сряда, 3 юни 2015 г.

Удивителната България: Българският Стоунхендж и кратерът на лешоядите




През една майска събота бях на екскурзия в околностите на Ивайловград. Попаднахме на много добре информирана, отзивчива и приятна екскурзоводка, която направи пътуването ни наистина незабравимо.

Най-популярната спирка през този ден беше античната Вила Армира. За просторното имение с богата украса и прекрасно запазени мозайки може да се пише много, но ще оставя това на историците. Вилата е изключително добре направен туристически обект с подготвени екскурзоводи, много рекламни материали и сувенири. Преди посещението се прожектира кратък документален филм за историята на сградата и собствениците й, а след това посетителите имат възможност да се снимат с римски тоги. Правенето на снимки в самата вила става срещу допълнително заплащане, но в Интернет могат да се намерят чудесни кадри, а на място се продават книжки с изобилие от цветни илюстрации.

Ако пътувате към този край, горещо препоръчвам да се отбиете във Вила Армира, която набира все по-голяма популярност. Няма да разказвам повече за нея, нито за Ивайловград, който беше тъжно пуст в ранния съботен следобед – почти никакви хора по улиците, масово затворени магазини и заведения, тишина. Искам да споделя впечатленията ми от две по-малко известни (поне за мен досега) забележителности в околностите – кратерът на лешоядите и т. нар. български Стоунхендж.

Живописните извивки на р. Арда и песъчливо полуостровче в подножието на скалите



Община Маджарово е разположена в котловина, създадена от някогашен вулкан. Преминахме през защитената местност „Кован кая”. Тя е забележителна със скалните си образувания (меандри) по поречието на р. Арда. Над бреговете й се издигат величествени отвесни скали, тук-там покрити с храсти и дървета. В множеството ниши сред зъберите гнездят застрашените видове лешояди - белоглав и египетски. За опазването на природното разнообразие през 1994 г. е създаден природозащитният център „Източни Родопи”.

В центъра на лешоядите се предлага настаняване, има механа и център за доброволци, които наблюдават птиците и ги пазят. Там цареше неподозирано оживление. През този ден попаднахме на два екипа чужденци с бусове, натоварени със скъпа фотографска техника. Напълно неизвестно досега за мен, мястото се оказа притегателна точка за любителите на природата. В последствие научих, че и български фотографски групи провеждат мероприятия там.


Насечените скали с множество пукнатини и ниши, където гнездят лешоядите
В центъра има интерактивна изложба за четирите вида лешояди, които се срещат в Европа. Едно много отзивчиво и ентусиазирано момиче ни разказа за птиците и навиците им, за тяхното значение за природата, както и за дейността на самия център. В едно от помещенията има модели на гнезда и светещи табла със снимки и информация. Любопитен факт е, че египетските лешояди са сред малкото животни в света, които си служат със сечива: в Африка са наблюдавани да разчупват щраусови яйца с камъни.

В България в момента са останали по няколко десетки двойки лешояди от двата вида. Особено бавно расте популацията на белоглавите лешояди, които снасят само по едно яйце годишно и малкото невинаги оцелява. За разлика от египетските лешояди, които прекарват зимата на юг, те не са мигриращи птици и живеят у нас целогодишно.

Застрашените птици се сблъскват с много предизвикателства за оцеляването си – бракониерство, електрически стълбове, изсичане на горите и разрушаване на местностите, където гнездят. Дори смущаването на спокойствието им може да е фатално, защото родителите изоставят гнездото, а яйцата изстиват и малките умират.




Лешоядите са „санитарите на природата”, те не ловуват, а се хранят с труповете на умрели животни, т.е. с намаляването на дивите тревопасни също остават без храна. В Европа има практика фермерите да правят специални площадки, където изхвърлят умрелия добитък, вместо да го карат на екарисаж. По този начин хем си спестяват пари, хем участват в храненето на лешоядите. Проблемът е, че за да има ефект от всичко това, животните не трябва да са приемали антибиотици. Медикаментите като страничен ефект разрушават бъбреците на лешоядите. В Индия например употребата на лекарства при домашните животни е довела до загуба на 99% от популацията им. Тъй като природата не търпи празно място, значително нараства броят на бездомните кучета, които разнасят куп болести, включително бяс.

Хората от околностите на природозащитния център проявяват съпричастност към каузата и помагат с каквото могат. Научихме, че след тежките снеговалежи тази година имало много умрели животни, които били закарани и използвани за храна на птиците.

В края на посещението си имахме възможност да наблюдаваме с бинокли лешоядите в околността. Въпреки че времето беше горещо, някои от тях летяха, а други се виждаха по скалите. След като научих повече за тези на пръв поглед кръвожадни и не особено красиви птици, изпитах възхищение към хората, които се опитваха да им помогнат и да ги съхранят. В крайна сметка ние сме част от една функционираща екосистема и всяка нейна промяна в някоя посока може да доведе до неподозирани катастрофални последици.

Наскоро по време на Фестивала на науката именно белоглавият лешояд беше провъзгласен за нов талисман на гр. София. По традиция, заета от Великобритания, столицата трябваше да избере любимото си грозно животно, което е застрашено от изчезване.




Последната ни спирка за деня беше българският Стоунхендж, както популярно го наричат. Това е тракийското мегалитно култово съоръжение „Кромлех” край с. Долни Главанак и се явява единственият такъв комплекс, открит в България. Най-известното съоръжение от този род в света, разбира се, е истинският Стоунхендж в Южна Англия.

Край пътя имаше празни табели и нефункционираща будка. Всичко показваше, че за мястото е имало грандиозни планове и е започната инициатива да се превърне в известен туристически обект. За съжаление обаче тази хубава идея досега не е осъществена.

Гледки по пътя към тракийския мегалитен комплекс


Бяха ни казали, че каменният кръг се намира на десетина минути път, но вървяхме поне два пъти по-дълго по склон през гората. Пътеката е много интересна, тъй като от двете й страни има излети бетонни ръбчета, но пространството между тях така и не е покрито с бетон или плочки, т.е. показва ти пътя, но пак вървиш върху пръст и трева. Стигнахме до бетонна стълба с перила, но после пак се върнахме към недовършения път. Отвсякъде лъхаше на чудесни, но неизпълнени намерения.

Накрая стигнахме до окръжност с диаметър около десетина метра, по чиито край са поставени големи камъни. Според археолозите комплексът е изграден в ранножелязната епоха, т.е. VIII-VI в. пр. Хр. и е имал религиозно значение. Наблизо има още два по-малки каменни кръга, където са открити различни находки като метални предмети и парчета от глинени съдове. Предполага се, че само жреците са можели да влизат в кръговете, а намерените предмети сочат, че там са извършвани погребения чрез трупоизгаряне. Едва ли има начин да се разбере със сигурност, но се надявам, че тези, които са били изгаряни, наистина са били мъртви, а не са ги принасяли в жертва. Кой знае...

Един от камъните приличаше на изсечен в камъка трон


Някои от камъните бяха с форма, наподобяваща тронове, а по други имаше вдлъбнатини, които може би не са само дело на природата. Поседяхме в центъра на кръга. Чувството да се намираш на място, което е било свещено преди повече от две хиляди години, трудно може да се опише. Задаваш си въпроси, повечето от които никога няма да намерят отговори. Обектът беше много интересен, но изоставен. Надявам се в бъдеще някой да се сети за него, за да го довърши. Ще се радвам тогава да го посетя отново.

Няма коментари:

Публикуване на коментар