събота, 20 януари 2018 г.

Унгария: Будапеща



Живописната унгарска столица, разположена на двата бряга на Дунав, заслужава поне седмица, за да бъде разгледана подробно. Досега аз съм била в нея три пъти, два от които за по няколко часа съответно на отиване и на връщане от Виена. Положителното е, че този град често е "по път" към известни европейски дестинации, така че надявам се в близко бъдеще да имам възможност да допълня впечатленията си. През миналата 2017 г. бях на екскурзия, която беше насочена специално към Унгария и освен столицата разгледахме също така градчето на художниците и занаятчиите Сентендре, за което можете да прочетете ето тук, и Естергом и Вишеградската крепост, за които предстои да пиша. За Коледния базар в центъра на Будапеща, който посетих преди няколко години, можете да прочетете ето тук


Пристигнахме в Будапеща привечер и още преди да се настаним в хотела направихме импровизирана разходка с автобуса край Дунав, за да разгледаме красиво осветените сгради край брега и внушителните мостове. Гледката си заслужава и ви съветвам да отделите време за нощна обиколка. Вероятно има подходящи вечерни програми с корабчета по реката. Парламентът с неговите 365 кули е много внушителен, а мостовете са осветени в различни нюанси. Почти като коледна украса, но през цялата година.  

Сградата на парламента през нощта

Денят отреден за Будапеща за съжаление се случи дъждовен. Особено преди обед времето беше неприятно, мрачно и облачно, а дъждът се допълваше от силен вятър, който до голяма степен обезсмисляше използването на чадъри и дори дъждобрани. Най-напред посетихме рибарските кули, чието име идва от това, че някога там е имало рибарски квартал и пазар. Това място е едно от емблематичните за унгарската столица и е много красиво. Аз имах късмета да случа на спокойно и слънчево време единствено при първото ми посещение преди доста години и затова снимките ми не показват мястото в пълното му величие. Те по-скоро отразяват тълпите подгизнали туристи. 

Рибарските кули
Паметникът на Свети Ищван
Имаше поне три-четири групи туристи, които се чудеха как да се предпазят от дъжда

На площада край рибарските кули има паметник на крал Ищван - първият маджарски владетел, който въвежда християнството. Близо до него се издига неоготическа катедрала, която първоначално носи името на Дева Мария,  но впоследствие е преименувана на "Свети Матияш" на владетел от ХV в., който бил дарител на църквата и два пъти се женил в нея. За първи път на това място е построен християнски храм през 1015 г., но от него не е запазено нищо, тъй като е разрушен по време на монголското нашествие. Катедралата в днешия й вид е построена през XIV век и реставрирана в началото на XIX в. 

Църквата "Свети Матияш"

Преди години, когато бях на коледните базари във Виена и Будапеща, в една от сградите до рибарските кули се помещаваше музей на марципана. Междувременно са го закрили, така че вместо него можете да посетите магазинче за местни сувенири. По тази тема ще разкажа повече след малко, но първо няколко думи за цените. В Будапеща всички магнити, картички, книжки и местни произведения, които се предлагат на туристи, са най-скъпи в сравнение с останалите унгарски градове. Както би могло да се очаква, на самите туристически забележителности такива материали са с по-високи цени, отколкото на по-неутрални и странични места. В нашата екскурзия най-много, разнообразни и евтини бяха сувенирите в Сентендре, което беше по закона на Мърфи последната ни спирка. Понякога един и същи артикул, например местен ликьор, може да се намери извън столицата двойно по-евтино. С такова маркетингово проучване обаче човек рискува да си хареса нещо, което просто да липсва в следващите магазини по пътя, така че аз предпочитам да взимам на момента каквото ме впечатли. 


Тази част от разходката ни за щастие приключи бързо. След това отидохме на Площада на героите, който се оказа отцепен заради честване на местните пожарникари - впоследствие някой спомена, че са получили нови пожарни коли и са имали церемония по този повод. Поради това на площада изобщо не можеше да се припари, заобиколихме и отидохме на паркинг наблизо. Някои от групата се запътиха нататък, но ние този път не слязохме в дъжда, за да се приближим. Площадът на героите е известен със скулптурите на значими личности от унгарската история. В центъра му се издига колона с Архангел Гавраил, който държи в ръцете си кръст и короната на Свети Ищван. От двете страни на площада можете да видите две внушителни здания - Художествената галерия и Музея за изящни изкуства. В близост до него се намира също зоологическата градина, за която съм чувала много хубави отзиви. Разбира се времето не беше подходящо за нея.
  

Екзотичен начин да се разходите из унгарската столица е като използвате уникалния автобус-амфибия, който съчетава автобусната обиколка и обиколката с корабче, защото може да плува. Видяхме един такъв, докато обикаляхме, но заложихме на традиционния транспорт. Разходката с корабче си заслужава и ми хареса дори при доста силния дъжд, в който я проведохме. Корабчето беше на два етажа и с просторна пабула, която поради лошото време почти не използвахме. В цената влиза чаша шампанско и парче торта за всеки от туристите и кратък разказ за забележителностите на фона на виенския валс "На хубавия син Дунав" на Йохан Щраус. Съвсем тематично! Представям си колко хубаво би било при слънчево време. Чак ми се приисква да отида пак. 


Следобедът прекарахме в разходка по улица Ваци. Там има много маркови магазини за дрехи, обувки и козметика, сувенирни магазинчета, кафенета и ресторанти. Беше още есен, но много ме впечатли един магазин, в който се продаваше прекрасна коледна украса. Отвътре е подреден като приказен декор на филм с всички красиви шарени неща, свързани с празника. Бях много впечатлена, но не се осмелих да направя снимки, тъй като имаше големи надписи, че е забранено. Е, препоръчвам ви, ако попаднете в Будапеща, да го посетите сами. Намира се в близост до една красива синя сграда с богато украсена фасада. В уютна, макар и препълнена в дъждовния ден сладкарница в центъра опитах любимия сладкиш на императрица Елизабет Австрийска, наричана на галено Сиси - торта Добуш, която се прави с шест блата, шоколадов крем и карамелена глазура. Интересно ми беше да я пробвам, но ми се стори твърде сладка. 

Прословутата торта Добуш, която ще допадне на любителите на сладкото

Няколко думи за типичните унгарски сувенири. Всички са чували за световноизвестното  токайско вино, което се добива от грозде от съответната област и може да се прави само от шест определени сорта грозде.  Можете да намерите токайско вино в разнообразие от марки, години на добиване и с вариращо качество. Червеното унгарско вино, известно като "бича кръв" пък се произвежда от грозде, което се отглежда в района на гр. Егер в северната част на страната. Според легендата това наименование датира от 1552 г., когато Егер е обсаден от османската армия. Владетелят разпоредил на защитниците на крепостта да се даде вино за повдигане на духа. Те не били много, така че раздали и на дежурните, както били на постовете си. Османците ги видели да пият, а след това забелязали, че тези мъже се впускат в битка с още по-голям плам и ожесточение. При това нашествениците изплашени избягали, защото решили, че унгарците пият бича кръв и не е добра идея да си имат работа с тях.

Докато сме на алкохолна вълна, не мога да пропусна местната плодова ракия Палинка и специалния ликьор Уникум. Именно за ликьора ни разказаха подробно в автобуса - за тайната рецепта, десетките билки, които влизат в състава му и лечебните му свойства. Естествено това събуди любопиството ми и побързах да си купя. Е, въпрос на вкус или пък очакванията ми са били твърде високи, но вкусът на ликьора ми напомня силен сироп за кашлица или билкова отвара... за мазане. Поне се надявам лечебните свойства да са на ниво - смятам да го изпробвам, ако се разболея през зимата, но определено не е нещо, което ще пия за удоволствие. Все пак аз не съм почитателка на твърдия алкохол, така че моето мнение е субективно.

Близо до тази сграда се намира колоритният магазин за коледна украса

В кулинарната област унгарците много ценят лютия пипер и той върви наравно с останалите местни сувенири. В туристическите магазинчета често могат да се видят цели нанизи от червени чушки или пакетчета с потправки. Обикновено цветът на опаковките може да ви подскаже дали става въпрос за лют пипер - червено или за обикновен такъв - зелено или бяло. Известна традиционна унгарска супа е гулашът - тлъсто телешко, сготвено с лук, картофи и много червен пипер. Изобщо унгарската кухня често е доста люта за нашия вкус. Все пак не ги използват за красота тези нанизи от люти чушки! 

Винарната "Бор Катакомба", където бяхме на традиционна унгарска вечер

Вечерта преди заминаването имахме възможност да се включим с допълнително заплащане към традиционна унгарска вечеря в заведение с програма. Аз съм леко скептична към такива мероприятия, организирани на едро за чуждестранни туристи. Била съм в подобни заведения в Истанбул в Турция и в Синая в Румъния и не бях особено впечатлена. Този път обаче се радвам, че пренебрегнах предразсъдъците си, защото преживяването много ми хареса.

Началото беше обявено в осем часа и някъде по това време групите се събираха в двора на заведението. За целта имам чувството, че прекосихме половината град, защото винарната се намира далеч от центъра в един от кварталите. Посрещнаха ни с кошници с миниатюрни питки и малки чашки с местна ракия, която за мен лично беше твърде силна. После ни разказаха накратко за винарната и ни поканиха на определените големи "сватбарски маси" в различни дълги помещения в заведението. Преди това преминахме по коридор, където в огромни декоративни бъчви бяха отделени сепарета и подредени кътове в народен стил. 

Залата, в която бяхме настанени
Първото ястие разбира се беше оригинален унгарски гулаш
Основното беше пиле с лют сос и гарнитура
Сладкишът за десерт

Имахме късмета масата ни да се падне точно пред малкия подиум с оркестъра, който беше широк, колкото да побере музикантите и две танцуващи двойки. Менюто включваше гулаш, месо с гарнитура и подлютен сос и местен сладкиш от онзи тип, който няма форма и се сервира с лъжичка за сладолед на топки. Имаше газирана вода, а виното беше неограничено, колкото можем да изпием. Винарна е все пак! Имаше и купички с люта подправка, която обаче си остана неоползотворена. Храната беше вкусна и не беше спестено откъм количество.

Програмата беше разнообразна и много приятна. Музиката се редуваше с танци, имаше показно готвене на една подвижна печка и закачки с публиката - например изпълнителите дърпаха млади хора от зрителите да танцуват с тях. Част от програмата не беше лишена и от добронамерено чувство за хумор, но нека да не разкривам всичко, за да ви е интересно, ако отидете. Допълнителна атракция, от която можете да се възползвате, е да позволите на местните фотографи да ви снимат, а накрая на вечерта да си купите бутилка вино с етикет със снимката ви. Защо не - човек не всеки ден става "рекламно лице" на вино ;)

С това много приятно празненство завърши и посещението ни в Унгария - страна, в която с удоволствие бих отишла отново!

Няма коментари:

Публикуване на коментар