понеделник, 28 август 2017 г.

Удивителната България: Ловеч


Днес искам да разкажа за Ловеч, където бях за един уикенд. Екскурзията беше съчетана с Крушунските водопади, Деветашката пещера, Троян и Троянския манастир, за които ще напиша отделни пътеписи. Никога не съм си представяла Ловеч като туристически град и нямах предварителни очаквания, но останах приятно изненадана. Затова искам да споделя с вас снимки и впечатления от забележителностите му, както и да ви пожелая да отидете и да ги видите лично.

Сградите в новата част на центъра наподобяват с богатата си украса тези в Пловдив и други европейски градове
Изглед към покрития мост на Кольо Фичето

Несъмнено най-голямата забележителност на Ловеч е покритият мост, изграден от Кольо Фичето през 1876 г. по поръчка на Османската империя. Той е символ на града и присъства върху герба му. Също така е един от малкото такива в Европа - другите са във Флоренция, Люцерн и Ерфурт. Дълъг е 106 метра и в средата се разширява. Още някога на моста са били разположени занаятчийски дюкянчета, а днес това е най-подходящото място да си купите сувенири. От двете страни са подредени малки симпатични магазинчета с ръчно направени предмети - магнити, кожени изделия, дърворезби, съдове, бижута... всичко, което можете да си представите.


В по-широката средна част днес от едната страна се помещава сладкарница с няколко масички, а от другата е туристическият информационен център. Стигнахме до него в извънработно време, но една от актракциите може да се види и през стъклените врати. Това е голяма кръгла маса, върху която се въртят бавно прецизно направени макети на всички забележителности на града.


Хотелът ни "Вароша" се намираше буквално на метри от единия край на моста в стария квартал на Ловеч, чието име носи. Там има малък площад, а наблизо започва архитектурно-историческият резерват със стари къщи, които са като накацали по склона над реката. На кратки разстояния една от друга се намират и историческите забележителности на града - старата баня, музеят на Васил Левски, етнографският комплекс, църквата "Успение Богородично". Край църквата започват стъпала, които водят до Ловешката крепост.

Старата част на Ловеч

Старата градска баня "Дели Хамам" функционира като баня до 80-те години. Някога е имало отделни дни за християни и мюсюлмани, а след това разделението е било само на мъже и жени. Мъжете са били в събота и неделя, тъй като са работели, а жените - през останалите дни на седмицата. Днес банята е направена като модерен туристически обект. По пода на залите се прожектира вода или каменисто дъно с рибки, а в голямата зала има няколко екрана, където върви научнопопулярен филм за Ловеч. В две от по-малките помещения подът е стъклен, за да се види отоплителната инсталация, използвана някога. На куполите има пробити отвори, през които е влизала светлината - някои са във форма на звезди, а други са обикновени кръгове. Днес обаче те са покрити и банята е потънала в полумрак.


Друга атракция, която може да се види в банята, е научнопопулярен филм за водата, който се прожектира върху истинска водна стена. От високо разположено съоръжение се стича вода на тънки струйки и образува непрекъсната повърхност, която служи като екран. Недостатъкът на тази система е, че прожекторът се намира срещу хората и където и да застанеш, все някъде ти свети в очите. Неудобството обаче се компенсира от удивителното преживяване да гледаш чрез тази модерна технология материал за водата върху вода. Самият филм не е много дълъг и съчетава научнопопулярни факти с по-поетичен текст. Беше нестандартно преживяване и като цяло ми хареса. В същото време върху кръглия купол на банята се въртяха облаци, сякаш носени от вятъра през деня или обагрени в розово по залез слънце.

Водната стена, на която се прожектира филмът за водата
Облаците, които се носят по купола на банята

Следващата ни спирка беше Музеят "Васил Левски". Той е открит през 1954 г. и е сравнително малък, но съдържа най-богатата колекция от лични вещи на Апостола, както и на други революционни дейци. В него можете да разгледате оръжията на Левски, снимки, дрехи, фотокопие на тефтерчето му, както и фалшивите турски печати, които е носил със себе си, когато е пътувал. Имате възможност дори за снимка с Левски или по-точно с негова восъчна фигура в естествен ръст. Тя е много добре изработена, но трябва да призная, че според мен приликата не беше достатъчна. Никой от нас не е виждал националния ни герой, но снимките някак създават по-различна представа.


Буквално до музея на Левски се намира църквата "Успение Богородично", построена през 1834 г. В предверието й имаше изложба със свидетелства на различни учени, които доказват, че поп Кръстьо не е имал вина за залавянето на Апостола и в продължение на толкова много години е бил наклеветен. Самата църква е просторна, но много стара и по-голямата част от стенописите, особено тези по тавана, имат нужда от реставрация.


След това посетихме етнографския комплекс "Драсова и Рашова къщи". Двете къщи се намират една до друга, строени са в началото на XIX в., а стаите им пресъздават бита от края на века и прехода от традиционния възрожденски към градския бит. В тях освен типичните за нашите къщи битови предмети, могат да се видят и мебели и други вещи, донесени от Западна Европа. Всички експонати са оригинални, принадлежали на стари ловешки семейства. След стаите в къщите имахме възможност да разгледаме и винарската изба на една от тях. Екскурзоводът ни в малкия етнографски комплекс беше един много мил и сладкодумен възрастен мъж, който разказваше с голямо вдъхновение. Изобщо във всички музеи, които посетихме в Ловеч, попаднахме на компетентни и приятни хора.

Съчетанието между традиционни предмети и западни придобивки
Скулптура върху ствол на дърво, която много ме впечатли в двора

Същата вечер отидохме да разгледаме и "новата" част на Ловеч, която се намира в непосредствена близост от другата страна на реката. Има три моста, които се намират близо един до друг, но ако минете по покрития, центърът ще се пада от дясната ви страна. Там са съдебната палата, общинския съвет, сградата на областната управа, а малко по-нататък административният съд и църквата "Св. Кирил и Методий", която се откроява с розовата си фасада и модернистична архитектура. Видях много банки, няколко хотела и търговски центрове, магазини за дрехи и книжарница. Минахме и покрай аптека, която обаче не е денонощна, така че ако пътувате нататък, носете си каквото би могло да ви потрябва.

Паметник, посветен на създаването на Втората българска държава
Църквата "Св. Кирил и Методий"
Гледка към паметника на Левски и Ловешката крепост

В неделя сутринта се качихме на Ловешката крепост, която обиколихме с екскурзовод. Точно пред нея се издига внушителен 14-метров паметник на Левски, открит през 1964 г. От крепостта се разкрива гледка към града и човек може да види как са разположени обектите, които вече е посетил.

Гледка от крепостта към Ловеч

Крепостта е част от укрепителната система, създадена за защита на столицата Търново и Троянския проход, който е най-краткия път между Северна и Южна България. Построена е по време на Първото българско царство и е обитавана до XIV в. През 1187 г. в нея е сключен мирният договор между братята Асен и Петър и Византийската империя, с което се възстановява българската държава. Разцветът на средновековния Ловеч и крепостта е през XIII-XIV в., когато владетел е Иван Александър, който след 1331 г. става цар на България. В самата крепост могат да се видят останките на царския дворец, базиликата, няколко малки църкви и жилищни квартали с тесни къщи без дворове.


В заключение ще кажа, че Ловеч много ми хареса и се надявам след разказа ми да имате желание също да го посетите. Освен това в района има и красиви природни забележителности като Деветашката пещера и Крушунските водопади, така че човек може да си направи хубава екскурзия в околностите. Понякога имаме склонността да подценяваме наши не чак толкова шумно рекламирани български дестинации, но често съвсем наблизо има какво да се види и си заслужава.


Няма коментари:

Публикуване на коментар