неделя, 19 август 2018 г.

Чехия: Бърно, Телч и Ческе Будейовице


Започнах пътеписите си за красивата Чехия, като разказах за посещението си на замъка Карлщейн ето тук. В тази страна като че всеки град си има дворец, замък или пищно имение. В една брошура, която си купих, има карта на 120 замъка, повечето от които са запазени и превърнати в туристически обекти. Дано да имам възможност да разгледам повече от тях!

В този пътепис ще разкажа не за замък, а за три живописни града, които посетихме за един ден - Бърно, Телч и Ческе Будейовице. И макар че не разглеждахме старинна крепост или пищно обзавеждане, посетихме места, които несъмнено заслужават да им се обърне повече внимание.  Най-силно ме впечатли площадът на Телч с разноцветните колоритни къщи, каквито не съм виждала никъде другаде по света - било на живо или на снимка.


Къща в Бърно, която ме впечатли с това, че една от стените й е изцяло изрисувана сякаш има прозорци.

Бърно се намира в Югоизточна Чехия и е вторият по големина град в страната. Този район е обитаван от V в., градът се споменава за първи път като замък през XII в. и има важно отбранително значение до средата на ХIХ в. Градът е важен икономически и културен център и в него се провеждат международни панаири. През 1899 г. там е открит Технологически университет. Една от основните забележителности на града, които не успяхме да посетим, е замъкът крепост Шпилберк, който до 1858 г. е използван за затвор от Австро-Унгария.

Бърно е обсаждан два пъти от шведски войски по време на Тридесетгодишната война през 1643 г. и през 1645 г. През 1742 година устоява на обсадата на пруските войски, а по време на Втората световна война претърпява големи разрушения. Да се върнем обаче на обсадата от шведите през 1645 г. Местните хора и шведският генерал имали споразумение той да се оттегли, ако армията му не спечели битката до пладне на 15-ти август. Гражданите на Бърно се изхитрили и разпоредили камбаните на катедралата да бият един час по-рано в 11 ч. вместо в 12 ч. Генералът спазил думата си и войската му свалила обсадата.   

С тази знаменита битка е свързана и една от най-новите забележителности на Бърно - астрономическият часовник, който се намира на един от площадите в центъра на града. Съоръжението от черен мрамор е поставено през 2010 г., изграждането му е отнело 3 години, струва около 12 милиона чешки крони и е посрещнато с противоречиви коментари. Прилича на огромен куршум, но някои го оприличават и на гигантски вибратор, като за тази асоциация не се изисква особено въображение. Дори четох коментари, че - цитирам - часовникът е "най-скъпият пенис в страната". За мен е по-смущаващо, че не е особено ясно как така нареченият часовник показва времето.

Когато минахме за първи път през площада забелязах мъж на средна възраст с прошарена коса да се държи за часовника. Зачудих се лошо ли му е, какво ли... Около час по-късно, когато се връщахме, човекът още стоеше там, увесен на черното съоръжение. Стана ми малко жал - мъжът изглеждаше достолепен, чист и спретнат, с панталон и риза, а нещо явно не му беше наред... В последствие разбах каква била работата. Всеки ден в 11 ч. т.е. прословутото време, когато бият камбаните, часовникът пуска стъклено топче през един от четирите си отвора и щастливият турист, който го хване, може да го задържи за сувенир. Та явно въпросният мъж пазеше на един от четирите отвора, за да не би някой друг да му вземе наградата.


За града се разказват няколко любопитни легенди. Една от най-популярните е за дракона от Бърно - ужасно чудовище, което тероризирало гражданите. Местните хора никога не били виждали такова същество, затова го нарекли дракон. Треперели от страх, докато смел мъж не успял да убие ужасната твар, като я подмамил да изяде труп пълен с вар. Чудовището и до ден днешен стои на видно място на входа на старото кметство на града. Всъщност това е крокодил - как е попаднал в Чехия легендата не обяснява, но можете да го видите и снимате. В тази връзка крокодилът е често срещан местен мотив в града - така се наричат местните пълнени франзели, както и локалната радио станция.

В дясно от "дракона" пак на видно място е поставено голямо дървено колело за каруца. Според легендата местен майстор се хванал на бас, че може да отсече дърво, намиращо се на разстояние 50 мили, да направи колело от него и да го докара до града в рамките на един единствен ден. Той успял, но тъй като начинанието се смятало за невъзможно за изпълнение от обикновен човек, гражданите го обвинили, че е извикал дявола на помощ. В резултат майсторът бил заклеймен и умрял в бедност.

Освен тези две интересни истории сградата на кметството предлага и прекрасна гледка към целия град от висока кула, но за съжаление нямахме достатъчно време и сили, за да й се полюбуваме лично.

След кметството ще стигнете до друг живописен площад - най-старият в града, където има красиви колони със светци, много живописен фонтан и около него от край време е разположен пазар за плодове, зеленчуци и цветя. Една от сградите наблизо е прословутият Тетър Редута, който е започнал съществуването си като таверна, в която са се състояли представления. Сградата е построена за таверна през 1605 г., а през 1634 г. към нея се присъединява друга постройка, където се организират церемонии. Там през 1767 г. Волфанг Амадеус Моцарт и сестра му изнасят един от концертите си. По-късно оригиналната сграда е опожарена и възстановена в неокласически стил.

Старото кметство
„Драконът" от Бърно
Най-старият площад, където има зеленчуков пазар.

След площада се изкачихме на възвишение до катедралата "Свети Петър и Павел" на Петров хълм, откъдето също се вижда добре част от града. Сградата е национален паметник на културата и сред най-важните архитектурни постижения в Южна Моравия. Вътрешността е в бароков стил, а кулите и външната част са готически. Това е въпросната катедрала, чиито камбани са измамили шведската армия и тази традиция продължава и до днес - бият ги в 11 ч. 

Катедралата "Свети Петър и Павел"

След Бърно посетихме градчето Телч, което има около 5 000 жители. Телч е основан около 1099 г., когато местният сеньор построява на това място параклис, посветен на Дева Мария. За първи път градът се споменава през 1333 г., когато Карл IV превзема замъка му. Готическата крепост е построена през втората половина на XIV в., а през XVI в. средновековната сграда вече не задоволява собствениците си и е променена в ренесансов стил. Та като говорим за замъци, ние имахме голямо желание да посетим този в Телч, но той не беше включен в програмата и се оказа, че не разполагаме с достатъчно време. На билетната каса имаше табло с няколко възможни тура в определени часове на различни езици. Една обиколка трае поне 50 минути и повечето обиколки бяха на чешки. Нямаше удобен начален час и затова трябваше да се задоволим с разглеждане на вътрешния двор на замъка и имахме повече свободно време за прекрасния площад.

Площадът на Телч със сергии за сувенири и местни стоки в центъра
Прекрасните къщи, които са с различни цветове и украси, но чудесно се допълват.

Телч е известен с изключително живописните си разноцветни ренесансови къщи и има един от най-красивите площади, които някога съм виждала. Първоначално старият град на Телч е построен от дърво, но през 1386 година изгаря за една нощ. Къщите били построени отново от камък, а след преустройството на замъка на Телч фасадите на домовете около площада също са украсени в бароков или ренесансов стил.  От 1992 г. старата му част е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Първоначално паркирането на площада е било забранено и той е бил изцяло пешеходна зона, но през XXI в. са го разрешили и площадът е на път да се превърне в огромен паркинг. На голяма част от снимките ми къщите трудно се виждат заради автомобилите, защото беше почти невъзможно да не влизат в кадър. В единия край на площада има малка градинка с колона на чумата със статуи на светци. Около нея през деня на нашето посещение имаше изложба на ретро автомобили, част от които прекрасно допълниха снимките ми.

Старата част на Телч с живописния площад в средатал
За съжаление площадът е на път да се превърне в паркинг
Една от най-красивите къщи в Телч с изрисувани стени и малка куличка.
Параклисът на замъка в Телч...
... и вътрешният му двор.
Изложбата на ретро автомобили

Чешке Будейовице беше последната ни спирка за деня и вече бях преситена от впечатления. Може би поради това, насъбралата се умора и малкото време, с което разполагахме, но градът не ме впечатли особено. Донякъде беше разочароващо и това, че вече беше привечер и магазините, а също и част от заведенията бяха затворени. Чешке Будейовице е основан през 1265 г., разположен е на река Вълтава и има близо 100 хил. жители. Едно от нещата, с които градът е най-известен, е бирата Будвайзер, която се произвежда там. В този регион се произвежда бира от XIII в. и тя има световна популярност.

Сградата на старото кметство, която се откроява с богатата си украса

Прекарахме по-голяма част от свободното си време на централния площад на града, който е най-големият площад в Чехия и е заобиколен от интересни сгради в готически, бароков и ренесансов стил. Сред тях се откроява сградата на кметството, боядисана н синьо, с богата украса и часовник. От другата страна на площада пък се откроява Черната кула, построена през XVI в. Тя се намира до катедралата "Св. Николай" и от нея се открива прекрасна гледка към града.

Наблизо е реката, която прави завой около централната част на града. Разходихме се за кратко до нея и хотелите край брега. Успяхме да намерим супермаркет в подземния етаж на една от къщите на централния площад. Ако искате да пазарувате, попитайте някой от местните хора и той ще ви го покаже, защото сами няма как да го видите.

Приключихме този ден доволни от видяното. Бих посетила тези три града отново - замъците в Бърно и Телч все още чакат да ги видя,  както и Черната кула в Ческе Будейовице - да се изкача на нея. А в Чехия има и още над сто замъка за посещаване... Дано да имам възможност да отида там отново.

Няма коментари:

Публикуване на коментар