четвъртък, 17 септември 2015 г.

По пътищата на Албания - Част I



Неслучайно нарекох този пътепис така. Макар че посетихме много забележителности, най-ярките ми впечатления са от пътуването между дестинациите. За градове, сгради и музеи може да се прочете в справочници и в Интернет, но само на място може да се усети духа на една страна и манталитета на жителите й. Албания е държава на противоречия. Невероятно красиви гледки и безценни исторически забележителности съжителстват с архитектурни абсурди и откровени недомислици.

Имах възможност да премина през главните туристически градове в страната – Дурас, Круя, Берат, Тирана, Вльора, потъващия град Бутринт и Саранда. Впечатляващи са, но не смятам да се връщам в близките години. В някои отношения Албания или „страната на орлите”, както я наричат, твърде много напомня на България – най-вече за дразнещите неща. Това е и единствената държава, в която съм била, където стандартът е близък до нашия и цените са дори по-ниски. Разликата обаче не е голяма, а и няма кой знае какво, което да си заслужава да го мъкнеш по пътя.

Първи гледки от Албания

През първия ден от екскурзията ни минахме през Македония и спряхме за няколко часа в Охрид – симпатично градче край живописното езеро, за което обаче ще разкажа друг път. Албанските знамена и гербове започнаха да се появяват далеч преди да стигнем границата и несъмнено именно селата с преобладаващо албанско население изглеждаха по-богати и процъфтяващи.

След преминаването на албанска земя веднага се набиват на очи две „крайпътни забележителности”, които ни съпътстваха по време на цялата екскурзия. Едната от тях са албанските бункери – над 700 000 на брой, пръснати из цялата страна, предназначени да поберат при нужда цялото население. Вероятно има укрития с различни форми и размери, но най-често срещаните типични бетонни гъбки изглеждат ужасяващо тесни и клаустрофобични. Те са навсякъде – по склонове, в ниви, в дворовете на къщите и дори на привидно недостъпни места. Някои са край пътища далече от най-близкото селище и човек неволно се пита как биха стигнали до там обитателите им при евентуална тревога. Изграждането им е било безумно скъпо и идеята е била да бъдат постоянно снабдени с храна и вода.

Бункерите започват веднага след границата

След Втората световна война властта в Албания поел комунистическият лидер Енвер Ходжа, който управлявал до смъртта си през 1985 г. В началото водел политика по модел на идола си Сталин, но след смъртта му се дистанцирал от СССР и се обърнал за сътрудничество към Китай на Мао Дзедун. До 1990 г. Албания била откъсната от света и царяло пълно информационно затъмнение. Обикновените хора вероятно наистина са били наплашени и са вярвали, че враждебният външен свят един ден ще им обяви война и ще се наложи да се крият от ядрена заплаха. Внушавало им се е, че живеят в богата и процъфтяваща страна, която поради благополучието си несъмнено рано или късно ще бъде нападната. Бункерите никога не били използвани, но са служели за политическа пропаганда. Цялата идея била възприемана съвсем сериозно. Дори се говори, че по онова време Енвер Ходжа накарал архитекта на бункерите да влезе в един и наредил да го обстрелват, за да провери дали ще издържи. Тестът бил преминат успешно.

Разхвърляните като гъбки след дъжд бункери бяха край нас през целия път. По някое време дори нарочно се оглеждах, за да видя някой и да го заснема – така се получиха доста любопитни кадри, но имаше и удивителни места с бункери, за които не успях да реагирам достатъчно бързо. Ако пътувате през страната, обърнете внимание на този феномен, който никъде другаде не може да се види.

Втората местна атракция са прословутите автомивки, които са под път и над път, навсякъде, вероятно гонят броя на колите. Всъщност под „автомивка” много често се разбира заградено пространство с маркуч или просто маркуч.

Тази страст към колите и поддържането им също датира от комунистическия период, когато обикновените хора не са имали право да имат автомобили и шофьорски книжки. След края на режима, разбира се, те са се постарали да наваксат. Днес в страната има поразяващ брой мерцедеси на глава от населението. Имало е и период на „преход”, по време на който царяла пътна анархия – всеки докопал се до автомобил (често краден) го е карал, както може, дори без книжка. Албанците все още шофират диво и безотговорно без да спазват знаците и светофарите, а за опасностите по пътищата свидетелстват многобройни възпоменателни плочи край шосета и по завои.

Хотел "Марина", където бяхме настанени, беше директно на плажа

Тоталитарният режим е оставил отпечатъка си почти върху всеки аспект на бита в Албания. Досегът със западната култура бил заклеймен и строго наказван. Религията била забранена, църковните имоти конфискувани, а мнозинството от свещениците на различни религии – преследвани и избивани. След 1968 г. пътуването в чужбина също е било невъзможно освен по специална работа. Според различните източници и изследователи броят на хората, екзекутирани по политически причини за целия период на режима варира между 5 и 25 хиляди. И днес в Албания ситуацията е нестабилна и се наблюдават високи нива на безработица, корупция и престъпност. Водачът ни успокои, че местните са любезни към чужденци и няма кражби (поне не от туристи). Още един тъжен факт е, че като значителен приход за страната се споменават парите, изпращани от албанците, които работят в чужбина. Колко познато! Печално познато…

Крайбрежието на Адриатическо море следобед...
... и по залез слънце.

Първата ни дестинация беше Дуръс (или Драч) – крайбрежен град на Адриатическо море, който в края на Х в. за известно време е влизал в територията на България. Той е втори по големина в страната и най-голямото албанско пристанище. Също така е един от най-древните градове, тъй като е основан преди 2700 г. От богатата му история е запазено малко. Основан е от гърците, а в последствие е минал през управлението на римляните, византийците, българите, норманите, сърбите, венецианците и в крайна сметка е паднал под османска власт през 1501 г. Градът е родно място на композитора Йоан Кукузел.

Бяхме настанени за две нощувки в хотел на първа линия директно на плажа. Тъй като беше април, времето беше хладно, често облачно и с превалявания, но се разходихме по пясъка. Плажната ивица е широка, но не може да се мери с тази в курорти като Римини (повече за лятото ми в Римини ето тук) и определено ще бъде тясна за десетки хилядите туристи, които албанците очевидно се опитват да привлекат. На плажа ни посрещна забележителна глутница от бездомни кучета. Не изглеждаха опасни, но предвид броя им, предпочетохме да запазим дистанция. Искрено се надявам, че през активния сезон, животните се подвизават на друго място. Все едно, така научихме за още един проблем, по който Албания прилича на България.

Глутница плажни кучета - господарите на брега

Дурас е на път да се превърне в презастроен до абсурдност морски курорт. Из цялата страна строежите са поразително мегаломански и несъобразени с реалността, но този приятен на пръв поглед град според мен върви към пълно съсипване. Хотелите са огромни, долепени един до друг, затулящи си взаимно гледката, с прозорци гледащи към други прозорци, като понякога може да се прескочи между тях. Повечето сгради са все още недовършени и кой знае дали някога ще бъдат. Вечерта на пристигането ни дълго навлизахме в призрачен град с огромни кооперации най-често с по един-два или дори нито един светещ прозорец. Попаднах и на куриозна гледка – хотел с напълно функциониращ първи етаж, втори в значителна степен на завършеност (поне отвън), а над него стърчащи железа за предстоящия трети.

Куриозният полупостроен хотел "Конти"
Нарочно проверих  дали някои думи не са си променили значението, но не са. Та къде да не си хвърляме боклука?!

На следващия ден обиколихме на центъра на града. Там има две основни туристически забележителности – античен театър и крепостна стена, която е многократно престроявана и модифицирана през вековете. Античният театър е доста разрушен и неизползваем. Датира от II в. и управлението на император Траян. Побирал е 15-20 хиляди зрители и се използвал главно за гладиаторски битки. Имахме възможност да се разходим край крепостната страна и да се снимаме на фона на чудесно запазената венецианска кула.

Амфитеатърът на Дурас
Огромните строежи, които рязко контрастират с амфитеатъра
Крепостната стена

Край пристанището открихме съвсем нова (функцонираща от 2009 г.) и много кокетна църква, наречена „Свети Павел и свети Асти” (Асти е първият мъченик от Дурас, загинал също по времето на император Траян). После екскурзоводът ни даде чудесна идея и се качихме в панорамното кафене на петнайсетия етаж на една от близките високи сгради. От върха се откриваше невероятна гледка, както към пристанището, така и към бетонната джунгла, която предстои още да расте и да се сгъстява.

Църквата "Свети Павел и свети Асти"
Гледка към пристанището от панорамното кафене на 15-я етаж
Венецианската кула

Следващата спирка за деня беше Круя. Градът е основан през VII в. и името му означава „източник на вода”. Намира се на склон в подножието на планина, а над него се извисява едноименен връх. Това е родното място на националния герой на Албания – Скендербег. Той е известен с отпора, който през 15 в. дава на Османската империя в продължение на 25 години. Историята му е любопитна, но ще се спра само на основните факти.

Георги Кастриоти, известен като Скендербег, е роден през 1405 г., има осем братя и сестри, като е най-малък от момчетата. Баща му е васал на Османската империя и около осемнадесетгодишна възраст Георги е изпратен за заложник на султан Мурад II. Там той приема исляма и го наричат Искендер-бей. Бива обучен във военното изкуство и дълги години служи на империята като военачалник. Любопитно е, че малко по-късно и при сходни обстоятелства още една историческа личност е заложник на същия султан. Това е Влад Цепеш известен като Дракула, който има много по-противоречива репутация, но му прави чест, че въпреки натиска никога не е приемал исляма и не е засвидетелствал подобна лоялност (повече за замъка на Влад Дракула и Румъния ето тук).

Музеят на Скендербек в Круя
Круя също върви по пътя на презастрояването
Отвисоко градчето не изглежда голямо

В продължения на двайсет години след като е даден за заложник Скендербег е верен на Османската империя, но през 1444 г. внезапно ситуацията се преобръща. Бащата и двама от братята му умират и той вижда подходящи обстоятелства да се върне в родното си място. Дезертира заедно с още 300 албанци служещи в турската войска и с фалшифициран документ уж от името на Мурад II се представя пред управителя на Круя, а така става господар на града. Връща се към християнството, обявява се за княз на кралство Кастриоти и издига за свой символ двуглав орел на червен фон – изображение близко до съвременния флаг на страната.

Скендербег успява да извоюва големи победи срещу османските войски, като често се бие с многократно превъзхождащ го по численост противник. Круя преживява няколко жестоки обсади от страна на Мурад II, но въпреки жертвите и разрушенията градът устоява. Говори се, че в един от случаите 1500-2000 защитници успяват да отблъснат армия от близо 100 000 души. Това е период на интриги, тънки сметки, съюзи и предателства, за който може да се направи сапунен сериал. Венецианските управници също се намесват и донякъде помагат на албанците, а тогавашният папа Пий II се кани да го короняса за крал, но умира преди да успее да го стори. Самият Скендербег умира на 62-годишна възраст през 1468 г. от малария.

Остатъци от крепостта и сградата на музея
Към края на престоя ни над града надвиснаха буреносни облаци

Десет години по-късно след едногодишна обсада и след като жителите на града са изчерпали всичките си сили и хранителни припаси Круя най-сетне пада във властта на империята. Турците обещават да оставят жителите на града да го напуснат, ако се предадат, но след това нарушават дадената дума, избиват мъжете и поробват жените.

Основната забележителност на Круя са останките от крепостта, която е пазила града в миналото. В нея е построен музей на Скендерберг. Той прилича на замък и съдържа сведения за живота на националния герой и предмети и оръжия от съответния исторически период.

За Круя предварително ни подготвиха, че това е най-подходящото място да си купим сувенири, защото има най-голямо разнообразие, най-добри цени и възможност човек да се пазари (нещо, което аз ужасно мразя и хич не ми се удава). В града има пазарна уличка от ориенталски тип, която изключително много напомня на някои пасажи в Истанбул или уличките в Мостар от двете страни на прословутия мост. Сергии и старинни дюкянчета преливат от всякакви материали за туристи – от картички и справочници, през местен алкохол и лакомства, до магнити, бижута и различни фигурки, най-вече на бункери. На Скендерберг е кръстен прословут местен коняк, за който познати казаха, че е съвсем същият като едно време (т.е. „нищо особено”, но на мен пък ми хареса).


Статуята на Скендербег

Да, този пазар наистина е най-подходящото място за купуване на сувенири, но ние все още бяхме в началото на пътуването. Съжалявам, че никой не ми каза, че това е (почти) единственото място, откъдето можеш да си купиш нещо за спомен или за подарък. В останалите градове, които посетихме, дори и в столицата, нямаше (почти) никакви сувенири или разнообразието беше много ограничено.

Прекарахме следобеда в Тирана. Като всяка столица, разбира се, този град не може да се разгледа за няколко часа и добихме само бегла представа за него. Направихме обиколка с автобуса и видяхме от него част от забележителностите – Националният исторически музей, пирамидата – бивш мавзолей на Енвер Ходжа – която днес е международен културен център и няколко просторни парка. Куриозна подробност е, че в страната и най-вече в столицата има 50 (петдесет!) частни университета. Това при положение, че имат наполовина на нашето население. Ако чуете за някой, че е завършил висше образование в Албания, да си имате едно на ум.

Националният исторически музей
Бившият мавзолей на Енвер Ходжа
Държавният университет в Тирана

Спряхме на паркинг именно близо до един от университетите – държавния и най-стария в страната, а оттам се разходихме в центъра. Един бункер е превърнат в туристическа атракция, като е направен полупрозрачен със стъкло и човек може да влезе, за да го разгледа. За съжаление, времето бързо се развали и заваля дъжд. По идея на екскурзовода ни се качихме в едно панорамно кафене над града, което се върти около оста си и можеш да разгледаш цялата столица, докато си стоиш на масата.

Гледка от въртящото се кафене
Туристическият бункер

Гледката си заслужаваше, но като още един куриоз хората от охраната във фоайето ни взеха пари, за да използваме асансьора до заведението (?!). Не знам дали е стандартна практика или просто видяха, че сме туристи, та решиха да се възползват. Всъщност асансьорът не минаваше през другите етажи на сградата, а беше навън, напълно остъклен, за да се наслаждаваш на гледката по време на качването и слизането. Имаше само две спирки – първи и последен етаж. Все пак не съм убедена, че това беше основание да ни взимат пари и както би могло да се очаква, не ни дадоха никакви касови бележки, нито имаме друго доказателство, че сме платили. Един вид ги почерпихме.

Макдоналдс в Албания се казва "Колонат"

След като пихме кафе и капучино, дъждът постепенно спря и имахме още малко време, за да се разходим обратно до автобуса. Направих си снимка на прословутия туристически бункер, но беше твърде влажно, за да вляза в него. Дори и отвън мога да кажа, че не ми допадна. Привечер се върнахме в Дурас за вечеря и нощувка.

Повече за Албания може да прочетете във втора част на пътеписа ето тук, където разказвам за известните морски курорти – Вльора и Саранда, както и за града на хилядата прозорци Берат и за потъващия град Бутринт, които са под закрилата на ЮНЕСКО, или да разгледате любопитни снимки по албанските пътища ето тук.

7 коментара:

  1. Благодаря за изчерпателната информация!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за увлекателното четиво и прекрасните снимки. Записах се на екскурзия за Албания, но гледайки снимките на пътищата там май съм на път да прежаля сумата и да си остана тук. Безопасно ли е да се пътува до там с автобус /през погледа на преживелия приключението/ или е въпрос на късмет да оцелееш?
    Ще съм Ви благодарна, ако намерите време да ми отговорите
    поздрави
    Миронова

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте :) Радвам се, че ви е било интересно и надявам се полезно. Не бих казала, че е опасно, макар че в последно време така се объркаха нещата из Европа, че знае ли човек. Пътищата като цяло не са по-лоши, отколкото нашите. Има разбити отсечки, зависи откъде ще минете, но Албания се развива изключително бързо и дори може да са ги оправили междувременно. Съветвам ви да отидете на екскурзията и да приемате абсурдите с чувство за хумор като местна екзотика. Приятно прекарване :)

      Изтриване
    2. Здравейте и сърдечни благодарности за отделеното време и успокоението, което внесохте. Надявам се да се върнем живи и здрави и да споделя с Вас собствените си впечатления.
      поздрави
      Миронова
      А Вие продължавайте да пишете - наистина имате талант да предавате впечатления...

      Изтриване
  3. Благодаря за чудесният пътепис !Аз имам желание да посетя тази непозната страна,но разбрах за неуредици в хотелите-чистота, топла вода, и затова се въздържам, поне за сега.Какво е мнението Ви за бита в хотелите ?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте :) Радвам се, че пътеписът ми Ви е харесал. За съжаление аз мога да потвърдя това, което са Ви казали за хотелите. По време на моята екскурзия спахме в три различни в градовете Дурас, Вльора и Саранда. Имаше хубави неща, имаше и лоши - като цяло хората се стараят, но дългогодишната изолация на Албания от останалия свят си казва думата. Имаше хотели правени-недоправени или напълно занемарени с мухъл и мръсотия по ъглите, липсващи крушки в лампите, развалящи се асансьори, неработещи електроуреди и т.н. За една-две нощи може да се изтърпи, ако си на екскурзия и само спиш там, просто човек не трябва да има големи очаквания дори хотелът да се води четири звезди. А може би за почивките избират по-добри хотели, много хора вече ходят на море лятото в Албания, но аз нямам лични наблюдения.

      Изтриване