неделя, 15 май 2016 г.

Езерото Бодензее - остров Майнау, Меерсбург и Констанц



Посетих езерото Бодензее за по време на екскурзията до Баварските замъци, които бяха моя мечта още от ученическите години и най-сетне успях да сбъдна през есента на 2010 г. За тях можете да прочетете ето тук, заслужават си. Причината, поради която дълго отлагах този пътепис, е че той е свързан с прекрасни места, но поради дъждовното време снимките ми не могат да ги покажат толкова красиви и романтични, колкото са в действителност. Е, все пак ще се опитам да предам впечатленията си.

Бодензее е международно езеро, което се намира между Германия, Швейцария и Австрия. То е едно от най-големите в Европа, като се нарежда след Балатон и Женевското езеро. Трите държави на бреговете му имат различни становища къде минават водните граници и дали изобщо ги има. Още по-любопитно е, че град Констанц, от чието пристанище потеглихме с ферибот към остров Майнау и Меерсбург, е нещо като германски град на швейцарска земя. За да се стигне до него по суша, се минава през Швейцария, така че имахме възможност да я разгледаме, макар че нито една швейцарска забележителност не беше включена в екскурзията.


Бодензее в дъжда и мъглата

С топло чувство си спомням как преминахме необезпокоявани край празния граничен пункт, за да влезем в Швейцария. Беше събота, а граничарите там не работеха през уикенда – е, поне не рано сутринта, на връщане се бяха появили. По онова време в между държавите в района нямаше граници, нямаше вълни от бежанци и нито едва ли не заплаха за Трета световна война. Липсва ми изгубеното усещане, че Европа е красиво и спокойно място, което ще продължи мирно да се развива като многообразната люлка на западното изкуство и наука. Както и да е, това е друга тема. По пътя ми направиха впечатление китните къщички с капаци по прозорците и изобилие от цветя, както и обширните ливади с ярколезен цвят и пасящи крави почти като в реклама на шоколад Милка. Швейцария беше много красива, но след като се отбихме на бензиностанция с магазин, се убедих, че цените също са рекордни спрямо другите ни спирки по пътя.

От сутринта времето беше лошо – бяха надвиснали тежки сиви облаци, носеха се мъгли, препръскваше. По-късно дъждът само се усили. През този ден всички масово си купуваха чадъри, дъждобрани и гумени ботуши. Към десет и половина се качихме на ферибота. От него в ясно и слънчево време биха се открили прекрасни гледки към бреговете на Бодензее и живописните пристанищни градчета.


Фериботът

Първата ни спирка за деня беше германският град Меерсбург, който е известен с най-стария средновековен обитаем замък в Германия, който датира от VIIl в. В него може да се направи обиколка, да се разгледат оръжейната и съкровищницата, а от кулата, казват, се разкривала удивителна гледка.


Средновековният замък в Меерсбург
Никога преди (а и след това) не бях виждала по-романтични фонтани
Фонтанът до замъка

Видяхме замъка отвън, но макар че валеше по-силно и принципно обичам замъци, решихме да се разходим из града, вместо да влизаме. До следващия ферибот имахме около час и половина, така че трябваше да се избира, а когато съм в непознат град, аз предпочитам да повървя по улиците, да усетя атмосферата, да се насладя на архитектурата, да вляза в някой магазин, да си купя сувенири… Определено не съжалявам!

Площадът с часовниковата кула
Къща като взета от книжка с приказки
Пазарният площад
Пищната разтителност и цвятата бяха навсякъде

Меерсбург е изключително красиво градче със сгради с пъстри фасади, изобилие от цветя, романтични улички и живописни площадчета и фонтани. Разгледахме характерните местни сувенири, които до голяма степен (все още) не бяха произведени в Китай, макар че пък цените им са друга тема. На една витрина се впечатлих от десетките статуетки на пълни жени, представляващи всякакви професии – дамите бяха много характерни, още по-пищни и някак много симпатични на вид. Снимах някои от тематичните композиции. 

Отново средновековният замък
Оркестърът от пищни дами

Времето отлетя неусетно и съвсем скоро трябваше да се връщаме, за да не изпуснем връзката за следващата спирка за деня. Трите най-големи острова в езерото Бодензее са Райхенау, Майнау и Линдау. Вторият от тях е сред популярните забележителности в района. Частен, собственост на фамилията Бернадот, която през 1974 основава фондация и го превръща в една от най-впечатляващите ботанически градини, които някога съм виждала.

Пристигнахме на острова в проливен дъжд, който, с различна сила, но без прекъсване, ни придружаваше по време на цялата обиколка. Поради това имахме и по-малко време за разглеждане - признавам, че е трудно да се наслаждаваш дори на такава красота, докато постепенно ставаш мокър до кости. Много известни и често срещани по картичките са паунът и патенцата от цветя, както и картата на езерото, на която са отбелязани пристанищата. Минахме покрай кът за животни с понита и няколко кътчета с пейки.

Една от най-внушителните каскади на острова
Прословутият паун, който присъства в повечето албумчета
Приказно кътче... е, ако не вали порой
Езерото Бодензее от цветя

Обикаляме с чадърите из градини на по няколко нива, край романтични беседки, фигури от цветя, водопади и хиляди, хиляди цветя. На Майнау винаги има какво да се види - независимо през кой сезон го посетите, градините ще са разцъфнали, но с различни цветя. Ние бяхме там в края на септември и хванахме периода на далиите, които бяха избуяли високи почти колкото мен във всички цветове, които можете да си представите.

Многообразието от далии (или гергини, както ги наричаме ние)
Имението с герба

В началото на обиколката ни раздадоха карти на острова с интересните места и скоро се отправихме към къщата на пеперудите. Там, разбира се, не валеше, но пък обекнивът на фотоапарата ми веднага се изпоти. Така доста време, докато не се оправи, бях лишена от възможността да правя снимки. Къщата на пеперудите е просторно помещение с изобилна растителност, тесни пътечки, водопад, пещера и езерце, където има костенурки. Пеперудите летят свободно из помещението и можете спокойно да ги наблюдавате сред зеленината. За по-добри снимки и по-подробно разглеждане спомагат поставените специални хранилки – стъклени панички с нарязани плодове, най-вече банани и портокали, където пеперудите пият сок с хоботчетата си и позират.

Водопадът в къщата на пеперудите
Хранилките за пеперуди

Сред градините се намира и просторен замък, където се намира административната част и обитаемата от собствениците част. Над входа фасадата е увенчана с внушителен герб. Там се намира и църквата „Света Мария”, построена в бароков стил през 18 век, но не ни остана време, за да я посетим. В нея често се правят бракосъчетания, а през последните десетилетия Майнау предлага и културна програма с различни мероприятия като например концерти с класическа музика на открито.

Отново се качихме на ферибота и се върнахме в Костнанц като мокри мишки. На този етап част от групата се отказа от последвалата обиколка и се прибра в автобуса. Аз обаче съм доволна, че макар и при такива обстоятелства успях да видя поне част от този симпатичен пристанищен град. Маратонките ми така или иначе вече бяха подгизнали и правилно съобразих, че по-мокра от това няма как да стана.


Империя - скулптурата сканзализирала Констанц
Катедралата "Свети Стефан"
Невероятните изписани фасади на сградите в Констанц

Една от набиващите се на очи забележителност на града е огромна въртяща се статуя на разголена жена, която държи две по-малки фигурки на папа и император. Наричат я Империя и е свързана с разказ на Балзак, в който той сатирично описва влиянието на една куртизанка върху мъжете с власт в съвета на Констанц в началото на  XV в. Откриването на скулптурата през 1993 година е предизвикало малък скандал, но „всяко чудо за три дни”.

Разходихме се из центъра, където има много сгради с изрисувани фасади – нещо, което не бях виждала до тогава, особено в такива количества. Ярките украси по външните стени и около прозорците създават неповторим колорит. Изобщо градът има невероятна архитектура и съжалявам, че нямахме възможност да й се насладим за по-дълго при по-добри климатични условия. Освен това от стените често висят колоритни табелки в старинен стил, които указват заведения, магазини или забележителности. Посетихме и катедралата с готическа фасада „Свети Стефан”, която се споменава за първи път през VII в., а в сегашния си вид е построена през XV в.





По-късно в автобуса бяхме мокри и премръзнали, но въпреки това доволни. Няколко нощи по време на екскурзията спахме в чудесен четиризвезден хотел в спокойното австрийско градче Блуденц, което се намира на петнайсетина километра от швейцарската граница. Същата вечер персонала предвидливо беше пуснал парното. Въпреки че не беше особено студено, хората сякаш предчувстваха на какъв хал ще сме. Последва голямо сушене по радиаторите и със сешоара – най-вече на якетата и обувките, защото ни трябваха за следващия ден. Оказа се, че посещението на Бодензее беше именно частта от екскурзията с най-отвратително време. Щом въпреки това ме впечатли толкова много, чудя се какво ли би било в слънчев и прохладен пролетен ден!

4 коментара:

  1. Бях там с приятели в края на пролетта на 2012 г. и минах по същите пътеки :) Майнау е страшен като цъфнат рододендроните, а в Миърсбург надникнах, случайно попаднала, в музея на цепелините! В Констанц, ако не ме лъже паметта, в пазарната Палата (голямото тухлено кръгло здание тип "хамбар" близо до пристанището) е съден Методий след смъртта на Константин-Кирил и е заточен за просветната си дейност. Много хубаво приключение беше - благодаря, че ме върнахте в спомените!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че текстът ми е предизвикал приятни емоции :) Самата аз се надявам да имам възможност да посетя тези места отново, за да допълня впечатленията си. Музеят на цепелините звучи интересно!

      Изтриване
  2. И аз бях там през Май 2010 година.Вашият разказ ме върна във времето прекарано там . Бяхме също толкова мокри и измръзнали, но впечатлени и щастливи от заобикалящата ни красота. Скоро не бях разглеждала снимките от там но установих , че вие сте повторили моите. Желая ви здраве и много разходки до близки и далечни места.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, явно там си вали много, особено през пролетта и есента, когато обикновено се организират такива екскурзии. Важното е, че въпреки времето местата си заслужават и оставят чудесни спомени.

      Изтриване