За поредна година искам да споделя снимки и впечатления от Международния фолклорен фестивал, който се провежда всяка година в Пловдив и е едно от любимите ми летни събития. В началото на август културната програма не е натоварена и това събитие създава колорит и приповдигнато настроение на жителите и гостите на града. Макар че някои от съседните държави многократно изпращат състави на фестивала, винаги има екзотика и с всяко издание мероприятието става все по-силно и впечатляващо. Догодина, когато Пловдив ще бъде европейска столица на културата, очаквам своеобразен връх. По съвпадение тогава фестивалът ще навърши четвърт век.
Тази година се насладихме на музиката и танците на изпълнители от 10 държави, като имаше нови участници, които никога не съм виждала на сцена като представителите на Индонезия, Холандия и Чехия. Снимки от предишни издания на фестивала можете да разгледате в други публикации в блога ми: от 2017 г. - ето тук, от 2016 г. - ето тук и от 2015 г. - ето тук.
Фестивалът по традиция започва и завършва с изпълнение на домакините от България, като тази година това бяха Академичен фолклорен ансамбъл при Академия за музикално и танцово изкуство - Пловдив. Изпълнението им беше изпълнено с много енергия и тъй като съм гледала много български народни състави, а и аз самата танцувам, мога да кажа, че беше с хубава хореография и на високо ниво.
Една от най-екзотичните държави, които представиха изкуството си на фестивала тази година, беше Индонезия. Досега не ги бях гледала и бях впечатлена от танците, особено от този с бели маски на закриването на фестивала. Честно да си призная музиката е доста странна и не я разбирам. Част от програмата беше изпълнение на дует от мъж и жена на традиционна песен, която звучеше откровено фалшиво или пък е твърде далече от моя вкус, за да мога да я оценя.
Представителите на Франция бяха от областта Бретан, която се намира в Северозападната част на страната. Музиката беше приятна и участниците изглеждаха много лъчезарни, но танците им ми се сториха по-скоро монотонни и семпли на фона на останалата програма.
Украинците внесоха много пъстрота и настроение със свежите си изпълнения и ярки костюми, които ми напомниха илюстрациите от книжките с приказки от детството ми.
Едни от най-очакваните и обичани изпълнители на пловдивска сцена от години са грузинците. Макар че всеки път идват различни състави, изпълненията им обикновено включват разнообразна и динамична програма с акробатични изпълнения и демонстрации на бойни умения. Този път не беше изключение - високото майсторство на танците им изправи публиката на крака.
Съставът от Словения представи танци, съчетани с интересна хореография и изпълнението им беше свежо и оригинално. Единствено изключително силната конкуренция попречи да съберат още повече почитатели.
Представители на Мексико са идвали в България много пъти, но винаги ги очаквам с нетърпение и изпълненията им ми доставят голямо удоволствие. Имам слабост към разкошните разкроени рокли на жените и латино танците, които са едновременно стилни, грациозни и закачливи. Второто изпълнение на мексиканците тази година беше по-оригинално - видяхме индиански танц с ярки костюми и украса от пера, какъвто не бях виждала никога досега и беше много въздействащ.
Програмата на състава от Чехия беше изключително разнообразна и включваше няколко танца с различни костюми и оригинална хореография. Те бяха дошли с голям оркестър и народната им музика много ми допадна.
От всички участници тази година най-малко ме впечатлиха съседите ни от Македония. Това не е защото не бяха добри като изпълнители, а тъй като техният фолклор твърде много напомня на нашия собствен и няма с какво да ме изненада.
Ще завърша с няколко снимки от изпълненията на представителите на Холандия. На откриването изпълнението им за мен беше странно и незапомнящо се, а жените носеха върху роклите си странни елечета, които изглеждаха като направени от мушама... Последната вечер обаче впечатлението ми силно се промени в положителна посока. Най-напред изпълниха българска народна песен. Не беше от най-популярните и ми трябваше известно време, за да осъзная това, а и текстът много не се разбираше, но въпреки това жестът беше изключително мил. След това програмата беше много динамична и зареждаща с енергия.
Благодаря!!!
ОтговорИзтриване