вторник, 6 октомври 2015 г.

Фоторазходка: По пътищата на Албания


След като написах първия си пътепис за Албания, в който разказах за Дурас, Круя и Тирана (може да го прочетете тук), започнах втория за Берат, Вльора, Саранда и Бутринт и осъзнах, че много снимки, които бих искала да покажа не се връзват с нито един от двата текста. Обичам да снимам от автобуса, докато пътувам, но никога в друга държава не съм събирала толкова богат и разностранен материал, който да смятам за изключително интересен. Много от снимките са екзотични и причудливи сами по себе си, дори нямат нужда от описание. Други разкриват начин на живот или манталитет, които са много далече от нашите. Трети са просто снимки по пътя, които не илюстрират контретен град или място, но смятам, че създават обща представа за една балканска страна, различна от всяка друга, в която съм била. 


Пейзаж кра пътя, който ме порази с ярките си цветове.
Градина, същинска джунгла, на покрива на един видимо не чак толкова нов и модерен блок.
Кастрати - най-популярната варига бензиностанции в Албания, кръстена на местно племе. 


Една от основните атракции на Албания, както споменах и в предишния пътепис, са прословутите бункери - над 700 000 на брой, построени в ерата на социализма с цел да поберат при нужда цялото население на страната. От краткото си пътуване имам десетки снимки на бункери. Някои от тях вече споделих в предишния пътепис, но не мога да се сдържа и ще добавя още няколко. 

Този разкопан бункер прилича на ескимоско иглу. Какво ли смята да правят с него сега собствениците му?
Три бункера един до друг в маслинова градина - може би предназначени за голямо семейство :)
Един съвсем оголен от дъждовете бункер, разположен на напълно непристъпен склон.

Наричат Албания "страната на орлите" и това не е просто гръмко или величествено име с преносно значение. Преминахме няколко планински вериги с удивителни склонове и урви, а на места завоите бяха на 180 градуса, стръмни и изключително тесни. Природата изглеждаше толкова дива и негостоприемна, че сякаш наистина само орли и други грабливи птици биха могли да се чувстват като у дома си там. 

Пътят преминава остри завои и върви на нива по планината.
Един от най-забележителните завои, които успях да заснема.
И още един, който ми навява асоциации с рали в планинска местност.
Накраа стигнахме до морето - северна Албания се мие от Адриатическо, а южна - от Йонийско.

Не само в България има дупки по пътя - след като през един от дните изгубихме поне час, движейки се с пешеходна скорост през една бабунеста улица, накрая реших да снимам състоянието на част от пътищата. 


Строителството в Албания е в разгара си и дори само по тази тема може да се напише страшно много. Разказаха ни, че често албанците ходят да работят в чужбина (познато, нали?), но най-малкият остава в страната, другите му изпращат парите и той им строи къщи. Наистина на няколко места видяхме една до друга няколко еднакви къщи в различни степени на завършеност. Повече ме впечатли обаче грандиозността на някои постройки като следващите.

Не успях да разбера предназначението на тази сграда, но тя е почти комично внушителна с колоните и статуите.
Любител на средновековните крепости е решил да си построи собствен замък.

Като цяло мащабното строителство в Албания на места стига до абсурди и като че многократно надхвърля населението на страната с капацитета си. 

Една от грандиозните недовършени кооперации с все още открито стълбище в центъра.
По пътя се вижда строеж до строеж до строеж - като че цяла Албания сега се строи.

Куриозите съвсем не приключват до тук. Много често могат да се видят сгради, които са само наполовина завършени и въпреки това вече се използват. Дори невинаги се строи отдолу-нагоре (само аз ли си мисля, че последователността би трябвало да е такава ?!). 

Три етажа в три етапа на построяване, но прането вече съхне на втория.
Този път е започнато отгоре надолу - има втори етаж, но няма първи.
Още по-оригинално решение - има първи и трети етаж, а вторият се използва за простиране на пране.
Останах с впечатление, че това е хотел. Е, засега само половин хотел ;)
Оставих за накрая това, което най-силно ме порази. Освен че са преобладаващо мюсюлмани и вероятно силно религиозни, албанците са видимо суеверен народ. Погледнете отново горната снимка. Прави ли ви впечатление нещо друго, освен недовършената фасада? Забелязахте ли черната маймунка, която стои на балкона на третия етаж, който е все още празен? Доколкото разбрах, играчките се слагат по строежи и дори готови сгради, за да пазят от лоши очи. Навсякъде има изобилие от обесени, завързани или набити на железа кукли или плюшени животни. Макар че не винаги успявах да реагирам достатъчно бързо, имам солидни доказателства за това поверие. 


Розово мече пази крайпътно заведение.
Една от най-зловещите ми снимки. Все още ме побиват тръпки от обесената парцалена кукла.

Ще завърша фоторазказа си с един кадър, който заснех отново край пътя и за разлика от другите внушава спокойствие и чувство за подреденост. Църквата прилича на  детска играчка и видимо беше далече от населено място, но ми се стори уютна и ме накара да се усмихна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар