четвъртък, 21 май 2015 г.

Уикенд в Трансилвания


В този пътепис ще разкажа за впечатленията ми от Синая, Брашов, двореца Пелеш и „замъка на граф Дракула” – Бран.

От ученичка имам слабост към замъци. Една от мечтите ми беше да посетя приказните баварски замъци на Лудвиг II. Бях там и си заслужава, но истината е, че могат да се намерят не по-малко внушителни дворци и по-близо до България. Румъния бе „на една крачка” и поради това аз имах склонността да я подценявам. Екскурзията до Синая, двореца Пелеш, замъка Бран и Брашов приятно ме изненада.

Тръгнахме от Пловдив към шест сутринта, в дванадесет вече бяхме в Румъния, а в пет следобед пристигнахме в Синая (имахме автобусна обиколка на Букурещ и спирка в Музея на селото – повече за столицата тук). Още по пътя ме впечатли местната архитектура и най-вече покривите. Масово те са ламаринени, много остри, често с кулички и украшения. Това е характерно за стила „бранковиано”, наречен на един от румънските владетели. Друго типично за този архитектурен стил са и богатите резби по каменни колони, рамки и украшения.

Навсякъде по пътищата на Румъния могат да се видят сграда с удивителни покриви.
Синая е един от най-известните зимни курорти в Румъния, наричат го „Перлата на Карпатите”. Не е презастроен с внушителни хотели, а в началото на май изглеждаше спокойно място за почивка. Една от основните атракции дълги години е било местното казино, строено по модел на това в Монте Карло.
Една от вилите в Синая, която впечатлява с архитектурата си въпреки ръждясалия покрив.
Живописните вили в района са в изобилие

С автобуса се качихме до манастира в Синая. Той е построен през XVII в., а в последствие около него е възникнало населеното място. Църквата му е една от най-живописните, които съм виждала на живо. Фасадата има разноцветна украса, ярки стенописи и богата резба върху каменните колони, первази и дори по рамките на прозорците. В Румъния свещите се палят извън църквата в специални метални свещници, затворени отстрани, за да не ги гаси вятърът.


Църквата на манастира в Синая

Богатата резба по колоните...

... и каменната украса на манастира в Синая
Първата спирка от програмата ни на втория ден беше посещение на двореца Пелеш, който се намира в непосредствена близост до манастира в Синая. Дворецът е бивша лятна резиденция на румънските крале. Построен е в алпийски стил в края на XIX в. и е много пищен – богато украсен както отвън, така и отвътре. Има изобилие от картини, дърворезби, гоблени, изящни орнаменти и старинни мебели. Казват, че колекцията от оръжия и доспехи наброява няколко хиляди предмета. Снимането по време на обиколката се заплаща допълнително, но ако човек разполага с добър фотоапарат и повече време, смятам, че си заслужава.

Кафенето и сувенирният магазин по пътя към двореца Пелеш
Дворецът Пелеш

Близо до Пелеш се намира „по-малкият му брат” - дворецът Пелишор. Предлагат се комбинирани билети за посещение и на двата, но нашата програма продължаваше към следващата забележителност. Когато си тръгвахме към 11 ч., към дворците вече прииждаха групи туристи. Успяхме да изпреварим тълпите.

Дворецът Пелишор

Последва преход през Трансилвания към прословутия замък на граф Дракула. Пътищата са чудесни и като цяло прави, затова се движехме бързо. Местността дори малко ме разочарова. Очаквах по-негостоприемна област с готическа атмосфера – отвесни скали, остри зъбери, стръмни урви и тесен криволичещ път между голи планински склонове. Представях си едва ли не, че ще се движим по неравни шосета над дълбоки пропасти и ще се провираме през тесни планински процепи и тунели. Всъщност пътят, по-който минахме, не е по-впечатляващ от Родопите, дори напротив. 
На път през Трансилвания
Още една румънска вила с вид на малък замък.
Замъкът Бран все пак се издига на 60-метрова скала, но няма никак зловещ вид, тъй като в наши дни е заобиколен от пазарче с десетки сергии, където се продават местни стоки и сувенири. Това беше най-подходящото място за пазаруване с най-добри цени и богат избор, така че не трябваше да се подценява. Между другото там могат да се намерят магнити, на които замъкът е представен леко изкривен и заобиколен от прилепи – доста по-мрачен и по-близък до историята на Брам Стокър от действителността. 
Замъкът Бран е построен през втората половина на XIV в. и крепостта дълго време е служила като защитно съоръжение срещу османските набези. Според някои исторически сведени граф Влад Цепеш е спал там някога по време на лов. С живота му се свързват поне още два замъка, запазени в Румъния. Заради туристите обаче са нарочили именно това място за негов „официален дом”, вероятно тъй като отговаря на епохата и има атмосфера.

Замъкът Бран

Истинският Влад Цепеш, който е послужил за прототип на граф Дракула на Брам Стокър, е живял през втората половина на XV век и има малко общо с литературния образ. Историята му е изпълнена с перипетии и обрати, достойни за телевизионен сериал, а истината е замъглена от множество легенди, които ту го възхваляват, ту го сравняват със самия дявол.

Влад е третият поред от четиримата синове на тогавашния владетел на Влахия. През младежките си години Влад и по-малкия му брат Раду са изпратени като заложници при османските турци. Това е имало съвсем различен ефект при двамата. Раду бил популярен, станал любимец (според някои източници дори любовник) на сина на султан Мурад, спечелил си прякора „Раду Хубавия” и в крайна сметка приел исляма. Той останал на служба при османците, което на по-късен етап изправило двамата братя един срещу друг. Смята се, че Влад понесъл затворничеството си значително по-зле и се противял на всичко, което се опитвали да му втълпят. Преживяванията му от онзи период често се използват като обяснение за склонността му към садистични прояви и особено към набиване на кол по-късно.

През целия си живот Влад Цепеш се борил против османските турци и успял до голяма степен за запази независимостта на Влахия от непрестанно нарастващата мощ на империята. Една популярна легенда разказва, че когато пратеници на султана отишли да поискат данък, той ги убил, като заковал тюрбаните им за главите, под претекст, че не са искали да си свалят шапките пред него. Броят на жертвите му в различните източници варира между 40 хил. и 100 хил. души, като му се приписва разрушаването и опожаряването на цели крепости и селища.

Бюст на Влад Цепеш в Букурещ

Цялата история не само на управлението на Влад, но и на предшествениците и наследниците му е изпълнена със зловещи истории за насилствена смърт, интриги, заговори и предателства. Така например се разказва, че най-големият му брат и баща му са убити от турците, които са им извадили очите и са ги изгорили живи. Вече споменах за популярността на набиването на кол и смятам да спра до тук.

Влад имал редица победи, но за известно време Раду завзел Влахия, тъй като болярите застанали на негова страна, след като им обещал да запазят привилегиите си. След смъртта на по-малкия си брат Влад отново успял да си върне властта. Този път само за два месеца, преди сам да загине. Има поне пет версии как е умрял, като всичките, разбира се, включват насилие – убит по време на битка от враговете или от недоволни боляри, или от собствените си хора по погрешка. Наследява го вторият брат, който бил монах и се появява на политическата сцена едва след смъртта на другите трима. По-късно интригите и прехвърлянето на властта продължава между синовете на братята.

Цялата хронология на тези смутни времена е изключително интересна, но няма да навлизам в подробности, а любителите на историята могат да прочетат повече в Уикипедия. Любопитно е, че докато западните и руските източници наблягат на деспотизма и жестокостта на Влад Цепеш, румънските документи от онова време го представят в по-благоприятна светлина. Те наблягат на образа на способния военачалник, на героя, борещ се с нашествениците, и на владетеля, който управлявал с желязна ръка, но все пак справедливо. Може би истината е някъде по средата. 
По време на обиколката на замъка Бран
А колкото до вампирската история, далеч по-близо до нея е друга историческа личност – графиня Ержебет (Елизабет) Батори, живяла през втората половина на XVI в. и произхождаща от един от най-старите трансилвански родове. Според популярната история графинята избила стотици млади момичета от околните села, за да си прави козметични процедури с кръвта им с надеждата да забави стареенето. Всъщност много историци смятат, че нещастната жена е набедена от противник, проявил претенции към земите й. Независимо каква е истината, в крайна сметка Ержебет е осъдена и зазидана в една от кулите на замъка си, където остава до смъртта си. За живота й са направени няколко филма, като всички, разбира се, развиват по-кръвожадната и сензационна версия на събитията.

След това историческо отклонение е време да се върна на замъка Бран. Отвътре крепостта е типично средновековна – малки стаи, оскъдно осветени от тесни прозорци, ниски сводове, тесни коридори и стълбища. Всичко изглежда някак умалено, почти като в куклена къща. По време на обиколката може да се снима, но мебелировката е сравнително семпла и изчистена от украса. Най-голямо впечатление ми направиха керамичните печки, украсени с рисунки. По стените има табла с информация за родословното дърво на Влад Цепеш и разкази за епизоди от живота му.

Обиколката вървеше еднопосочно (често в колона по един заради тясното пространство), т.е. тръгваш от входа, движиш се по отбелязания маршрут и излизаш от другаде, без да се връщаш по същия път. Казвам това заради едно място, което на пръв поглед не изглежда много приятно за преминаване – съвсем тъмна, стръмна стълба, таен проход между първия и третия етаж. Таванът е нисък и е толкова тясно, че за разминаване и дума не може да става. Тъй като плътно пред теб и зад теб неизбежно има някой, няма как да спреш или да се върнеш, усещането е малко клаустрофобично. Разстоянието обаче не е дълго, а край стената има опънато въже за хващане.
Черната църква в Брашов
Централният площад на Брашов
Най-тясната уличка в Румъния
Средновековната порта Екатерина
Последната спирка за деня беше в град Брашов – най-големият град в планинската област, който се слави с добре запазения си стар център. Една от основните забележителности е Черната църква, построена в края на XV в. – внушителна готическа постройка, получила името си след голям пожар, опушил фасадата й. Други интересни туристически места са средновековната порта Екатерина, сградата на кметството, която функционира вече повече от 500 години, както и най-тясната уличка в Румъния.

В заключение ще кажа само, че Трансилвания е живописна област, която си заслужава да бъде посетена и разгледана. Събраните впечатления ме оставиха с желанието да пътувам отново до Румъния и да посетя още от запазените замъци в страната, защото те, макар и не чак толкова известни, изобщо не са малко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар