вторник, 31 март 2015 г.

Монако и Монте Карло



Посетих кралство Монако за половин ден по време на екскурзията до карнавала в Ница и фестивала на лимона в Мантон, за която може да прочетете тук. Ходила съм още веднъж преди години, така че ще разкажа комбинирано за впечатленията ми, които се допълват. За съжаление няколко часа са напълно недостатъчни, за да може човек да се наслади на това прекрасно място.

Монако е най-мъничката държава в света след Ватикана, която се простира на по-малко от 2 кв. км. Тя е и най-гъсто населената страна (трийсетина хиляди жители, десет пъти по-малко от Пловдив!) и поради това площта е много застроена, с изобилие от тунели, подземни паркинги и нива. Държавата привлича милионери от цял свят и процъфтява благодарение на туризма и казината си. Безработицата е нула процента, престъпността също. Наскоро са отворили „затвор”, който има 4 (четири!) места. Не разбрах дали са свободни, но подозирам, че ако външен човек извърши престъпление, по-скоро ще го екстрадират там, откъдето е дошъл. Друг куриоз е, че това е единствената страна, в която армията (т.е. охраната на кралското семейство), която наброява около 80 души, е по-малка от военния оркестър (над 100 души).


Разходката ни започна от Монако. Автобусът беше на паркинг четири нива под Океанографския музей. Разглеждала съм музея предишния път и си спомням, че много ме впечатли с прекрасните си аквариуми. Е, всъщност това беше първият подобен музей в живота ми, така че част от вълнението може би се е дължало на това.

Основан е през 1919 г. от принц Алберт І, а в продължение на години негов директор е бил известният океанограф Жак Ив Кусто. В музея освен богата колекция от най-различни морски обитатели в аквариуми, може да се види сбирка от предмети, свързани с морето: модели на кораби, скелети на риби, сечива, оръжия и т.н. Наскоро са открили нова атракция, при която можеш да общуваш с рибите, като например да погалиш акула. На покрива се помещава панорамен ресторант, от който се разкрива прекрасна гледка. Е, поне според проспектите – този път нямахме време да проверим на живо.

Статуята на принц Алберт І

Океанографският музей е много впечатляващ видян откъм морето, защото се издига отвесно направо от скалите на 85 м. височина над водата. Предишния път се качихме на корабче и си заслужаваше дори само заради тази гледка, макар че цялото крайбрежие на Монако е изключително живописно. Основната атракция тогава беше, че дъното на корабчето беше прозрачно и можехме да наблюдаваме пасажи разноцветни рибки. 

Океанографският музей

Друга основна забележителност на Монако е кралската резиденция на фамилия Грималди. През повечето време той е отворен за посетители срещу поносима такса. Има аудио гид на различни езици, който обяснява какво точно гледаш и като цяло си заслужава да се посети, ако човек разполага със свободно време. В 12 ч. се сменя караулът пред сградата, което е специфична атракция за туристите, но според мен не е кой знае какво. Около площада има много панорамни местенца с чудесна гледка към пристанищата, тесни романтични улички, малки ресторантчета, както и изобилие от магазинчета за сувенири.

Дворецът в Монако - частта в дясно е запазена в оригиналния си вид, за да показва как е изглеждала крепостта някога

По пътя между музея и двореца е разположена катедралата "Сен Никола" (Saint Nicholas Cathedral). Реконструирана е през 1875 г., но първата църква на това място датира от 13 в. По времето, когато я посетихме, вътре пееше хор и това създаваше много тържествена атмосфера. В последствие разбрах, че това е местният хор на момчетата, който заедно с катедралния хор пее всяка неделя от 10 ч. от септември до юни. В това отношение извадихме късмет.

Катедралата "Сен Никола"

В дъното на залата се намират гробовете на членовете на кралската фамилия. На плочата на Грейс Кели (надписът е Gratia Patricia) винаги има цветя. Тук ще направя малка скоба любовната история на принц Рение ІІІ и американската киноактриса. Интересен факт е, че в средата на петдесетте години Рение си търси съпруга, тъй като е в сила политическо споразумение от 1918 г., според което ако той остане без наследник, кралството ще стане част от Франция.

Грейс Кели е родена през 1929 г. и има изключително успешна кариера в Холивут през 50-те години. Снимала се е във филми на Афред Хичкок и е играла заедно със звезди като Франк Синатра, Кларк Гейбъл и Кари Грант. Печели Оскар за главна женска роля за филма „Провинциалистката” (1954). През 1955 г. по време на фестивала в Кан тя се запознава с принц Рение и малко повече от година по-късно двамата сключват брак. Имат три деца, принцесите Каролина и Стефани и настоящия монарх принц Алберт ІІ.

След сватбата Грейс Кели е принудена да се откаже от актьорската си кариера. През 1962 г. Алфред Хичкок й предлага главната роля в един от психологическите си трилъри, но тъй като трябва да играе клептоманка, общественият натиск я принуждава да се откаже. Други филмови идеи също отпадат по различни причини. Принцесата на Монако умира трагично само на 52 години при катастрофа, като официалната версия е, че е получила удар, докато е шофирала. И днес тя е изключително популярен образ в кралството – има много сувенири с образа й и пана с нейни снимки по улиците.

В дясно от катедралата „Сен Никола” има две красиви сгради с орнаменти, които всъщност са парламента и съдебната палата. Преди да продължим ни остана и малко време да се поразходим в крайбрежната градина и да си направим снимки.

Парламентът и Съдебната палата

Следващата ни спирка беше Монте Карло. Отидохме до там с автобуса, но преди няколко години направихме прехода с панорамно влакче, което най-вероятно все още върви и минава през много живописни райони.

Пак не успях да играя в казиното и ще трябва да ходя за трети път… Оказа се, че най-известното казино в Европа, открито през 1861 г., което се слави със своята архитектура и украса, започва да работи след два часа. Желаещите да пробват късмета си можеха да го направят в едно от другите наблизо. За сведение – най-малката сума, която може да се залага е 5 евро, а от нашите хора никой не спечели. На мен лично за втори път не ми провървя – при предишното посещение не бях навършила необходимите 21 години и имах нерадостната съдба да стоя навън с багажа, докато останалите си опитват късмета. Вътре в сградата не се допускат хора с големи чанти или фотоапарати (ще трябва да ги оставите на багаж), а снимането е абсолютно забранено. 


В градинката точно пред казиното се намира т.нар. огледало на късмета, което изглежда наистина впечатляващо, макар че е спорен въпросът на колко хора е донесло късмет. Между другото на местните жители не е разрешено да играят в казиното, но според мен това едва ли е чак такава загуба за тях. За самото казино е долепена сградата на операта – добро съчетание на забавления: от операта в казиното или обратно.

Огледалото на късмета
Операта на Монте Карло

Друга ключова забележителност на Монте Карло, магнит за всички туристи, е „фибата” или „най-известният завой в света”, както твърди специално поставена табелка. Всички се изреждат да се снимат на въпросното място, а разни гъзари с безумно скъпи коли си придават важност, като демонстрират какви звуци могат да произведат двигателите им. Изобщо в Монте Карло изобилства от скъпи коли – част от тях на милионери, а други, доколкото разбрах, просто наети, за да създават подходяща атмосфера. 

"Най-известният завой в света"
Друга гледна точка към "фибата"

И така докато вървяхме от забележителност на забележителност на това живописно кътче, което излъчва на всяка крачка лукс и благоденствие, неусетно времето ни свърши. Остана ни само да си пожелаем да посетим Монако и Монте Карло отново. И ако е възможно – за по-дълго време!

Няма коментари:

Публикуване на коментар