Димотика - столица на три империи през вековете

Димотика или Дидимотихо е малък град в Северна Гърция, който се намира на около 70 километра от българската граница и съвсем близо до турската. В някои организирани екскурзии през него се минава по пътя към една далеч по-популярна дестинация – беломорския курортен град Александруполис, посещаван обикновено за плаж. Нашата програма вкючваше само Димотика и имахме възможност да прекараме там няколко часа. Градът е изключително стар и през вековната си история е попадал във владение на различни държави, дори се гордее с факта, че е бил "столица на три империи".

Представях си градчето като Асеновград и не бях далече от истината – неравен терен, ниско строителство, население от по-малко от 10 хиляди жители. Името на Димотика идва от двата хълма близнаци, на които е разположен градът. Мястото е населявано още през неолита т.е. преди около 7000 години. Тракийски и елински племена са имали селища в района и край бреговете на минаващата наблизо р. Марица.

"Златната църква" в новия център на Димотика

Първата ни спирка беше на православната църква "Света Богородица", построена само за две години в началото на деветдесетте. Изграждането й се наложило за удобство, защото останалите църкви са в старата част на града на хълма. При съставянето на плана й важно условие било да бъде по-голяма по площ и по-висока от джамията в центъра, която е основна забележителност на града.

Наричат я Златната църква заради пищната й украса от 14-каратово злато. Вътрешността е богато изрисувана и красиво украсена. Заслужава си да бъде посетена и разгледана като архитектурно постижение дори ако човек не е религиозен. 

Откъде идва историята за „столицата на три империи”?

По времето на Византийската империя градът три пъти е бил нейна столица и редица императори са оказали влияние върху историята и развитието му. Част от средновековна византийска крепост и до днес е запазена на един от хълмовете. Градът също така е бил и български, като за първи път е превзет от хан Крум, а българското господство е утвърдено от Симеон Велики. По време на Второто българско царство отново е завладян от цар Клоян и е на територията на България по време на царуването на Иван Асен ІІ.

През 1361 г. Димотика пада под османска власт и става първата столица на Османската империя в Европа. Одрин е превзет през следващата година и по-късно столицата на новата империя е преместена там. Константинопол е завладян  едва през 1453 г. след двумесечна обсада.

В началото на ХVІІІ в. шведският крал Карл ХІІ попада в плен на Османската империя и живее в града под домашен арест в течение на няколко години. Поради това гърците смятат Димотика за негова "почетна столица". Ето така излиза, че градчето през вековете е било столица на три империи. 

Винаги съм се изненадвала, но и се възхищавам на ентусиазма и усърдието, с което в други държави описват, разкрасяват, а понякога дори преувеличават историческите си или културни забележителности. Надявам се туристическият бранш в България да види този положителен пример, защото ние имаме стоници исторически паметници, които бихме могли да покажем, а голяма част от тях са занемарени или подценени.

В Гърция туризмът е основен поминък, но Димотика изостава в това отношение. На фона на богатото и славно минало днешната действителност ме разочарова. Североизточният край на страната е най-бедната й част и това се забелязваше. На централната улица имаше олющени фасади, опразнени магазини и видимо необитаеми къщи. Свърнахме в странична уличка и като че се озовахме в гето в покрайнините – пустеещи сгради, потънали в разруха.

По улиците в центъра на Димотика

Магазините бяха по-скоро функционални, като за местното население, а не привличаха с лъскави витрини, привикнали на постоянен поток от туристи. Голям супермаркет, хлебарница, сладкарница, магазинче за млечни продукти, друго за домашни потреби, за дрехи, няколко магазина за цветя… Много трудно намерих откъде да си купя магнитче, което не е нищо особено, макар че струваше три евро. Нямаше друг модел. Това или нищо. По-голямата част от въпросния магазин беше пълна с икони и църковни принадлежности. Ако ви интересува – намира се веднага след като подминеш джамията от лявата страна по пътя към хълма.

Джамията Баязид - най-старата в Европа

Джамията Баязид, както подсказва името й, е построена от Баязид І в края на ХІV век. Тя е сред най-значимите ислямски паметници в Европа и е известна с богато украсения си с дърворезба таван. За него нищо не мога да кажа, защото беше покрит, а самата джамия беше в процес на консервиране под метална конструкция, която вероятно ще бъде покрита със стъкло, за да се вижда покривът. На този етап обаче нямаше нищо за гледане.

Малко след джамията започва склон, който води към един от двата хълма. Там се намира старият град. В началото му от лявата страна има запазена стара къща, която много напомня на възрожденските постройки, които могат да се видят в Стария град в Пловдив, както и на още редица места в България. Следва часовникова кула, чиито механизъм бил подарък от вече споменатия шведски крал Карл ХІІ.

Къщата във "възрожденски" стил

По-нататък има остатъци от крепостна стена, а под тях се виждат очертанията на кръгла кула. За нея, разбира се, има легенда. Действието се развива по време на османското нашествие. Владетелят, който обичал да ходи на лов, оставил защитата на крепостта на младата си дъщеря. Един от враговете, преоблечен като монах, я излъгал, че иска да влезе вътре, за да се помоли на Свети Димитър за защитата на града. Девойката повярвала и отворила портите. Така градът паднал, а когато осъзнала какво е направила, принцесата се хвърлила от кулата. 

Кулата на принцесата и гледката от нея към града

Продължихме и скоро стигнахме до красиво изрисувана къща – градската художествена галерия Налбантис, която се помещава във фамилната къща на художника. Беше затворена, но дори отвън беше впечатляваща с рисунките на гълъб от едната страна на вратата и на дърво с елени от другата.

Градската художествена галерия

След нея видяхме останките от древно тракийско селище в скалите. Повървяхме край ниши с различна големина и форма,  но скоро се отказахме поради буйната растителност, в която беше твърде вероятно да има змии. 

Минахме покрай няколко църкви. В една от тях разгледахме катакомби, където освен кандилото и иконите бяха изложени като в музейна експозиция няколко от онези вериги, с каквито някога са връзвали лудите.

Нишите, издълбани в скалата

Дворчето на една от църквите в стария град

Веригите, използвани за връзване на луди

Разходихме се в центъра и по хълма, но нямаше време да се изкачим до върха. Наближаваше три часа и слънцето прижуряше. Все пак видяхме достатъчно от Димотика и добих представа за духа и историята на мястото. Имахме време дори за обяд или следобедно кафе. Настанихме се в кафене на улицата срещу новата православна църква и се насладихме на ледено фрапе.

Бях позабравила южните порядки и затова се впечатлих, че когато седнахме, сервитьорката веднага ни донесе чаши и стъклена бутилка с вода от хладилника. Да, водата беше чешмяна, но това ми се стори мил жест на гостоприемство. Приятно е да видиш, че хората не се опитват да спечелят от факта, че навън е 35 градуса и ти умираш от жажда. Този обичай за първи път научих преди години в Истанбул, когато поръчах вода в заведение. Направи ми впечатление, че необичайно трудно се разбрах със сервитьора. Няколко пъти ме попита какво искам, включително и дали искам газирана вода. Добре, газирана, казах си и поръчах – аз и без това я обичам. Освен газираната човекът, разбира се, ни донесе и другата вода, която ни се полагаше. Едва тогава разбрах недоумението му.

В България температурите обикновено са поносими, но мисля, че не само това е причината да нямаме подобен обичай. У нас на много места единствената цел е да се спечели максимално от клиента. Включително е пълно с ресторанти и барове, където водата е на цената на безалкохолно, за да не би посетителят да прекара заведението с едната евтина вода. Не съм пробвала, но се замислих как ли ще реагират сервитьорите у нас, ако си поискам да ми налеят чаша вода от чешмата…

Гледката от хълма

Екскурзията до Димотика беше приятно еднодневно преживяване. Градът не е лъскава туристическа дестинация, но има какво да предложи на любителите на историята и на търсещите малко разнообразие хем извън България, хем наблизо.