събота, 31 октомври 2015 г.

Остров Корфу - спомени от края на лятото



В края на септември в България времето захлажда и се появяват първите признаци на есента, но в Гърция летният сезон е в разгара си. Това важи в пълна сила и за остров Корфу, макар че той се намира в северната част на страната. Наричат го „острова на нимфите” и му се носи славата на един от най-красивите гръцки острови.

Тъй като по време на септемврийските празници има много пътуващи, хванахме задръстване на границата, което ни забави с около два часа. По-нататък туристите се разпръсват в различни посоки и нямаше други проблеми по пътя, но вместо в четири и половина, се наложи да хванем ферибота в шест и половина. Пристигнахме в пристанището на Игуменица около половин час преди отплаването, качихме се и се настанихме на горната палуба. Времето беше прохладно, но въпреки вятъра беше много приятно. Видяхме залеза от ферибота, по-късно се появиха и светлините на Керкира.

Пристанището на Игуменица, откъдето освен за Корфу тръгват и фериботи за Италия
Залезът по пътя към острова

Хотелът ни се намираше в курортното градче Дасия, което е на двайсетина километра от столицата. В цената бяха включени закуски и вечери и тъй като пристигнахме към девет вечерта, отидохме да хапнем, преди да се настаним. Имаше шведска маса, която не беше бедна, но всяка вечер се повтаряше в общи линии едно и също и противно на първите асоциации, които ти идват от „Гърция” и „остров”, нямаше нито риба, нито маслини.

Хотелът „Виктория Хилс” беше на склон, както би могло да се предположи и от името му. Беше семеен, съставен от няколко двуетажни постройки, видимо поовехтял от времето. Хора от групата се оплакваха от мухъл или неработещи кранове, други бяха недоволни, че стаите им са на нивото на земята т.е. няма тераса, нито ограда и ако оставят вратата открехната, вътре може да влезе какво ли не, включително котка или змия. Всички имахме кошмарни преживявания с изобилието от комари, за които не се бяхме сетили, тъй като у дома им беше „минал сезонът”. Не стига, че едната нощ ставах сигурно поне четири пъти, за да ги гоня, ами на следващия ден камериерката беше оставила прозорчето на банята отворено, за да влязат пак. За мрежи против комари сякаш никой не беше чувал!

Хотел "Виктория Хилс" - имахме късмета да сме на втория етаж
Плажът на Дасия - с чиста вода, но много тесен и каменист

През първия ден от престоя ни имахме натоварена програма. Най-напред посетихме столицата Керкира – живописен пристанищен град с колоритна централна част, внушителна крепост и много църкви. Местният светец покровител е Свети Спиридон. Той е най-известен с легендата, според която на Вселенския събор доказал, че Отца, Сина и Светия дух са три проявления на бог, като взел в ръката си парче керемида и то се разделило на трите си съставни части – вода, огън и глина. В магазинче край църквата, носеща името му, продават картички и икони, на които е изобразена именно тази сцена: светецът държи въпросната тухла с пламъци и вода край ръката му. Всеизвестно е, че гърците са силно религиозни. Беше неделя и в църквите течаха служби, а вътре беше пълно с народ и поради това нямахме възможност да ги разгледаме спокойно от туристическа перспектива.

Площадът на кметството - малък, но живописен

Една от забележителностите на столицата е площад Еспианада, който е най-големият на Балканския полуостров, пети по големина в Европа и двайсети в света. В крепостта пък се намира църквата „Св. Георги”, където е кръстен съпругът на английската кралица, роден на острова. За самата крепост нямахме време, а и ни липсваше особено желание да я посетим в най-голямата жега в ранния следобед. В единия край на прословутия площад се намира Дворецът на Св. Михаил и Св. Георги, в който днес се помещава Музей на азиатското изкуство. Близо до него е и друга забележителна постройка – сградата, от която в събота преди Великден в 11 ч. камбаните бият и има традиция да се хвърлят глинени съдове и стомни за прогонване на злите духове.

Крепостта, която се разглежда с входна такса
Музеят на азиатското изкуство
Кметството

Следващата ни спирка за деня беше дворецът „Ахилион”, построен от Елизабет Австрийска, известна като императрица Сиси. Тя идва за първи път на острова през 1860 г. и мястото я очарова. След смъртта на единствения й син Рудолф (който според официалната версия се самоубива, но има сериозни основания да се смята, че е бил убит) през 1891 г. тя нарежда да бъде построен дворецът, наречен на любимия й персонаж от гръцката митология Ахил. В една от градините е разположена голяма статуя на умиращия герой, представен в момента, в който се опитва да извади фаталната стрела от крака си. Макар че никой не го казва открито, препратката към загиналия й син е твърде очевадна.

Статуята на умиращия Ахил в градината на двореца
Статуи на древногръцките музи, като всяка има табелка с името и на кое изкуство е покровителка

Самата Сиси притежава двореца само седем години, преди самата нея да я сполети не по-малко трагична съдба – бива убита, пронизана в сърцето, от анархист, който сам признава, че не е имал нищо конкретно против нея, а просто искал да убие някоя известна личност.

През 1907 г. дворецът става собственост на кайзер Вилхелм II, който решава, че Ахил трябва да бъде представен в по-героична светлина, мести умиращата му версия на друго място и издига по-голяма и внушителна статуя на героя като победител. По ирония на съдбата обаче кайзерът също притежава двореца в продължение само на седем години до настъпването на Първата световна война, когато сградата е превърната в болница. Явно по това време нещо се е случило с голяма част от обзавеждането, защото в залите не може да се види кой знае какво. В периода 1962 – 1992 г. там пък се помещава първото казино в Гърция. Филмът за Джеймс Бонд „Само за твоите очи” също е сниман на това място, както и в други части на острова, а местните обичат да го споменават с повод и без повод.

Дворецът "Ахилион" отвън
Статуя на Сиси край входа на двореца

Следобед направихме разходка с корабче с прозрачно дъно, която не беше включена в цената и не беше особено евтина (14 евро на човек), но беше забавно и не съжалявам. Най-напред всички се събрахме в подводната част и ни закараха навътре в залива. Двама водолази влязоха във водата и ни показаха местни раци, рапани и няколко вида риби, като всеки минаваше от различна страна. С рибите беше особено забавно, защото мъжете ги хранеха и те се събираха около тях на огромни пасажи – морски вариант на ятата гълъби, които те обсаждат на площад Сан Марко във Венеция. Втората част от атракцията включваше десетина минути представление с тюлени на оградена площадка във водата. Накрая имахме възможност да се насладим на острова и крепостта по време на обратния път.


Тук ще отбележа, че в Гърция търговията с експресни снимки на туристическите места е изключително развита. Почти навсякъде, където човек прекарва повече от петнайсет минути, ни правеха ни снимки на влизане, които после продаваха по 3-4 евро на изхода. Така беше в двореца „Ахилион”, на корабчето с подводно дъно и дори в манастира в Палеокастрица. Цената е преувеличена спрямо качеството, но въпреки това повечето хора си ги купуват, стига да излезли добре – взехме си ги и ние. Даже ни хвана яд, че на корабчето бяхме до стълбището и поради това не ни бяха снимали, а там обложката беше най-красива. Все пак човек отива на такова място веднъж и това е спомен.

Вече поизморени и преситени с впечатления имахме още едно мероприятие за деня – Мишият остров и двете малки манастирчета, които могат да се видят на повечето картички и магнити от остров Корфу. Отправихме се към близкия полуостров Канони, наречен така на едно оръдие оставено там през 1798 г., което все още си седи. От многобройните стълби от паркинга надолу към морето се открива прекрасна гледка към двете свети места – едното манастирче е свързано с мостик с брега, а до другото на Мишия остров се ходи за пет минути с лодка. И двете сгради бяха съвсем малки – приличаха повече на църкви, но ни казаха, че са манастири. Тази на острова беше посветена на Исус Христос и ми направи впечатление, че иконите бяха отрупани с релефни сребристи плочки с изображения на хора, къщи, деца, брачни халки и т.н. – разбрахме, че това са благодарности, оставяни след като някоя молитва е била удовлетворена.


Удивително е, че съвсем наблизо (на някои картички от местността се вижда отлично) се намира летището и пистата за кацане и излитане свършва кари-речи във водата. Поради това самолетите прелитат съвсем ниско над острова и над главите на туристите. Никога преди не бях виждала нещо подобно и ако не знаеш фактите, си е дори малко страшно.

Освен обичайните за Гърция сувенири, свързани най-вече с маслините, зехтина и козметиката, която се прави от тях, на остров Корфу има специален деликатес. Това е плодът кумкуат, пренесен от Китай през 1860 г., чието име означава „златен плод”. Прилича на дребни оранжеви портокалчета и служи за направата на сладка, бонбони или ликьори. Продава се във всякакви разфасовки, видове и грамажи, а за туристите има и организирани посещения в една от семейните фабрики, създадена през 1933 г. Там може да се види десетинаминутно филмче за историята н плода и начините на обработката му, а после, разбира се, следва дегустация и пазаруване във фирмения магазин.

Основната културна програма приключи през този ден, но през следващите предстоеше да обиколим няколко живописни пристанища с красиви заливи и почти тропически на вид плажове. Вечер на острова се изливаха поройни дъждове, но като по поръчка през деня беше топло и слънчево, чудесно време разходка и подходящо дори за плаж.


Крепостта на Керкира, гледана от морето

Отправихме се към северната част на Корфу и един от най-известните курорти Сидари. Главна забележителност там е така наречения „канал на любовта”. За контраст докато стигнем до него трябваше да пресечем един откровено отходен канал, но се надявам, че това е било само моментна повреда в канализацията. Както и да е, според легендата по време на една буря кораб бил на път да се разбие на това място. На него имало двама влюбени, които се прегърнали и така силно се обичали, че скалите омекнали и корабът им се врязал в тях, но без да се повреди. Въпросният кораб е скала, която наистина е обградена от двете страни с вода и е свързана с малка своя част със сушата. Покрай нея се образува много уютен и живописен плаж. Наблизо има още една скала, която според мен най-много от всички видени приличаше на древногръцки кораб.

"Каналът на любовта" - тъй нареченият кораб е издаденият полуостров от дясната страна
От всички скали, които видяхме, за мен тази е най-убедителният "вкаменен кораб", но не чух легенда за нея

Между другото в Гърция всеки камък си има история или най-малкото за всеки е съчинена такава. С изключителна изобретателност местните хора показват природните си дадености и ги свързват с всякакви митологични и фантастични истории. Скалите, нарочени за вкаменени кораби, на острова сигурно са десетки. По-късно на друго място ни беше разказана легендата за Одисей, чиито кораб бил вкаменен от Посейдон, защото героят с нещо го бил ядосал. А също и за кораба на корсар, който искал да завладява един от манастирите, но Богородица се намесила. И така нататък, и така нататък… Най-забавното е, че различни хора показваха различни скали за уж една и съща легенда.

Следващата ни спирка беше Касиопи – красиво пристанищно градче със скалисти плажове. Над залива има венецианска крепост, която обаче не е реставрирана и на този етап не е особено атрактивна за посещения. От брега се вижда албанското крайбрежие и тамошния курорт Саранда, за който можете да прочетете повече в пътеписа ми ето тук. Всъщност Саранда е нещо като гръцки град на албанска земя, защото там гърците са преобладаваща част от населението, имат свои църкви и училища и преобладава християнската култура. Наблизо се намира и известният потъващ град Бутринт – антично и средновековно селище под закрилата на ЮНЕСКО.

Пристанището на Касиопи и Саранда на албанския бряг отсреща
Един от плажовете на Касиопи

Касиопи няма много забележителности, но се гордее с известните личности, които са го посещавали – Тиберий, Нерон, Плиний Стари, Ричард I Английски, Сервантес и дори Казанова, който прекарал там няколко приятни седмици през 1750 г. Разполагахме със свободно време за обяд и разходка или за плаж. По обратния път към хотела пък спряхме, за да берат желаещите от групата зрели кактусови плодове. Направих тази грешка на остров Сицилия (повече за това ето тук) и не повтарям – кактусите не са нещо особено на вкус, но за сметка на това фините им бели бодли се набиват изключително неприятно по пръстите.

Последният курорт, който посетихме, беше Палеокастрица на западната част на острова. По всеобщо мнение той е най-красивият от всички и несъмнено разполага с най-впечатляващи плажове със ситен златен пясък и синьозелена вода като по тропическите картички. Името му означава „стара крепост”, а градчето е разположено край шест заливчета с фиорди. Над тях се издига възвишение с манастира от 1228 г. „Успение Богородично” – задължителна туристическа атракция.


Изглед от манастира в Палеокастрица и още един "вкаменен кораб"
Един от шестте залива на Палеокастрица

След като разгледахме манастира, си направихме почти задължителната за това място разходка с лодка. Бяхме десетина души и доста се люлееше, но като цяло беше приятно. Разгледахме няколко пещери, най-известната от които е „Синьото око”, със светлосиня вода и пасажи от рибки, видяхме плажове под отвесни скали, до които се стига по стотици стъпала надолу от хотелите, както и други в далечината, достъпни само по вода, ако си наемеш лодка. Лодкарят ни показа още едно място, където е сниман филмът за Джеймс Бонд „Само за твоите очи”.

Пещерите, до които се разходихме с лодка
Почти тропическите плажове на Палеокастрица

В Палеокастрица също има корабчета с прозрачно дъно, а също и малък импровизиран аквариум. Иначе централна част с магазини липсва и основна атракция са няколко плажа с бистра прозрачна вода и подредените край тях кафенета и ресторантчета.

Смятам, че за тези няколко дни посетихме основните туристически места на остров Корфу. Единствено Керкира дава възможности за културна програма, но останалите селища могат да бъдат използвани за спокойна лятна почивка. Не зная дали бих отишла там отново, но островът си заслужава да бъде видян поне веднъж.

На ферибота обратно към Игуменица
Пристанището на Корфу





3 коментара:

  1. благоадаря за разходката

    ОтговорИзтриване
  2. Chudesna informacia.:) az i moeto semeistvo shte budem dve sedmici na pochivka July,2016 v Corfu i e prosto perfektno predvaritelno info.Blagodarim Krasi. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ви е било интересно и полезно! Пожелавам ви да прекарате незабравима почивка и дано да не е твърде горещо!:)

      Изтриване