Чешките замъци: Леднице и Валтице

В този пътепис ще разкажа за още два от прекрасните замъци на Чехия, след като вече писах за средновековния замък Карлщейн ето тук и за градовете Бърно и Телч, където също има запазени дворци, ето тук. Комплексът Леднице-Валтице е разположен в Южноморавския край и се състои от двата замъка и от най-големия парк в Чехия с борова гора, езера, река и някои интересни постройки.  Двете селища и замъците са свързани от седем километрова липова алея, а комплексът е включен в списъка на Световното културно и природно наследство на UNESCO от 1996 г. Мястото е много красиво и си заслужава да му отделите поне ден, за да го разгледате.

Чехия: Бърно, Телч и Ческе Будейовице

Започнах пътеписите си за красивата Чехия, като разказах за посещението си на замъка Карлщейн ето тук. В тази страна като че всеки град си има дворец, замък или пищно имение. В една брошура, която си купих, има карта на 120 замъка, повечето от които са запазени и превърнати в туристически обекти. Дано да имам възможност да разгледам повече от тях!

В този пътепис ще разкажа не за замък, а за три живописни града, които посетихме за един ден - Бърно, Телч и Ческе Будейовице. И макар че не разглеждахме старинна крепост или пищно обзавеждане, посетихме места, които несъмнено заслужават да им се обърне повече внимание.  Най-силно ме впечатли площадът на Телч с разноцветните колоритни къщи, каквито не съм виждала никъде другаде по света - било на живо или на снимка.

Замъците на Чехия: Карлщейн

Чехия отдавна беше в списъка ми с желани дестинации. Всеки от познатите ми, който е посетил столицата Прага или "Златна Прага", както я наричат, е възхитен. Неслучайно тя се счита за един от най-красивите градове в света и ежегодно се посещава от милиони туристи. За нейното очарование ще разкажа друг път. Чехия ме привлече основно със замъците си - в една илюстрована брошура, която си купих, има карта със 120 чешки замъка! Е, както се казва, на тази екскурзия посетих 5 от тях, остават ми още 115... Част от тези крепости са във вид на руини, но повечето са запазени и достъпни за туристи. Надявам се да имам възможност да посетя и други, бъдещето ще покаже. Днес ще разкажа за един от най-известните чешки замъци - Карлщейн.

Замъкът Мирамаре и Триест

Доскоро не знаех, че някога един австрийски принц за кратко е станал император на Мексико. Научих го в Триест, където е разположен живописният замък Мирамаре с огромни градини и прекрасна гледка към морето. Максимилиан I от Мексико живее там със съпругата си Шарлота Белгийска, но двамата не му се радват дълго. Историята им започва като приказка, но в Новия свят следва трагичен обрат. Това е поредният разказ за красота, богатство и власт, неосъществени желания, лудост и смърт – повтарящ се мотив в историята на европейските кралски семейства. За сравнение може да прочетете историята на Лудвиг II Баварски ето тук.

Лудвиг Втори и приказните му замъци

Имало едно време един чаровен принц, който се възкачил на престола едва навършил осемнадесет години… После приказката се преобръща и криволичи към трагичния си край. Това е история за бягство от света, за търсене на красота и хармония в изкуството, за потиснати страсти и неосъществени стремежи, за лудост, предателство и загадъчна смърт.

Баварските замъци бяха моя мечта още от ученическите години. Това беше по-зрялата ми мечта след като изгубих детската да посетя Дисниленд в Париж. Сега виждам приемственост между двете – замъкът на Спящата красавица на Дисни, с който започва всяко филмче на световноизвестната компания, всъщност е вдъхновен от истинския замък Нойшванщайн, построен от Лудвиг Втори. Щастлива съм, че този мой стремеж се осъществи и успях да посетя подобно невероятно място. А покрай него и да науча и историята на създателя му. Като че по ирония на съдбата трагичната участ на краля е като извадена от сюжет на любимия му композитор Вагнер. Но за това по-късно.

Уикенд в Трансилвания

В този пътепис ще разкажа за впечатленията ми от Синая, Брашов, двореца Пелеш и „замъка на граф Дракула” – Бран.

От ученичка имам слабост към замъци. Една от мечтите ми беше да посетя приказните баварски замъци на Лудвиг II. Бях там и си заслужава, но истината е, че могат да се намерят не по-малко внушителни дворци и по-близо до България. Румъния бе „на една крачка” и поради това аз имах склонността да я подценявам. Екскурзията до Синая, двореца Пелеш, замъка Бран и Брашов приятно ме изненада.

Тръгнахме от Пловдив към шест сутринта, в дванадесет вече бяхме в Румъния, а в пет следобед пристигнахме в Синая (имахме автобусна обиколка на Букурещ и спирка в Музея на селото – повече за столицата тук). Още по пътя ме впечатли местната архитектура и най-вече покривите. Масово те са ламаринени, много остри, често с кулички и украшения. Това е характерно за стила „бранковиано”, наречен на един от румънските владетели. Друго типично за този архитектурен стил са и богатите резби по каменни колони, рамки и украшения.