дори къде и какво да обядваме.

Скалите, където хората стъпват, за да си лекуват краката

Мит 3: На всяко камъче, взето от Кръстова гора, има изрисувано кръстче.
За съжаление това поверие ми беше любимо. Даже си правех предварително сметки колко камъчета трябва да избера и на кого ще ги раздам. На място обаче се сблъсках с обезсърчаваща липса на късмет, вяра или въображение. Според мен най-вече последното. На нито едно от камъчетата, които прерових, нямаше кръстче или такова можеше да се намери само с изключително освободена фантазия. Накрая все пак взех пет-шест, за да си ги гледам у дома на спокойствие. Ами не, пак няма кръстчета на нито едно от тях. Или пък може би има на всичките, но аз нямам очи за това чудо.

Щастлива съм, че най-сетне посетих това известно свято място. Почувствах се заредена с енергия. Дали заради божията сила или пък тази на природата – кой може да каже!