неделя, 9 октомври 2016 г.

Красотите на Словения: езерото Блед, Любляна и замъкът Предяма



Влюбих се в Словения още първия път, когато преминах през нея, макар да беше само транзитно. Природата е прекрасна, а по пътя се разкриват напомнящи Швейцария гледки на ширнали се яркозелени пасища, ниви засети с царевица или малки градчета с островърхи църкви, като нарисувани в детска книжка с приказки. За предишната ми екскурзия до Словения, по време на която посетих пещерата Постойна, замъка Предяма и Любляна, можете да прочетете ето тук. В този текст ще разкажа за известното езеро Блед и още веднъж за столицата.



Живописните и идилични гледки по пътя през Словения

Първото, което се набива на очи в Словения, е че тя е богата държава. Несъмнено е най-проспериращата от бившите югославски републики и ранното членство в Европейския съюз е допринесло за благополучието й. Пътищата са много добри, всичко изглежда чисто, спретнато и уредено. Не е изненадващо, че цените също са европейски – не отстъпват на тези в Италия и дори гонят австрийските.

Екскурзията ни се потвърди късно и поради това вместо в центъра на Любляна, както беше по план, бяхме настанени в хотел на трийсетина километра. Споменавам това, защото пътуването към него първата вечер беше тайнствено и запомнящо се – във вече падналия мрак през населени места с преобладаващо пусти къщи с тъмни прозорци. Оказа се, че се намира между селата Смледник, Подреча и Збиле (моя транскрипция). Да живее Google Maps, който може да ти каже къде си дори и когато си в нищото! Иначе хотелът не беше лош, намираше се край реката и районът беше спокоен с чист и свеж въздух.

Хотел "Кану"
Гледката от балкона ни към реката

Настаняването беше забавно. Е, за всеки според късмета му. Ние имахме такъв. Отключвам стаята и какво да видя – коридор, отляво врата, отдясно врата, отпред врата, а отдясно чупка към други помещения. Оказахме се в апартамент едва ли не по-голям от този, в който живеем у дома. Имаше две празни помещения, стая със спалня и друга с две легла. Любопитното е, че бяха оправили едната половина на спалнята и едното легло в другата стая. Тъй де – ако случайно не се познаваме или не искаме да се гледаме! Много се смях. Май обаче не всички туристи бяха имали късмет с такива апартаменти.


Тази живописна църквичка се намираше наблизо срещу хотела ни

Нашето посещение на Блед беше разделено на три етапа: разходка с лодка до острова, разглеждане на средновековния замък и похапване на прословутата бледска крем пита. Програмата ни беше запълнена от мероприятия и ми се искаше да имаме още свободно време, за да се насладя на прекрасните гледки. Разбрах обаче за екскурзии, при които се ходи само до островчето, така че не се оплаквам. Ако пътувате самостоятелно, отделете повече време за Словения, заслужава си!

Блед е един от най-известните курорти в Словения. Държавата има символично малка брегова линия на Адриатическо море, но това място според мен компенсира липсата на разнообразие от морски курорти. Езерото Блед е изключително живописно и след като го видях на живо, смея да твърдя, че снимките не могат да предадат напълно очарованието му. Повечето картички се фокусират върху островчето с църквата, но околностите също са много красиви - зелените хълмове, островърхите църкви и разбира се - разположилия се на сто и тридесет метрова скала замък.

Прословутото островче с църквата в езерото Блед...
... и средновековният замък, кацнал на 130-метрова скала.

В езерото е забранено използването на всякакви моторни превозни средства. Приветствам решението на словенците да запазят чистотата и спокойствието на мястото. Туристите се придвижват единствено с гребни лодки. Всяка е с по един гребец, може да събере двайсетина души и за няколко минути ще ви закара до островчето, а после ще ви вземе обратно в уговорения час. Пътуването е кратко, спокойно и никак не е страшно. Лодката почти не се люлее и единствено трябва да се следи от двете страни да има хора с равна тежест, а качването и слизането да се извършва по указанията на лодкаря. Видяхме също семейства, които пътуваха със самостоятелни лодки, и хора, практикуващи водни спортове или плуващи в гладките и чисти води.


Обичайният транспорт в езерото Блед са гребните лодки

Местна легенда разказва, че някога на мястото на езерото имало ливади с пасище, а на малко хълче се издигала църква. Тъй като не била оградена, овцете, които обикаляли из околностите, често влизали в божия храм. Местните жители получили различни знамения, но не им обърнали внимание. Накрая бог се разгневил, че не са построили ограда, и наводнил местността. Създал езерото, за да предпази църквата от овцете.

Днес на островчето има няколко сгради, до които се стига по стръмно стълбище с деветдесет стъпала без площадки за почивка. Има поверие, че за щастлив семеен живот младоженецът трябва да отнесе избраницата си на ръце до горе. Всичко зависи от физиката и на двамата, разбира се, но при всички случаи това ми се стори съвсем нелека задача.

Стръмната стълба към църквата
Часовниковата кула
Въжето, с което се бие камбаната на желанията

В църквата пък има камбана, която сбъдва желания и трябва да се удари три пъти. Тя не се вижда, но въжето й е прокарано през тавана и се спуска до средата на помещението пред олтара. Там има вечна опашка от туристи и никак не е чудно, че местните са я "обеззвучили" до известна степен, за да не кънти над околностите от сутрин до вечер. Когато дръпнеш въжето, дори не се чува добре дали си успял да я удариш, но се опитахме да спазим ритуала. До църквата има часовникова кула, която се разглежда с входна такса и разкрива приятна гледка към езерото, но не е нещо, което бих препоръчала горещо. Значително по-добър е изгледът от крепостта, която беше следващата ни спирка.

Изгледът от часовниковата кула

Вторият етап от програмата ни беше Бледският замък, който наистина си заслужава да бъде разгледан. Това е един от най-старите средновековни замъци в Словения и се споменава за първи път през 1004 г. Той е масивен и дори има нещо като малък ров с мост над него, но в наши дни е почти изравнен със земята и безвъзвратно изсъхнал. От паркинга до входа на крепостта върви доста стръмна пътека с каменна настилка, която хич не е подходяща за токчета или обувки с хлъзгащи се подметки, и хич не ми се иска ди си я представям в поледица през зимата. Словенците обаче са сложили перила и са направили участък с павета по средата, така че посетителите няма от какво да се притесняват.

Примамливият вход на винарската изба в замъка
Прекрасната гледка от замъка към езерото

В бледския замък се помещават винарска изба, сувенирен магазин и музейна част, където се разказва за живота на обитателите му и за околността. Интересно е да се разгледа параклисът, който е мъничък, но изрисуван с красиви стенописи, които като че се опитват да разширят визуално мястото. На терасите с гледка към езерото има заведения, но за съжаление така и не ни стигна времето да хапнем или пийнем нещо. Дори не успяхме да разгледаме спокойно всички зали, но ако човек пътува самостоятелно и може да си го позволи, определено препоръчвам поне няколко часа за замъка.

Параклисът на замъка отвън
Музейната част
Изглед от прозорците на замъка към равнината
Вътрешността на параклиса

Третата част от посещението ни беше свободно време, в което по-голямата част от групата се зае да опита прословутата бледска пита - сладкиш, създаден специално в града. Предлага се в ресторанта на хотел "Парк", където бихте могли и да обядвате. Повечето външни маси са с чудесна гледка към замъка и езерото. Самата пита представлява голямо количество ванилов крем и сметана между съвсем малки пластове тесто. Не е твърде сладка на вкус и като цяло не е нещо уникално и незабравимо, което горещо бих препоръчала, но предполагам, че ще ви е любопитно да я опитате. Все пак е прочута местна атракция, а човек има тази възможност само веднъж.


Изглед към Блед от замъка
Рекламата на ресторант "Парк"...
... и прословутата бледска пита
Кътчето за влюбени край езерото Блед

Следобедът на същия ден прекарахме в столицата Любляна. Вече съм писала за този град ето тук, но този път останах със съвсем различно впечатление. Може би това се дължи отчасти на времето, което тогава беше мрачно, дъждовно и студено. Освен това открих нови забележителности и атракции на града, които преди не бях забелязала или оценила.

Този път не се качихме до крепостта в центъра, защото при предишното посещение не ме впечатли с друго, освен с гледката към града. Вместо това се разходихме край реката. Един от най-известните мостове е Драконовият, който в двата си края е украсен със скулптури на символа на Любляна, който фигурира и върху герба. Недалеч от него има друг по-малко внушителен, но по-емоционален мост – този, на който влюбените закачат катинарчета с инициалите си. Тази емблематична за Париж традиция се е разпространила в много градове, където съм била, като Венеция или Сейнт Джулианс в Малта. Нещо подобно има дори в Пловдив на Гребната база, но в далеч не толкова фотогеничен вид.

Драконовият мост в Любляна
Изглед към драконовия мост от моста на влюбените

Популярна атракция в Любляна е разходката с корабче по реката, но нямахме време да проверим колко струва и какво включва това удоволствие. По двата бряга в центъра има много кафенета, сладкарници и ресторантчета за всеки вкус, където можете да изпиете следобедното си капучино или да вечеряте. Не бях обръщала внимание на живописната старинна архитектура на столицата. Ако вдигнете глава, ще забележите, че всяка сграда има собствен стил и обикновено е украсена с характерни орнаменти. Освен това повечето фасади са реставрирани и добре поддържани.

Крепостта на Любляна

В центъра се намират трите моста, където беше и мястото на срещата ни. От тях тръгват няколко улици, които водят до различни части на центъра. Една внушителна сграда, боядисана в розово е францисканската католическа църква Благовещение, която не ме впечатли особено отвътре. На площадчето точно пред нея по време на посещението ни имаше интересна инсталация – на високо разпънати кабели бяха сложени пръскачки и през ясния и безоблачен ден под тях имаше „дъждовен кръг”. Предполагам, че през летните жеги мястото е било популярно място за освежаване и разхлаждане.

Католическата църква, а пред нея "дъждовният" участък
Изглед към трите събиращи се моста в центъра на Любляна

Друг площад, който препоръчвам, е този пред кметството. То се намира на друга изключително живописна улица, която си струва да бъде разгледана и в двете посоки. Самата сграда е много интересна като архитектура. Табелка край входа обяснява, че е построена през 1484 г. (!), а е трансформирана в бароков стил от 1717 г. до 1719 г. Не се притеснявайте да изкачите стълбите и да влезете вътре. Колкото и да е странно, през този ден към седем вечерта на смрачаване тя беше отворена и дори нямаше охрана. На първия етаж ще видите много симпатичен вътрешен двор с изрисувани стени и старинен кладенец.

Сградата на кметството отвън...
... и вътрешният двор с кладенеца



На следващия ден времето ни посрещна със стелеща се мъгла и заплаха за дъжд. Най-напред отидохме до замъка Предяма, който не беше официално включен в програмата и затова ни го показаха само отвън. Да, външният му вид е изключително впечатляващ и екзотичен за снимки, но ако някой ви каже, че вътре няма нищо интересно за гледане, не му вярвайте. Повече по темата ето тук.

Замъка Предяма

Този път нямаше време за задълбочаване в историята му, но пък си допълних впечатленията, като разгледах едно любопитно дърво близо до мястото, където спряхме. То е свързано с историята на най-прочутия обитател на замъка – рицарят Еразъм. Според легендата след смъртта му през 1484 г. неговата приятелка посадила липа на гроба му като символа на вечния живот. Липата на гроба на Еразъм расте вече повече от пет столетия въпреки премеждията, през които е преминала. През 2001 г. преживява пожар, но след това експерти са се погрижили за нея, като са отрязали част от клоните й, за да не се разцепи стволът. От хиляди години хората в Европа почитат липата като свещено дърво, което се е посаждало по площади, край църкви, замъци или други важни оживени места, а за словенците това дърво е символ на живота, доброто здраве, мъдростта и справедливостта.

Петвековната липа на гроба на Еразъм

След кратката фото пауза пред замъка се отправихме към пещерата Постойна, за която вече съм разказвала в другия ми пътепис в дадения по-горе линк. Според мен тя си заслужава и е кажи-речи е задължителна за посещаване, ако сте в района. Дори да не си падате по скални образувания, след нея все едно сте видели представителна извадка и няма нужда да обикаляте повече.

Тъй като бяхме влизали, този път останахме отвън и имахме възможност подробно да разгледаме сувенирните магазини. За любителите на дрънкулки, бижута и камъни, базарчето отпред е рай. Между другото никога никъде другаде не бях виждала такова количество и разнообразие от подредени по вид бижута от плускъпоценни камъни. Зашеметяващо е! Могат да се намерят, разбира се, и всички други типични за Словения сувенири. Обикалянето и пиенето на кафе чудесно ни запълниха почти два часа. А следобед се отправихме към италианският град Триест, за който вече писах ето тук.


Пещерата Постойна
Изобилието от бижута със скъпоценни камъни, подредени по видове
Хотел Яма - част от комплекса към пещерата

Не подценявайте Словения като туристическа дестинация. Тя може да е мъничка, но е една от най-красивите и уредени държави, които съм посещавала и горещо я препоръчвам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар