четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Удивителната България: Самуиловата крепост, църквата на Преподобна Стойна и Мелник



През един необичайно топъл и приятен уикенд в средата на ноември имах възможността да посетя някои забележителности в най-югозападните части на България - градовете Петрич, Мелник и Сандански, църквите на Баба Ванга и Преподобна Стойна и Самуиловата крепост, като имахме една нощувка в хотелски комплекс "Света Неделя" в село Коларово. В този пътепис ще се спра само на част от обектите, а по-нататък може би ще пиша отново и за останалите места от екскурзията.

Първата забележителност, за която ще разкажа, е Националният парк-музей "Самуилова крепост" - един от 100-те национални обекта. Той се намира между планините Беласица и Огражден в близост до село Ключ, което е известно като най-посещаваното от извънземни място в България. Или поне така твърдят тези, които са виждали НЛО в небето. Комплексът е открит през 1982 г., но е обновен през 2014 г. за 1000-годишнината от смъртта на българския владетел. Това беше първото ми посещение, така че не мога да кажа доколко полезен е бил проектът, но си личеше опитът мястото да бъде не просто национална, а да се превърне в международна забележителност и да привлече чуждестранни туристи - табели на три езика (български, английски и френски), триизмерни снимки на артефакти, много табла с информация, асансьори и насипи, пригодени за инвалиди.

Входната табела на Самуиловата крепост
Живописните дървета край реката

Още в подножието на хълма, преди да минем по железния мост над река Струмешница, ме впечатлиха огромните дървета, извити в причудливи форми и обрасли с мъх. Мястото е много живописно и приятно, отлично е за правене на снимки. Дори да не беше от такова историческо значение, посещението би си заслужавало заради прекрасната природа. След моста следва билетният център, а по-нататък има реконструкция на землянка от времето на траките и славяните, живели по тези места.

Пред сградата на музейната ескпозиция местната екскурзоводка изключително живо и въздействащо ни припомни историята. Въпреки победите и успехите си, цар Самуил е най-известен с тъжната история за ослепените 14 000 войници, на всеки 100 от които е бил оставен по един с едно око, за да ги води. Владетелят, виждайки поражението на хората си, припаднал, а няколко дни по-късно получил разрив на сърцето и починал. Именно в този трагичен момент, покосен от ужасяващата гледка, е изобразен на петметровата бронзова статуя пред музея. Четири години след смъртта на царя България окончателно пада във властта на Византия и това поставя край на Първото българско царство. Византийският император остава в историята с името Василий ІІ Бългороубиец. Заради тежката битка и множеството жертви, местности в околността носят зловещи имена, които препращат именно към тези събития - Кокалец, Смърдещница, Чукалица и Вадиочи.

Паметникът на цар Самуил пред музейната част
Реконструкция на землянка
Родословното дърво на цар Самуил

По-голямата част от находките, открити в района на крепостта, се пазят в музея в Благоевград, но има витрина със съдове, както и триизмерни изображения на оръжия и сечива. Запазена е надгробна плоча, която цар Самуил е направил в памет на родителите си и брат си Давид. Екскурзоводката ни описа устройството на крепостта по макет, поставен в центъра на малката музейна част. Вътрешното пространство с жилищната част е защитено от няколко вала и рова, разположени концентрично. След края на беседата се изкачихме на самия хълм. Там не е запазено много за гледане - отбелязани са местата, където е имало жилища. Най-голямата землянка е покрита с купол и е консервирана за разглеждане, но общо-взето може да се определи като голям изкоп. До нея има останки от средновековна наблюдателна кула, над които е изградена площадка с чудесна гледка към околностите.

Основите на наблюдателната кула, над която днес е изградена модерна площадка
Изглед от днешната наблюдателница

Екскурзията ни беше с една нощувка в хотел "Света Неделя" в село Коларово. Комплексът се намира на възвишение над селото. До него се стига след няколко остри завоя, които не стават за автобус, но пък персоналът ни взе на няколко курса с джип и бус. Непосредствено до хотела е църквата "Света Великомъченица Неделя", която се вижда от някои прозорци, а останалите гледат към гората или към вътрешния двор, където има басейн, няколко беседки, отделни бунгала към хотела и живописно поточе с няколко водопадчета.

Дворът на хотелски комплекс "Света Неделя"

Самият хотел е добре поддържан, дори изглеждаше съвсем нов и се изненадах, когато впоследствие видях в интернет, че функционира от години. Личеше, че е правен с вкус и ентусиазъм, а хората от персонала бяха много мили и услужливи. Е, имахме известен проблем с отоплението в началото, защото се оказа, че датчикът на климатизацията е настроен климатиците да работят на топло само ако температурата падне под 7 градуса, но впослествие това се разреши.

В цената бяха  включени вечеря и закуска, които бяха с огромни порции и много вкусно приготвени. Вечерята беше шопска салата и свинска пържола със сос и гарнитура от ориз и картофи плюс ракия и минерална вода, а за закуска можеше да се избира между супа, сандвичи или пържени филийки със сирене и домашно сладко. Мястото ми хареса и бих отишла отново. Спокойно е и вероятно ще е приятно за почивка на хлад през лятото, далече от градския шум. Надявам се, че в бъдеще, когато комплексът набере още повече популярност, собствениците ще запазят ентусиазма си и няма да влошат качеството на обслужването, както за жалост много често се случва в България.


Друга интересна спирка по време на екскурзията ни беше църквата "Свети Георги", която се свързва с Преподобна Стойна - пророчица, известна почти колкото Ванга, със сходна съдба, а според самата Ванга много по-силна от нея. Тя е родена през 1883 г. и на седемгодишна възраст ослепява от едра шарка. На шестнайсетгодишна възраст й се явява Свети Георги, който я напътства. За живота й се разказват десетки легенди за чудеса и изцеления, продължили до смъртта й през 1933 г.

Църквата "Свети Георги" се намира в село Златолист, което в момента има 10 жители. До него се стига по криволичещо шосе, неозначено с табели, което постепенно се разпада и преминава в черен път. Самото село е съставено от кирпичени къщи, повечето видимо изоставени или рушащи се. Край самата църква обаче кипи от живот, а през онази неделя имаше няколко автобуса и десетки коли с посетители.

Църквата на Преподобна Стойна "Свети Георги"

Църквата е изключително любопитна - отвън добре запазена и обновена, видимо поддържана. Отвътре обаче си личи колко е стара - построена е в средата на 19 в. Посетителят веднага се натъква на поредица от странни и причудливи гледки. Никога преди не бях виждала толкова особени стенописи и вероятно никъде другаде в България няма такива. На една от стените има сцена от страшния съд, в която са изобразени множество дяволи. Изобщо дяволите и демоните са повтарящ се мотив в най-различни ситуации. Наблизо са изображенията на няколко светци, но неясно защо Св. Христофор е показан с животинска глава (куче или кон - беше ми трудно да определя). Някои от групата веднага направиха връзка с египетската митология и боговете Анубис и Хор, които се изобразяват с човешки тела, но глави съответно на чакал и на сокол. Каква обаче е връзката с християнството и с какво точно този светец е заслужил подобно отношение? Не знам, но много бих искала да разбера. За да довърша чудатостите на сградата, трябва да кажа, че на втория етаж има рисунка на полугола жена - отново с неясно значение и история.

На пода пред иконостаса в средата на църквата има каменна плоча с двуглав орел, за която се говори, че има здравословно излъчване. Поради това пред плочата имаше значителна опашка от чакащи, за да стъпят отгоре. В църквата, в двора й и в околностите има поредица от ритуали и суеверия за здраве, любов и сбъдване на желания. Никога преди не бях виждала толкова много накуп!

Светецът с животинска глава - ще прескоча дяволите и голата жена, за да отидете и да ги видите сами ;)
Яворът на 1300 години с люлките
Листчетата с желания в една хралупа на явора

Преподобна Стойна е живяла като монахиня в малка стаичка на втория етаж на църквата. Днес там се допускат посетители, след като преди това си събуят обувките. В тясното помещение могат да се оставят предмети за здраве, а целият таван е нашарен от закрепени между гредите снимки - повечето тип паспортни. Пред входа на стаята има книга за записване на желания. В двора на църквата се намира гробът на жената, където по подобие на този на Ванга в Рупите, много хора ходят да се молят и да палят свещи. Наблизо расте и огромен явор, който според табелите е на близо 1300 години, а според поверието също има здравословно въздействие. На един от клоните му има завързани люлки и се говори, че ако влюбени се люлеят заедно, те ще се обичат цял живот. 

Село Златолист с полуизоставените и полуразрушени къщи

В Мелник - третото място, за което смятам да разкажа - за съжаление не разполагахме с много време. Градът е познат като най-малкия в България и е известен със запазената си архитектура и внушителните мелнишки пирамиди - скалите, които се издигат над покривите на къщите. Познати ми бяха казали, че мястото от година на година става все по-комерсиално и неприветливо, но на мен все още ми харесва. Поставям акцент върху "все още", защото на места строителството е започнало да излиза извън рамките на допустимото.

Посетихме едно от емблематичните места - Кордопуловата къща - и открих, че точно до нея има строеж, който разваля както гледката към самата къща, така и гледката от прозорците й надолу към градчето. Отгоре на всичко си личеше, че бъдещата сграда има нещо като кулички - заоблени издатини на стените, които никак не се връзват с представата ми за възрожденска къща. Направо не зная как са получили разрешение за строителство. В България за жалост е така: когато едно място започне да набира популярност, всеки се опитва да спечели от него. Постепенно хотелите, заведенията и магазините стават в пъти повече от туристите и окончателно развалят уюта, приветливостта и романтиката на автентичния град.

Мелник и мелнишките пирамиди

Самата Кордопулова къща се намира в края на пешеходния център на височина, като преди нея се минава край останките от църквата "Света Варвара", построена през ХІІІ-ХІV в. Самата къща е известна като най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров и е включена в 100-те национални обекта. Построена през ХVІІІ в. от богат гръцки търговец, който се е занимавал с производство и търговия с вино. Днес срещу входен билет къщата се разглежда отвътре като етнографска експозиция. Запазени са чудесни стъклописи по прозорците, стенописи, украса и мебели. Гостната прави впечатления с 12-те си процореца, които гледат към четирите посоки на света - по пет на две от стените и по един на другите две. В една от стаите има тайник. Къщата е разполагала със сауна и лятна градина. Най-тематична за този район обаче е избата, прокопана като пещера в скалите - огромна по площ, с нисък таван, но забележителна за разглеждане. В едно от разширенията на избата по стените са налепени парички. Обиколката завършва с дегустация на вино и възможност посетителите да си купят от него.

Кордопуловата къща...
... и новата постройка в непосредствена близост
Гостната с дванайсетте прозореца и забележителните стенописи
Един от коридорите на огромната винарска изба

След като разгледахме Кордопуловата къща, се отправихме обратно към центъра. Искахме да си вземем домашно сладко, сувенири и да хапнем някъде. Разполагахме с по-малко от час, защото разходката беше запълнила повечето свободно време. Влязохме в едно от многобройните заведения и когато сервитьорът ни донесе менюто, аз попитах:
- Може ли да ни препоръчате нещо, което ще стане по-бързо, защото не разполагаме с време.
А той ме изгледа лошо и започна с ядосан, наставнически тон:
- А, сега ми бързате, а като слезете в града, започвате да се разхождате бавно, гледате дълго небето...
Звучеше като гадно заяждане и лекцията имаше изгледи да продължи дълго. Дали ще гледам небето, полето, морето или ще гледам в една точка и колко продължително ще го правя, не беше негова работа и затова го прекъснах:
- Просто ми кажете дали има нещо, което може да стане бързо, а ако няма, няма да обядваме!
- Това не ви е заведение за бързо хранене! Всичко се прави на момента и затова става бавно! - тросна ми се той.
Написани така думите му не звучат толкова грубо, но тонът беше изключително неприятен. Можеше да каже нещо подобно, без да започва лекцията за гледането на небето и без да се заяжда с потенциални клиенти. Тогава пак щяхме да си тръгнем, както и направихме, но нямаше сега да пиша този материал.

Развалините на църквата "Света Варвара"

Явно и други туристи са питали за нещо, което става бързо. В такъв случай готвачите биха могли да направят няколко готови супи, които само да се претоплят, или да предлагат скара и салати. Или да си вземат повече персонал. Да се държиш по такъв начин с клиенти би трябвало да е недопустимо, но в България се случва непрекъснато. Ако сервитьор има такова отношение, добре е собственикът да вземе мерки. Господинът беше на възраст, едър, с побеляла коса, така че нищо чудно именно той да е бил управителят или самият собственик. Заведението се казва "Мелнишки рубин 3" и може би въпросният има още две кръчми т.е. смята се за достатъчно преуспял и е решил, че може да се отнася както си иска с няколко жени, от които няма да вземе повече от 20-30 лв. А истината е, че именно от туристи като нас е дошло богатството му. Самозабравили се хора много ме дразнят!

Обядвахме с пърленки и супа на друго място и успяхме да се върнем навреме за обявения час за заминаване. Останах изключително доволна от екскурзията и препоръчвам на всеки, който има път към най-югозападния край на България, да отдели време за разглеждане на тези забележителности, за снимки и за почивка сред природата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар