През един необичайно топъл и приятен уикенд в средата на ноември имах
възможността да посетя някои забележителности в най-югозападните части
на България - градовете Петрич, Мелник и Сандански, църквите на Баба
Ванга и Преподобна Стойна и Самуиловата крепост, като имахме една
нощувка в хотелски комплекс "Света Неделя" в село Коларово. В този
пътепис ще се спра само на част от обектите, а по-нататък може би ще
пиша отново и за останалите места от екскурзията.
Първата забележителност, за която ще разкажа, е Националният
парк-музей "Самуилова крепост" - един от 100-те национални обекта. Той
се намира между планините Беласица и Огражден в близост до село Ключ,
което е известно като най-посещаваното от извънземни място в България.
Или поне така твърдят тези, които са виждали НЛО в небето. Комплексът е
открит през 1982 г., но е обновен през 2014 г. за 1000-годишнината от
смъртта на българския владетел. Това беше първото ми посещение, така че
не мога да кажа доколко полезен е бил проектът, но си личеше опитът
мястото да бъде не просто национална, а да се превърне в международна
забележителност и да привлече чуждестранни туристи - табели на три езика
(български, английски и френски), триизмерни снимки на артефакти, много
табла с информация, асансьори и насипи, пригодени за инвалиди.
Още в подножието на хълма, преди да минем по железния мост над
река Струмешница, ме впечатлиха огромните дървета, извити в причудливи
форми и обрасли с мъх. Мястото е много живописно и приятно, отлично е за
правене на снимки. Дори да не беше от такова историческо значение,
посещението би си заслужавало заради прекрасната природа. След моста следва
билетният център, а по-нататък има реконструкция на землянка от времето
на траките и славяните, живели по тези места.
Пред сградата на музейната ескпозиция местната екскурзоводка
изключително живо и въздействащо ни припомни историята. Въпреки победите
и успехите си, цар Самуил е най-известен с тъжната история за
ослепените 14 000 войници, на всеки 100 от които е бил оставен по един с
едно око, за да ги води. Владетелят, виждайки поражението на хората си,
припаднал, а няколко дни по-късно получил разрив на сърцето и починал.
Именно в този трагичен момент, покосен от ужасяващата гледка, е
изобразен на петметровата бронзова статуя пред музея. Четири години след
смъртта на царя България окончателно пада във властта на Византия и
това поставя край на Първото българско царство. Византийският император
остава в историята с името Василий ІІ Бългороубиец. Заради тежката битка
и множеството жертви, местности в околността носят зловещи имена, които
препращат именно към тези събития - Кокалец, Смърдещница, Чукалица и
Вадиочи.
|
Паметникът на цар Самуил пред музейната част |
|
Реконструкция на землянка |
|
Родословното дърво на цар Самуил |
По-голямата част от находките, открити в района на крепостта, се
пазят в музея в Благоевград, но има витрина със съдове, както и
триизмерни изображения на оръжия и сечива. Запазена е надгробна плоча,
която цар Самуил е направил в памет на родителите си и брат си Давид.
Екскурзоводката ни описа устройството на крепостта по макет, поставен в
центъра на малката музейна част. Вътрешното пространство с жилищната
част е защитено от няколко вала и рова, разположени концентрично. След
края на беседата се изкачихме на самия хълм. Там не е запазено много за
гледане - отбелязани са местата, където е имало жилища. Най-голямата
землянка е покрита с купол и е консервирана за разглеждане, но
общо-взето може да се определи като голям изкоп. До нея има останки от
средновековна наблюдателна кула, над които е изградена площадка с
чудесна гледка към околностите.
|
Основите на наблюдателната кула, над която днес е изградена модерна площадка |
|
Изглед от днешната наблюдателница |
Екскурзията ни беше с една нощувка в хотел "Света Неделя" в село
Коларово. Комплексът се намира на възвишение над селото. До него се
стига след няколко остри завоя, които не стават за автобус, но пък
персоналът ни взе на няколко курса с джип и бус. Непосредствено до
хотела е църквата "Света Великомъченица Неделя", която се вижда от някои прозорци, а
останалите гледат към гората или към вътрешния двор, където има басейн,
няколко беседки, отделни бунгала към хотела и живописно поточе с няколко
водопадчета.
|
Дворът на хотелски комплекс "Света Неделя" |
Самият хотел е добре поддържан, дори изглеждаше съвсем нов
и се изненадах, когато впоследствие видях в интернет, че функционира от
години. Личеше, че е правен с вкус и ентусиазъм, а хората от персонала
бяха много мили и услужливи. Е, имахме известен проблем с отоплението в
началото, защото се оказа, че датчикът на климатизацията е настроен
климатиците да работят на топло само ако температурата падне под 7
градуса, но впослествие това се разреши.
В цената бяха включени вечеря и
закуска, които бяха с огромни порции и много вкусно приготвени.
Вечерята беше шопска салата и свинска пържола със сос и гарнитура от
ориз и картофи плюс ракия и минерална вода, а за закуска можеше да се
избира между супа, сандвичи или пържени филийки със сирене и домашно
сладко. Мястото ми хареса и бих отишла отново. Спокойно е и вероятно ще е
приятно за почивка на хлад през лятото, далече от градския шум. Надявам
се, че в бъдеще, когато комплексът набере още повече популярност,
собствениците ще запазят ентусиазма си и няма да влошат качеството на
обслужването, както за жалост много често се случва в България.
Друга интересна спирка по време на екскурзията ни беше църквата
"Свети Георги", която се свързва с Преподобна Стойна - пророчица,
известна почти колкото Ванга, със сходна съдба, а според самата Ванга
много по-силна от нея. Тя е родена през 1883 г. и на седемгодишна
възраст ослепява от едра шарка. На шестнайсетгодишна възраст й се явява
Свети Георги, който я напътства. За живота й се разказват десетки
легенди за чудеса и изцеления, продължили до смъртта й през 1933 г.
Църквата "Свети Георги" се намира в село Златолист, което в
момента има 10 жители. До него се стига по криволичещо шосе, неозначено с
табели, което постепенно се разпада и преминава в черен път. Самото
село е съставено от кирпичени къщи, повечето видимо изоставени или
рушащи се. Край самата църква обаче кипи от живот, а през онази неделя
имаше няколко автобуса и десетки коли с посетители.
|
Църквата на Преподобна Стойна "Свети Георги" |
Църквата е изключително любопитна - отвън добре запазена и
обновена, видимо поддържана. Отвътре обаче си личи колко е стара -
построена е в средата на 19 в. Посетителят веднага се натъква на
поредица от странни и причудливи гледки. Никога преди не бях виждала
толкова особени стенописи и вероятно никъде другаде в България няма
такива. На една от стените има сцена от страшния съд, в която са
изобразени множество дяволи. Изобщо дяволите и демоните са повтарящ се
мотив в най-различни ситуации. Наблизо са изображенията на няколко
светци, но неясно защо Св. Христофор е показан с животинска глава (куче
или кон - беше ми трудно да определя). Някои от групата веднага
направиха връзка с египетската митология и боговете Анубис и Хор, които
се изобразяват с човешки тела, но глави съответно на чакал и на сокол.
Каква обаче е връзката с християнството и с какво точно този светец е
заслужил подобно отношение? Не знам, но много бих искала да разбера. За
да довърша чудатостите на сградата, трябва да кажа, че на втория етаж има рисунка на
полугола жена - отново с неясно значение и история.
На пода пред
иконостаса в средата на църквата има каменна плоча с двуглав орел, за
която се говори, че има здравословно излъчване. Поради това пред плочата
имаше значителна опашка от чакащи, за да стъпят отгоре. В църквата, в двора й и в околностите има поредица от ритуали и суеверия за здраве, любов и сбъдване на желания. Никога преди не бях виждала толкова много накуп!
|
Светецът с животинска глава - ще прескоча дяволите и голата жена, за да отидете и да ги видите сами ;) |
|
Яворът на 1300 години с люлките |
|
Листчетата с желания в една хралупа на явора |
Преподобна Стойна е живяла като монахиня в малка стаичка на втория
етаж на църквата. Днес там се допускат посетители, след като преди това
си събуят обувките. В тясното помещение могат да се оставят
предмети за здраве, а целият таван е нашарен от закрепени между гредите
снимки - повечето тип паспортни. Пред входа на стаята има книга за
записване на желания. В двора на църквата се намира гробът на жената,
където по подобие на този на Ванга в Рупите, много хора ходят да се
молят и да палят свещи. Наблизо расте и огромен явор, който според
табелите е на близо 1300 години, а според поверието също има
здравословно въздействие. На един от клоните му има завързани люлки и се
говори, че ако влюбени се люлеят заедно, те ще се обичат цял живот.
|
Село Златолист с полуизоставените и полуразрушени къщи |
В Мелник - третото място, за което смятам да разкажа - за
съжаление не разполагахме с много време. Градът е познат като най-малкия
в България и е известен със запазената си архитектура и внушителните
мелнишки пирамиди - скалите, които се издигат над покривите на къщите.
Познати ми бяха казали, че мястото от година на година става все
по-комерсиално и неприветливо, но на мен все още ми харесва. Поставям
акцент върху "все още", защото на места строителството е започнало да
излиза извън рамките на допустимото.
Посетихме едно от емблематичните
места - Кордопуловата къща - и открих, че точно до нея има строеж, който
разваля както гледката към самата къща, така и гледката от прозорците й
надолу към градчето. Отгоре на всичко си личеше, че бъдещата сграда има
нещо като кулички - заоблени издатини на стените, които никак не се
връзват с представата ми за възрожденска къща. Направо не зная как са
получили разрешение за строителство. В България за жалост е така: когато
едно място започне да набира популярност, всеки се опитва да спечели от
него. Постепенно хотелите, заведенията и магазините стават в пъти
повече от туристите и окончателно развалят уюта, приветливостта и
романтиката на автентичния град.
|
Мелник и мелнишките пирамиди |
Самата Кордопулова къща се намира в края на пешеходния център на
височина, като преди нея се минава край останките от църквата "Света
Варвара", построена през ХІІІ-ХІV в. Самата къща е известна като
най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров и е включена в
100-те национални обекта. Построена през ХVІІІ в. от богат гръцки
търговец, който се е занимавал с производство и търговия с вино. Днес
срещу входен билет къщата се разглежда отвътре като етнографска експозиция. Запазени са чудесни
стъклописи по прозорците, стенописи, украса и мебели. Гостната прави
впечатления с 12-те си процореца, които гледат към четирите посоки на
света - по пет на две от стените и по един на другите две. В една от
стаите има тайник. Къщата е разполагала със сауна и лятна градина.
Най-тематична за този район обаче е избата, прокопана като пещера в
скалите - огромна по площ, с нисък таван, но забележителна за
разглеждане. В едно от разширенията на избата по стените са налепени
парички. Обиколката завършва с дегустация на вино и възможност
посетителите да си купят от него.
|
Кордопуловата къща... |
|
... и новата постройка в непосредствена близост |
|
Гостната с дванайсетте прозореца и забележителните стенописи |
|
Един от коридорите на огромната винарска изба |
След като разгледахме Кордопуловата къща, се отправихме обратно
към центъра. Искахме да си вземем домашно сладко, сувенири и да хапнем
някъде. Разполагахме с по-малко от час, защото разходката беше запълнила
повечето свободно време. Влязохме в едно от многобройните заведения и
когато сервитьорът ни донесе менюто, аз попитах:
- Може ли да ни препоръчате нещо, което ще стане по-бързо, защото не разполагаме с време.
А той ме изгледа лошо и започна с ядосан, наставнически тон:
- А, сега ми бързате, а като слезете в града, започвате да се разхождате бавно, гледате дълго небето...
Звучеше като гадно заяждане и лекцията имаше изгледи да продължи
дълго. Дали ще гледам небето, полето, морето или ще гледам в една точка и
колко продължително ще го правя, не беше негова работа и затова го
прекъснах:
- Просто ми кажете дали има нещо, което може да стане бързо, а ако няма, няма да обядваме!
- Това не ви е заведение за бързо хранене! Всичко се прави на момента и затова става бавно! - тросна ми се той.
Написани така думите му не звучат толкова грубо, но тонът беше
изключително неприятен. Можеше да каже нещо подобно, без да започва
лекцията за гледането на небето и без да се заяжда с потенциални
клиенти. Тогава пак щяхме да си тръгнем, както и направихме, но нямаше
сега да пиша този материал.
|
Развалините на църквата "Света Варвара" |
Явно и други туристи са питали за нещо, което става бързо. В такъв
случай готвачите биха могли да направят няколко готови супи, които само да се
претоплят, или да предлагат скара и салати. Или да си вземат повече
персонал. Да се държиш по такъв начин с клиенти би трябвало да е недопустимо, но в
България се случва непрекъснато. Ако сервитьор има такова отношение,
добре е собственикът да вземе мерки. Господинът беше на възраст,
едър, с побеляла коса, така че нищо чудно именно той да е бил управителят или
самият собственик. Заведението се казва "Мелнишки рубин 3" и може би
въпросният има още две кръчми т.е. смята се за достатъчно преуспял и е
решил, че може да се отнася както си иска с няколко жени, от които няма
да вземе повече от 20-30 лв. А истината е, че именно от
туристи като нас е дошло богатството му. Самозабравили се хора много ме дразнят!
Обядвахме с пърленки и супа на друго място и успяхме да се
върнем навреме за обявения час за заминаване. Останах изключително
доволна от екскурзията и препоръчвам на всеки, който има път към
най-югозападния край на България, да отдели време за разглеждане на тези
забележителности, за снимки и за почивка сред природата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар