четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Сан Марино - най-старата република



Посетих Сан Марино за няколко часа по време на лятната ми почивка в Римини, за която вече писах ето тук. През същото ми пътуване до Италия отидох и до Венеция (за нея можете да прочетете ето тук), но все отлагах този пътепис, защото видях само незначителна част от република Сан Марино, колкото и да е мъничка… И все пак страната е прекрасна и ако не мога да дам подробна информация, поне ще споделя първите си впечатления. Първите, защото се надявам някой ден да отида там отново и за по-дълго.


По пътя: ясно се виждат трите крепости на Сан Марино

До Сан Марино може да се отиде от Римини с градски транспорт. Първо трябва да се хване автобус, а след това има лифт до върха Титано, където е столицата и се намират трите прословути кули, които са стилизирано изобразени на герба на държавата. Разстоянието от крайбрежието е трийсетина километра. Самостоятелното пътуване обаче щеше да ни отнеме повече време и разправии, затова предпочетохме нашият любезен местен представител да ни закара. Още по пътя видяхме крепостта, извисяваща се над зелените склонове.

Бързи енциклопедични данни: Сан Марино е сред най-малките държави в света с площ под 62 кв. км. и население под 35 хиляди жители. Въпреки тези скромни цифри обаче това е най-старата република в света, основана през 301 г. от Свети Мариний. Той построил църква и се заселил на връх Титано по време на преследванията на християните от император Диоклетиан. Разбираемо държавата изцяло е заобиколена от Италия, намира се в хълмист район и се радва на топъл средиземноморски климат.


Малко по-забавни енциклопедични данни:

- Сан Марино е една от най-богатите държави в света със стабилна икономика, без външен дълг, с едно от най-ниските нива на безработица… и с повече автомобили отколкото хора!

- Подочух, че ако гражданин на Сан Марино не може да си намери работа в страната и му се налага да пътува до Италия, държавата му изплаща обезщетение. Един вид извинение и компенсация, че не се е погрижила за него. Тук бих могла да направя паралел с нашата собствена Родина и да изпадна в размисли, но те ще са мрачни и обезсърчаващи. Затова, за да запазя жизнерадостния тон на този текст, спирам до тук.

- Американският президент Ейбрахам Линкълн е обявен за почетен гражданин на Сан Марино заради републиканските си убеждения.

- През Втората световна война Сан Марино запазва неутралност, но в Ню Йорк Таймс се появява статия с лъжлива информация, че на 17 септември 1940 г. мъничката република е обявила война на Обединеното кралство. Това недоразумение в последствие се изяснява, но цялата история ми звучи някак хумористично.


И така ето ни в Сан Марино! От самото градче на върха на планината Титано гледката е зашеметяваща – пред погледа се ширват поля с ниви в различни цветове като кръпки на шарено одеало. Виждат се живописни градчета с къщи с яркочервени керемиди, вият се пътища. Денят беше ясен и слънчев и си заслужаваше жегата да се изтърпи заради прекрасните пейзажи.

Разходихме се по тесните улички с романтично средновековно излъчване. Сградите изглеждат много стари, балконите са отрупани с цветя. На приземния етаж на почти всяка сграда се помещават кафенета или сувенирни магазинчета, които дебнат туристите и се опитват да ги изкушат.






На централния площад Пиаца делла Либерта се намира сградата на правителството, която прилича на живописен средновековен замък като нарисуван в книжка с приказки. Местна атракция е повтарящата се по няколко пъти на ден смяна на караула, която се извършва по специално разписание от първи юни до двайсети септември. Не знам защо, но точно този тип мероприятия никога не са ме привличали или вълнували особено. Желаещите да наблюдават смяната, могат да проверят съответните часове в интернет.



Прословутият "площад на свободата" и сградата на парламента

На друг известен площад се издига Базиликата на Сан Марино, а до нея е разположена Църквата на Свети Петър. И двете си заслужават да се разгледат, като базиликата е особено просторна и внушителна.

Най-старата от крепостите на Сан Марино се нарича Гуаита, но за съжаление нямахме време, за да я разгледаме по-подробно и да влезем вътре. Изобщо имам много пропуски, които се надявам да запълня някой ден. Между другото, ако пътувате в онзи край в края на лятото, имайте предвид, че трети септември е национален празник – годишнина от основаването на държавата, която се отбелязва с тържества, стрелби с арбалет, хвърляне на знамена и т.н.


Базиликата...
....и Църквата Свети Петър почти до нея

Сан Марино е известен като безмитна зона и всички твърдят, че там могат да се намерят маркови стоки на изключително изгодни цени. Руснаците са чести и многобройни туристи в този край и са запалени клиенти на местните базари. Аз не мога да кажа доколко си струва да отидете там, за да пазарувате, т.е. вероятно си струва, но не говоря от опит, тъй като интересът ми на купувач се ограничи до сувенири, картички и пътеводители.

В Сан Марино изключително популярни са монетите и марките, които разбираемо няма как да се намерят другаде по света и се споменават като важно перо в приходите на републиката. По тази причина монета от едно евро струва няколко евро и не очаквайте да се сдобиете с такава просто като пазарувате. Рестото винаги беше в евро от всякакви други държави, а санмаринското евро трябва да се купи специално с колекционерска цел. Забелязах също, че имаше доста магазини с коледни играчки и украса, които изглеждаха сюрреалистично на фона на септемврийската жега.



В тесните средновековни улички на Сан Марино ми направиха впечатление няколко екзотични музея. Единият беше „Музей на вампирите” и подканяше посетителите с редица закачулени с черни мантии фигури на вампири. В последствие от интернет разбрах, че малката експозиция показва восъчни статуи на прословути вампири от историята, литературата и киното по доста графичен, кървав и преобладаващо кичозен начин.

Другият… хм, да кажем „екзотичен”... местен музей е „Музеят на мъченията”. Доколкото разбрах – пак от четене в интернет – той има по-солидна историческа основа и показва оригинални уреди за изтезания запазени отпреди векове или пък точни копия на такива. Бил интересен с това, че притежавал някои пособия, които били доста редки. Предполагам посещението би могло да бъде много обогатяващо, ако имате интерес към темата. Аз лично, дори и да посетя града отново, по-скоро ще прескоча.

Преддверието на Музея на вампирите
Сградата на Музея на мъченията

Впоследствие чух, че в Сан Марино имало и музей с восъчни фигури, но не го видях и от отзивите не смятам, че съм изпуснала кой знае какво. Изобщо в мъничката република човек може да си направи специфична обиколка на мрачна средновековна тема, ако разполага с повече свободно време, малко евро и съответното разположение на духа.

В заключение ще спомена още една забележителност в района, която не успяхме да посетим, но вероятно си заслужава. Това е средновековната крепост Сан Лео в близост до Сан Марино. С историята й са свързани много прочути италианци, включително от династията на Борджиите. Най-интересно обаче е, че там е прекарал последните си дни и е починал Джузепе Балзамо, известен като граф Калиостро.

С това разказът ми приключва, като оставам с надеждата някой ден да го продължа и допълня.

Няма коментари:

Публикуване на коментар