събота, 19 декември 2015 г.

Солун преди Коледа


Първото ми посещение на Солун беше по време на първото ми пътуване в чужбина изобщо по време на една ученическа екскурзия в пети клас. По онова време да излезеш извън България все още беше свързано с куп неуредици. Хотелът, който по описанията за пред родителите ни трябваше да е "в центъра на Солун", се оказа извън града на поне двайсет километра на място, което може и да беше предградие, но по-скоро беше село. Стаите се отопляваха с миришещи газови печки, а на закуска ни дадоха студено неподсладено мляко. От България рейсът беше зареден с кроасани и сокчета, които периодично ни раздаваха. Споменах ли, че в автобуса нямаше места за всички и няколко учителки стояха на столчета между седалките?

Спомням си, че датата на заминаване се отложи поне веднъж и накрая тръгнахме в началото на декември. В България имаше сняг, а след границата попаднахме в страна на масиви от портокалови горички, палми и лазурно небе. В Солун обаче беше мрачно и градът не ми е оставил ярки или приятни спомени. Цялата група беше най-впечатлена от огромния магазин "Континент" - по онова време тук все още не бяха навлезли веригите от типа на Метро, Карфур и Била, затова подобен супермаркет беше истинска атракция. След това преживяване не изпитах желание да посетя Солун отново - чак до миналата година, когато отидох там през един уикенд. По стечение на обстоятелствата беше отново през зимата, малко преди Коледа.

Гледката от хотела ни - площад с разкопки в ценътра на града, но на неподходящо за паркиране място.
Прословутата бяла кула на крейбрежния булевард - най-известния кадър от града

Отидохме в Солун с организирана екскурзия за два дни с една нощувка в центъра на града - този път наистина в самия център, на удобно пешеходно разстояние от крайбрежието, заведенията, магазините и забележителностите. Не разполагахме с време за богата културна и историческа програма, а по-скоро обиколихме основните туристически атракции информативно и посветихме престоя си на предколедния дух и атмосферата на мястото.

Няма да се спирам на историята на града - за нея може да се отдели цяла книга, а и информацията в интернет е повече от изобилна. Ще спомена само, че носи името на сестрата на Алекандър Велики, Тесалоники, която била омъжена за владетеля на Македония Касандър. През вековете градът е процъфтявал като важен адиминистративен и културен център, до голяма степен са запазени развалини от древногръция и римския период. Един от символите на града е "Бялата кула", построена от Сулейман Велики на мястото на разрушена византийска кула. Използвана е като крепост и затвор, като в нея са лежали и много български революционири, сред които Петко войвода. Името си носи от факта, че в края на деветнайсти век е била варосана, но в наши дни изглежда бежова на цвят. Днес в нея се намира "Византийският музей", който имах желание да разгледам, но през този ден се оказа, че работното време приключва по-рано и той остана за евентуално следващо посещение.

Крайбрежният булевард по време на залез
Ето го и самият залез, изпъстрен със златисти облачета.

През зимата, когато пътувам на юг, винаги се впечатлявам от различния климат и необичайно топлото време. Така беше и този път. Щом пристигнахме на пристанището, попаднахме в тъпла от разхождащи се по булеварда хора - повечето облечени почти пролетно. Сякаш се намирахме в съвсем друг сезон. Цитрусовите дръвчета бяха навсякъде по улиците, отрупани с плод, който видимо никой не си правеше труда да бере. Беше екзотично и станаха чудесни снимки.

Беше пълно с тийнейджъри, млади хора и семейства с деца. Казват, че Солун е основен университетски център в Гърция и това си лишеше от многобройните студенти. За допълнителен комфорт на местните младежи и туристите в почти всички заведения над или около външните маси бяха пуснати нагревателни печки. От няколко години, особено след забраната за пушене на закрито, у нас също се наблюдава това явление, но никога не бях виждала да се топли улицата в такива мащаби и с такова разхищение. После вземи повярвай, че Гърция е затънала в ужасна криза!

По време на разходката ни в центъра на Солун, минахме през големия площад "Аристотел", където има бронзова статуя на известния учен и философ. Както за много други подобни статуи на известни личности в различни части на света и тук има поверие, съвразано с докосване на палеца на статуята - обясненията защо се прави това, разбира се, варират, но пък ако не помогне, няма да навреди :)

В Солун мандарините са като естествена коледна украса по дръвчетата
Паметникът на Аристотел в центъра на града
Статуята на Александър на крайбрежния булевард

От предколедната обиколка на магазините най-много ме впечатлиха сладкишите - беше пълно със сладкарнички, които предлагаха богато разнообразие от кексове, торти, пасти и специално украсени курабийки. Ако не беше проблемът с пренасянето, бих се изкушила да купя поне пет-шест. Цените бяха като за гърцкия, видимо по-висок от нашия, стандарт, но имаше богат избор за ценители на красивите неща, а и Коледа е само веднъж в годината.

Друго, което би направи впечатление, беше, че макар голяма част от украсите продавани в магазините бяха китайски, те бяха на съвсем друго ниво като качество и изработка от нашенските. По същия начин съм срещала китайски дрехи, чанти и аксесоари в Италия, които нямат нищо общо с парцалите, вървящи "по две за лев" у нас. Предлагането се определя от търсенето и още веднъж се убедих, че "китайска стока" не е по принцип и навсякъде синоним на нещо евтино, безполезно и некачествено, а просто нашият стандарт предполага в България да се внасят най-вече лошите китайски продукти, които са конкурентноспособни единствено поради ниските си цени.



На втория ден от престоя ни посетихме друга ключова забележителност на Солун - църквата "Свети Димитър Солунски", построена в началото на IV в. Намира се под закрилата на Юнеско, а криптата й е превърната в музей. Това е най-голямата православна църква в града и в нея се пазят мощите на Свети Димитър, закрилника на Солун. Сградата е интересна, както с архитектурата си, така и с богата си вътрешна украса от мозайки и стенописи. Пред мощите на светеца бързо се образуват опашки от желаещи да се заредят с положителна лечебна енергия. От църковния магазин могат да се купят, както картички и стравочници, така и религиозни предмети, включително икони, кръстчета и светена вода във флакончета с лика на светеца.

Следващата ни спирка беше крепостната стена на Солун, от която при ясно време би се откривала прекрасна гледка към целия град и крайбрежието. За съжаление, както и предишното ми детско посещение на града, времето беше по-скоро мрачно и мъгливо, така че този иглед остана по-скоро във въображението ми. Крепостната стена е доста добре запазена и през пролетта и лятото вероятно е приятно място за разходки.

Църквата "Свети Димитър Солунски"
Крепостната стена...
... и гледката от нея. За съжаление беше мъгливо и морето не се вижда добре.
Една от коледно украсените витрини в мола

Последната спирка от екскурзията ни, пряко свързана с коледната тематика, беше посещението на един от местните молове, за да разгледаме местните маркови магазини и евентуално да си напазаруваме. Идеята беше добра като цяло. Ние нямахме намерение да търсим нещо конкретно, но времето през този ден беше по-студено и неприветливо от предишния, така че предпочетохме да сме на закрито.

В това отношение, за жалост, туристическата фирма направи най-голямата си издънка. Отиването до мола се заплащаше допълнително по няколко евро на човек заради бензина да ни закарат до там и обратно. До тук добре, но след голямо бързане да стигнем до мястото преди десет, внезапно се оказа, че през този ден (неделя) магазините работят от единадесет. И така в продължения на цял час ние трябваше да обикаляме край заключени витрини като единствени заблудени посетители. По-късно магазините започнаха да отварят един по един, но няколко души вече бяха ядосани и решиха, че поради изгубеното време няма да спазят уговорения час за тръгване т.е. дванайсет. Последваха разправии, наистина тръгнахме със закъснение, после попаднахме в задръстване, а накрая хората, които бяха останали в центъра и ни бяха чакали на Бялата кула повече от час, вдигнаха още един скандал, защото бяха премръзнали.

Още по-неадекватно е това, което се е случило с една от следващите групи, с която заминаха наши познати. В деня, в който бяхме в мола, аз си направих труда да прочета работното време на магазина - имаше детайлна информация през кои дни в какви часове ще работи. Въпреки това хората от фирмата не са си сменили програмата и при следващата си новогодишна екскурзия, пак са предложили и направили отиването до мола - този път в ден, когато мястото изобщо не работи! Смятам, че щом аз успях да го прочета, те също би трябвало да се поинтересуват, но... това са фактите.

Въпреки някои дребни несъответствия, посещението на Солун ми хареса. Винаги съм обичала да гледам коледните украси и приготовления в други държави. Това пътуване беше приятно допълнение към впечатленията ми и добър начин за създаване на празнично настроение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар