сряда, 23 март 2016 г.

Една година по-късно - обзор


Неусетно блогът ми стана на една година и съм щастлива, че не загубих интерес и успявах да намирам време, за да пиша в него, макар и не толкова често, колкото ми се искаше. Аз пишех, а предполагам, че имаше и кой да ме чете и се надявам написаното да е било интересно, забавно или полезно. Разбира се, бих се радвала да получа обратна връзка и съм отворена за всякакви препоръки, поправки или идеи. Струва ми се, че все още не съм намерила стила си и правилния баланс между количество снимки, фактология и лични преживявания. В това отношение една година е и много, и малко.

Реших да отбележа годишнината с един кратък обзор на местата, за които писах през 2015 година, както и да спомена някои, на които все още не им е дошъл редът, но се надявам това да стане през 2016 година.


Няма как да не започна с първата ми публикация за карнавалите в Ница и Мантон, която постави началото на блога. Тя беше и един вид катализатор за започването му, защото докато се готвехме за заминаване, нямаше много информация по темата в Интернет. Не намерихме и кой да ни разкаже, а често личните впечатления на някой със сходни интереси и разбирания могат да ти дадат по-полезна информация от всички туристически справочници, рекламни сайтове и енциклопедии. Този първи пътепис можете да прочетете (или да си припомните) ето тук.

Пътуването ни до Лазурния бряг беше изпълнено с много впечатления, затова реших да го разделя на няколко материала и писах за Монако и Монте Карло в отделен текст (ето тук). С течение на времето ми се стори удачно по същия начин да деля пътуванията по градове или забележителности – хем пътеписите ми не стават твърде дълги и отегчителни, хем спокойно мога да пускам повече снимки.

След тези мои първи стъпки реших да пиша за местата, които най-силно са ме впечатлили. Малта несъмнено е едно от най-очарователните места, където съм била и където си мечтая да отида отново, за да доразгледам забележителностите. Бях там по-малко от четири дни, но горещо препоръчвам този уютен средиземноморски остров. Повече за него ето тук.


Донякъде бях изненадана (неприятно), че двата ми пътеписа за Румъния предизвикаха съвсем малък интерес т.е. почти никакъв на фона на всичко останало. Може би все още в съзнанието на повечето хора северната ни съседка е място, което не е чак толкова интересно, защото изглежда твърде близко и като география, и като история, дори и от гледна точка на общата ни съдба в Европейския съюз. Другата ми по-оптимистична теория е, че може би много пътешественици вече са посетили Букурещ, двореца Пелеш и замъка Бран и затова не ги вълнува какво мога да кажа аз по темата. При всички положения тези места си заслужават да се видят и аз горещо ги препоръчвам. А ако не сте били там, хвърлете един поглед на пътеписите ми – най-малкото снимките според мен се получиха и аз се гордея с тях. За столицата можете да прочетете ето тук, а за замъците ето тук.

 

Най-екзотичната страна, където съм била на Балканския полуостров, несъмнено е Албания. Тя е като сблъсък с друга цивилизация и сякаш духовно човек изминава много повече път до там, отколкото чисто географски. Бях толкова впечатлена, че разделих пътешествието си на три части, една от които е фоторазходка по пътищата на Албания, а те са пълни с абсурди, суеверия и несъответствия. Можете да прочетете пътеписите ето тук, тук и тук.

 

През лятото се опитах да пиша тематично и публикувах впечатленията си от двете лета, през които почивах в Италия. Единият път бях в Римини – градче, което се слави с плажна ивица от 37 км (!!!). Като се замисля, още не съм описала разходките, които си направихме до Венеция и Сан Марино. Ето нещо, което предстои :) Можете да прочетете за невероятните плажове на Римини ето тук.


През следващото лято бях в Сицилия – остров, който откъм плажове несъмнено отстъпва в сравнение с Римини, но пък има невероятна атмосфера. Там посетих първия си вулкан Етна, а градчето Таормина ме очарова с романтиката си. Повече за приключенията ми в Сицилия може да прочетете ето тук, тук и тук.


С наближаването на коледните празници написах още два тематични пътеписа – за коледните базари във Виена и Будапеща (ето тук), които са невероятни като преживяване, както и за този в Солун, който има предимството да е по-близко и по-дотъпен (ето тук).

Освен за пътешествията си в чужбина през годината на няколко пъти писах и за екскурзии в България. Щастлива съм, че те се радват на същия и дори още по-голям интерес. До днес най-четеният ми (при това с огромна преднина) пътепис е за Богородичната стъпка край Старозагорските минерални бани. Мястото е приятно, а и не чак толкова известно на фона на много други прехвалени и преекпонирани наши туристически забележителности. Подробно за мястото и околностите можете да прочетете ето тук.


Друг популярен материал е краткият ми разказ за Светилището на нимфите, което също все още не е набрало достатъчна популярност, но има потенциал. Можете да прочетете за него ето тук. Останалите ми пътеписи за България останаха на заден план: църквата на Баба Ванга в Рупите, Самуиловата крепост и църквата на Преподобна Стойна, българският Стоунхендж и село Узунджово с авиационния си мемориал и прочутата църква.


Ще завърша обзора си със споменаване на последните ми пътеписи за Плитвичките езера (ето тук) и пещерата Постойна яма и замъка Предяма (ето тук), които според мен са заслужават да бъдат посетени, а и са сравнително наблизо до България.


За какво все още не ми е дошъл ред да пиша?

Истанбул е град, в който съм била два пъти, и на няколко пъти се канех да разкажа преживяванията си. Може би донякъде ме спираше идеята, че пак ще отида междувременно и ще натрупам още впечатления. Има редица забележителности, които не съм успяла да видя – небостъргача Сапфир, площад Таксим, парка на лалетата… За съжаление на фона на събитията от последните месеци, май в близко бъдеще няма да пътувам в тази посока. Нито пък е удачно да препоръчвам на друг да го прави. И все пак може би ще опиша видяното и наученото в някой от следващите ми текстове.

Истанбул - Света София

Друг пътепис, който отлагах, е за екскурзията ми до Баварските замъци – моя ученическа мечта – и езерото Бодензее. В този случай ме спираше най-вече фактът, че тези места са приказни, но снимките ми хич не ги показват в пълния им блясък. През по-голямата част от времето валеше, а когато посетихме острова на цветята Майнау ни заля порой и накрая се озовахме в Констанц мокри до кости. И все пак в района на Бодензее често вали, така че няма гаранция, че дори да отида пак, времето ще е по-подходящо.

Градините на остров Майнау
Дворецът Херенхимзее - поне там не валя!

Колкото до екскурзията ми до италианските езера Гарда, Комо, Изео и Маджоре, в този случай нямам никакви оплаквания към времето, което беше прекрасно. Имам много забележки обаче към фирмата, с която пътувахме, и организацията. Изчаквам недоволството ми да затихне, за да мога докато пиша да се съсредоточа върху приятните преживявания.

Сирмионе на езерото Гарда

Други места, за които вероятно ще пиша по-нататък, са няколко града в западната част на Балканския полуостров – Будва, Котор и Дубровник, както и Мостар, прочут с известния си мост. Не съм писала още за Залцбург, нито за традиционния Октобърфест в Мюнхен.

Дубровник
Залцбург
Мостар

Би искала да пиша повече и за България. Обиколила съм доста градове и манастири в страната, имам много впечатления, имах и снимки. Преди няколко години обаче преживях зловещ инцидент с външната памет, където бях архивирала повечето снимки. Изведнъж просто отказа – без да съм я изпускала, мокрила, държала на слънце или каквото и да било от този род. Специалисти ми казаха, че може да се повреди дори от обикновено разклащане, но никой не ме беше предупредил предварително. Говорих с кого ли не, носих я на различни хора, но никой не помогна и никой не ми дава надежда. Всички твърдят, че положението е неспасяемо.

Извадих си поука, че човек трябва да държи всяка информация на поне два носителя и, ако е възможно, изобщо да не си я трие от компютъра. На това му се вика „след дъжд качулка”! Е, добрата новина е, че майка ми по мила старомодна традиция все още вади най-хубавите ни снимки на хартия и ги подрежда в албумчета. Така че не сме съвсем без снимки и спомени, но за писане на пътеписи ще трябва да посетя местата отново. Не че имам нещо против :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар