четвъртък, 13 август 2015 г.

На море в Сицилия




Да отидеш в Сицилия и да не срещнеш мафията е нещо като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Между другото била съм в Рим по времето на папа Йоан Павел II, беше неделя (денят, в който той се появява на балкона на катедралата „Св. Петър”) и въпреки това не го видях, защото беше на посещение извън града. Но това е съвсем друга история.

За Сицилия ми бяха разказвали, че още преди години млада жена отишла при леля си, която отдавна живеела на острова. Обаче гостенката все си седяла в стаята и дала следното обяснение:
‒ Страх ме е да се разхождам заради мафията.
‒ Ама, моето момиче, не се притеснявай – отвърнала лелята. ‒ Те са заети хора и си имат работа!

В този ред на мисли едва ли сицилианската мафия е по-опасна за обикновените туристи от нашата собствена. Обаче си прави по-добра реклама и се е превърнала в един вид местна атракция. В магазинчетата за сувенири се продават магнити, статуетки и други дрънкулки с усмихнати мургави чичко и лелка и надпис „сицилиански мафиоти”. Не си купих, но бяха симпатични.


Сицилия е голям остров и е от значение в коя част ще отседне човек. Хотелът може да бъде по-близо до Катания, Сиракуза и Таормина или в района на Палермо и Чефалу. С кола под наем може да се разгледа целият остров подробно, но ако хотелите не се сменят, значителна част от времето ще премине в пътуване. Сицилия е триъгълник и всяка негова страна се мие от различно море. Българските туроператори предлагат основно настаняване във и край Таормина, където бяхме ние (Йонийско море), във и край Чефалу, т.е. съвсем близо до Палермо (Тиренско море), и в един курорт, далече от всичко с изключение на известния с гръцките си храмове град Агридженто (Средиземно море).

Аз обикновено пътувам организирано с туристическа агенция и предпочитам хотелът да бъде във или в непосредствена близост до населено място. Така човек може да се разходи сам и да посети част от забележителностите, без да се ангажира и да плаща за допълнителни екскурзии.

Островчето "Изола Бела"
Железопътната линия в района на Мазаро минава на метри от плажа и морето

Туристическият оператор ни изпрати на летището в уречения за полета час, а в Катания ни очакваха местните екскурзоводи. Оказа се, че сме голяма група, но повечето българи заминаха за другия край на острова край Палермо. Значителна част бяха по програма 55+. Българският екскурзовод тръгна с тях. Останалите, които бяхме в района на Таормина, имахме на разположение една мила и симпатична италианка – Силвана, която обаче говореше английски. За нас не беше проблем, но ако имаше по-възрастни хора, би било известно неудобство.

Силвана ни раздаде пликове с карти, проспекти и основна информация за острова, както и списък с предлаганите екскурзии. Тъй като бяхме разпръснати по различни хотели, на всеки плик имаше отбелязан час, в който да се срещнем за записване за избрана от нас програма. Впоследствие сравних цените с предлаганите от други местни туроператори и те, разбира се, бяха същите или много близки. Друг, може би по-евтин начин да обиколиш острова е с кола под наем, но това също крие рискове и неудобства. Ние се записахме за две екскурзии: едната беше до Сиракуза, а другата – до долината на река Алкантара, градчето Рандацо и вулкана Етна. За тези преживявания обаче ще разкажа в отделен материал. Можете да го прочетете ето тук.

Гледката от терасата на покрива на хотела ни, "Вила Бианка"

Таормина е един от най-живописните и романтични италиански градове, в който съм била досега. По атмосфера и архитектура не отстъпва на Флоренция и Верона, но има предимството да се намира край морето и да предоставя зашеметяващи гледки към заливи, които приличат на нарисувани. Мястото много ме впечатли, затова ще му обърна повече внимание в друг пътепис (можете да го прочетете ето тук), а сега ще се спра повече на битовата страна на почивката ни.

Таормина е построена на високи скали. Има два варианта за настаняване – в самия град, далече от плажа, или край плажа, далече от града. Ние избрахме второто и бяхме непосредствено под скалите в квартала Мазаро. Мястото е съвсем мъничко, може да се обиколи за час и няма кой знае какво за гледане. Разполага с няколко ресторантчета, магазини за хранителни стоки и за принадлежности от първа необходимост за туристите. Хотелът ни - „Вила Бианка” - имаше предимството да се намира точно до кабинков лифт, който на всеки петнайсет минути се качваше до центъра на Таормина. Билетът струваше три евро в едната посока, а разстоянието се взимаше за две-три минути. До града би могло да се стигне и пеша, но не е препоръчително поради стръмния склон и опасните пътища.

Терасата на покрива на "Вила Бианка" от още по-високото ниво на нашата сграда

Хотелът ни беше по-особено уреден и разположен, но предварително бях прочела за това и не бях неприятно изненадана. „Вила Бианка” имаше няколко сгради и ние се озовахме в тази, която беше високо на хълма над основната. Първия ден мъж от персонала дойде с раздрънкано бусче, натовари ни с багажа и след поредица от завои ни закара до горе. После ни показа, че без тежки куфари има по-лесен път. Централната част разполагаше с открита тераса на покрива, която изненадващо почти не се използваше въпреки прекрасната гледка. От нея няколко нива стълби водеха към нашата сграда. Предимството беше, че при нас беше спокойно, почти безлюдно и заради по-високото разположение от балкона имахме чудесна гледка към залива. Недостатъкът, разбира се, беше изкачването, но в Таормина многото нива и стълбите са неизбежни.

Стаята ни беше хубава, ако се подходи с известно чувство за хумор. Климатик имаше, но поради неясна причина можеше да се включва само след един часа следобед. Мебелите бяха функционални, а банята - просторна. Френският прозорец към балкона (който беше единственият ни прозорец) беше толкова чист, че неведнъж се блъскахме в него, заблудени, че е отворен. Оказа се, че механизмът е повреден и.не се заключва. Единственият начин да затворим стаята беше да спуснем външните щори до долу и правехме това при всяко излизане. Отгоре на всичко балконът беше общ за нашата и още една стая, която в началото беше празна, но по-късно в нея се настани семейство италианци. Пластмасовата масичка и столовете бяха общи, но хората бяха мили и не ни пречеха.

Двете сгради на хотел "Вила Бианка" една над друга
Лифтът към Таормина

Друг недостатък беше пълната липса на простор, сушилник или друго пособие, където можеш да си окачиш мокрите бански и хавлиите. Така и не разбрах къде се предполага, че трябва да ги оставяме, за да изсъхнат. За целта използвахме пластмасовите столове. Е, поне не ни беше яд, че бяхме забравили да си вземем щипки.

Вечер беше приятно да седим на балкона след вечеря и да пием сицилианско вино, което си купувахме от един супермаркет в Таормина. Нашата сграда беше тиха и безлюдна до такава степен, че така и не видях да се използват няколко добре обзаведени общи стаи на първия етаж. А една вечер, след като не успяхме да си отворим виното, тръгнах да търся по-силен или опитен човек, за да помогне, но по балконите, общите стаи и фоайето, както и пред сградата нямаше жива душа. В крайна сметка се справихме.

За сведение, супермаркетът на Таормина се намира в края на пешеходната главна улица, т.е. откъм „Порта Катания” (една от каменните врати в двата края на центъра, другата е „Порта Месина”) , на двайсетина метра в уличката от дясната страна. Добре е да се знае, защото цените там бяха няколко пъти по-ниски. Така например бирата в заведение започваше от 4 евро нагоре, кутийките в магазинчетата в Мазаро бяха по 1,5 евро, а в супермаркета - само 0,80 евро. Бутилка вино не можеше да се намери за под 9-10 евро около хотела ни (туристическо място все пак), а в супермаркета цените започваха от 4-5 евро. В ресторант това удоволствие беше най-малко 25 евро. В супермаркета обаче липсваха повечето местни туристически специалитети – шарена паста, специални ликьори, подправки, сладка, шоколади и други артикули, подходящи за подаръци.


В хотела се бяхме записали на закуска и вечеря, за да имаме повече свободно време за разходки. Трите хранения на ден са доста ограничаващи, както съм описала в пътеписа си за почивката в Римини ето тук. Храната беше хубава, макар и не чак толкова обилна и вкусна, колкото беше там. Не се правеше предварително записване – всяка вечер можехме да избираме между няколко готови менюта.

Плажовете на Таормина са каменисти. На информационната среща през първия ден попитах Силвана за пясъчен плаж, но се оказа, че такъв има чак в близкото градче Джиардини Наксос. До там можеше да се стигне с градски транспорт, но така и не отидохме.

Най-живописният и пренаселен плаж в Мазаро, който присъства на повечето картички, е Изола Бела, наречен на малкото живописно островче, до което може да се стигне с газене в плитка вода. Там има много камъни. Подчертавам, че под камъни нямам предвид малки, кръгли, заоблени и безобидни камъчета, а големи, остри, бодящи камъни, които на места прерастват в огромни скали. За да влезеш във водата, трябва да си с обувки за къпане. От опит мога да кажа, че бос не става, нито с обикновени джапанки. Наблизо продават гумени обувки, но е добре човек да е подготвен. Като изключим това, водата е топла и бистра, а гледката от островчето към отвесните скали на Таормина е невероятна. На Изола Бела има музей на тема гмуркане и мореплаване с входна такса 3-4 евро, но отзивите в Интернет бяха, че не е кой знае какво, и го пропуснахме.

Плажът непосредствено до нашия хотел

Съвсем наблизо, в следващия залив, който беше пред хотела ни, имаше един не чак толкова популярен плаж с по-ситни камъни и по-спокойна атмосфера. Цената на чадър и два шезлонга беше 20 евро, но през септември я намалиха на 15 евро. Хотел „Вила Бианка” предлагаше чадъри и шезлонги с трансфер по осем евро на човек, т.е. общо 16 евро, на плажа на хотел „Ипанема”, на няколко километра извън града. Отидохме веднъж и макар че беше приятно и камъните бяха по-ситни, след това продължихме да си ходим на най-близкия плаж.

Запомних Мазаро като симпатично място, но несъмнено опасно. Улиците бяха толкова тесни, че изобщо нямаше тротоари и трябваше да вървим много внимателно покрай сградите и парапетите. В района има и множество остри завои, така че вероятно често стават катастрофи. Един от постоянните звуци, с който скоро свикнахме, беше сирената на преминаващите линейки – по няколко пъти на ден, всеки ден. Това създаваше зловеща атмосфера, макар че обяснението е безобидно. На картата видях, че в Таормина има само туристически здравен център, а болницата се намира в Джиардини Наксос и пътят минава през Мазаро.

Едно от малките ресторантчета в Мазаро

С изключение на двете допълнителни екскурзии, на които се записахме, бяхме оставени изцяло на свободна програма и прекарахме времето приятно, съчетавайки плаж с културна програма и разходки из Таормина. Последния ден получихме любезно писмо от местната туристическа фирма, в което на английски ни съобщаваха, че ще дойдат да ни вземат на следващата сутрин за трансфер до летището.

Пътувахме с Bulgaria Air и за мое голямо разочарование няколко пъти сменяха часовете на полетите, и то все в неблагоприятна посока. Излитането от София за Катания в началото беше обявено за осем, а остана за шест. Тъй като съм от Пловдив, това значи, че за да съм на летището в четири, трябва да тръгна в два, т.е. да стана в един. При тези обстоятелства човек се чуди дали изобщо има смисъл да си ляга!

Залива от терасата на покрива на "Вила Бианка"

Тъкмо преди да заминем за Сицилия, от тукашния туроператор ми се обадиха, че обратният полет също е със сменен час – вместо в 9:25 ч. ще излетим за България в 7:45 ч. На място в хотела обаче получихме от Силвана писмо, че ще ни вземат в 6.20 ч. за полет в 9:25 ч. – първоначалния час! Първата ми реакция беше: „Абе, тези колко пъти смениха часа на полета?!” Нещо ме глождеше и вечерта, докато ровех в Интернет, влязох в сайта на летището в Катания. Там имаше информация за авиокомпания Bulgaria Air, пишеше номера на нашия полет и часа на заминаване - 7:45 ч. Съвсем се обърках. Възможно ли е летището в Катания да не си актуализира информацията?

Реших, че трябва да уточня този въпрос с местните представители. Опитах да се обадя на българина, който беше с групата в Палермо. Така и така ще се излагам, поне да е на български. Звънях няколко пъти, но той не ми вдигна. План "Б" – Силвана. Обясних й, че според сайта на летището полетът е по-рано, отколкото те са отбелязали в писмото. Жената беше много любезна. Взе да ме успокоява, че са проверили информацията, че с трансфера ще взимаме и други хора от хотелите им, да не се притесняваме и други "мили приказки". Когато затворих, се чувствах като параноичка. Летището в Катания много ми падна в очите. Знам ли ги техните сицилиански порядки!

"Снежна пустош" от плътни облаци

Нямаше какво повече да се направи. Събрахме багажа и си легнахме по-рано, за да сме свежи сутринта. Тъкмо бях заспала и телефонът в стаята взе да звъни. Беше половин час след полунощ. Рецепционистът ми каза, че часът за трансфера е сменен – ще дойдат да ни вземат в 5:30 ч. Зачудих се дали има нещо с полета или Силвана е решила да се презастрахова…

Сутринта оправихме сметката на рецепцията – за чадъри и шезлонги на техния плаж, туристическата такса (варира според категорията на хотела и винаги се заплаща на място за всеки ден престой) и 1 евро за… така и не разбрах за какво и не ми се питаше. Въпреки ранния час ни казаха, че за нас има сервирана закуска в столовата, но никой не пожела да се възползва.

Автобусът ни взе навреме, събрахме останалите от хотелите им и в 6:25 ч. бяхме на летище Катания. Полетът беше обявен за 7:45 ч. точно както пишеше в сайта на летището. Друг въпрос е, че поради неясни причини излитането се забави с половин час. Иска ми се да вярвам, че моя разговор със Силвана е спомогнал за изясняването на този въпрос и ни е спестил ненужно бързане или непредвидено удължаване на престоя в Сицилия. Не че не бих останала с удоволствие, но може би е по-добра идея да отида пак след време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар