събота, 31 октомври 2015 г.

Остров Корфу - спомени от края на лятото



В края на септември в България времето захлажда и се появяват първите признаци на есента, но в Гърция летният сезон е в разгара си. Това важи в пълна сила и за остров Корфу, макар че той се намира в северната част на страната. Наричат го „острова на нимфите” и му се носи славата на един от най-красивите гръцки острови.

Тъй като по време на септемврийските празници има много пътуващи, хванахме задръстване на границата, което ни забави с около два часа. По-нататък туристите се разпръсват в различни посоки и нямаше други проблеми по пътя, но вместо в четири и половина, се наложи да хванем ферибота в шест и половина. Пристигнахме в пристанището на Игуменица около половин час преди отплаването, качихме се и се настанихме на горната палуба. Времето беше прохладно, но въпреки вятъра беше много приятно. Видяхме залеза от ферибота, по-късно се появиха и светлините на Керкира.

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Албания - Част II


В първия си пътепис за Албания говорих за столицата Тирана и градовете Дурас и Круя (ето тук), а след това направих фоторазходка с екзотични гледки по пътищата (ето тук). Сега в този трети материал ще завърша с от популярните туристически градове Берат, Вльора, Саранда и Бутринт.

Наричат Берат „града на хилядата прозорци” и може би най-характерната и запомняща гледка в него са десетки бели къщи построени на склон една над друга. Градът се намира на брега на р. Осъм и старата му част е включена в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Берат е влизал в територията на България по време на Първото и Второто българско царство и до 17 в. е носел името Белград. Смята се, че е основан от гърците през VI в. пр. Хр., а в течение на времето е бил във владение на римляни, българи, византийци и сърби.


вторник, 6 октомври 2015 г.

Фоторазходка: По пътищата на Албания


След като написах първия си пътепис за Албания, в който разказах за Дурас, Круя и Тирана (може да го прочетете тук), започнах втория за Берат, Вльора, Саранда и Бутринт и осъзнах, че много снимки, които бих искала да покажа не се връзват с нито един от двата текста. Обичам да снимам от автобуса, докато пътувам, но никога в друга държава не съм събирала толкова богат и разностранен материал, който да смятам за изключително интересен. Много от снимките са екзотични и причудливи сами по себе си, дори нямат нужда от описание. Други разкриват начин на живот или манталитет, които са много далече от нашите. Трети са просто снимки по пътя, които не илюстрират контретен град или място, но смятам, че създават обща представа за една балканска страна, различна от всяка друга, в която съм била.