понеделник, 29 февруари 2016 г.

Замъкът Предяма, пещерата Постойна и Любляна


Минавала съм през Словения на път за други места и съм разглеждала забележителности за кратко, но впечатлението ми е, че тя е изключително добре уредена държава и са вложени много средства за развитието на туризма. Резултатът е впечатляващ. По време на екскурзията до Плитвичките езера (повече за тях ето тук) един ден беше посветен на замъка Предяма, пещерата Постойна и столицата Любляна.

Замъкът Предяма за мен е Замъкът с главна буква. От всички замъци и дворци, които съм посетила, той най-много се доближава до призрачните масивни средновековни крепости на Шотландия и Уелс, които към гледала само на снимки, но винаги са ме вдъхновявали. За замъка Предяма и пещерата Постойна, които се намират на десетина километра един от друг има комбинирани билети и е изключително удобно да бъдат разгледани в един и същи ден.


През този ден времето беше дъждовно – не валеше силно, но препръскваше, ту започваше, ту спираше, ръмеше. Поради това беше сравнително студено като за края на май (по-точно 24 май – беше рожденият ми ден). В самия замък беше направо вледеняващо. Стаите бяха просторни, но усойни, изпълнени с влажен студ, който те пронизва до кости. Прозорчетата изглеждаха малки, но са били още по-малки в миналото. През вековете обитателите на замъка са се отоплявали с мангали, но не можех да си представя как ще прогониш студа, след като една от стените на стаята е цяла замръзнала планина и изсмуква всяка топлинка. Нищо чудно, че в миналото хората са остарявали бързо и са живеели кратко.

Изглед от един от прозорците на замъка - задава се нова група туристи :)

Първите сведения за замъка са от XII-XIII век, но през годините той многократно е преустройван и видоизменян. Отдалече изглежда почти невъзможен за строителство и човек започва да се чуди какви архитекти магьосници са успели да го измислят и реализират преди няколко века. Отстрани прилича повече на триизмерна компютърна анимация от съвременен фентъзи филм, отколкото на истинска сграда. Сгушен е в скалите, прилепен е до склона на планината до степен, че вътрешните стени на някои от помещенията са всъщност самите скали, в които са прокопани сводове и тунели. По тях се стича вода и се образува плесен. Един от коридорите води до мрачна затворническа килия, съвсем истинска пещера – зловещо място за мъчения, защото дари само да те оставят там би било мъчение само по себе си.

Стените, които преливат в плесенясала скала

Замъкът Предяма е свързан със средновековната легенда за рицаря Еразъм Предямски. По негово време крепостта издържала на военна обсада близо година благодарение на тайните проходи през планината чрез които хората се снабдявали с храна. Освен това сградата разполага с удивителна система от каменни урни за събиране на дъждовна вода за нуждите на обитателите си. В крайна сметка обаче човек от прислугата ги предал, като поставил свещ в тоалетната, когато Еразъм бил там. Врагът обстрелвал мястото и убил рицаря, а замъкът бил превзет.

Замъкът сякаш сам е израснал от скалата
Мостчето към пещерата



Замъкът е превърнат в музей след Втората световна война и днес в него могат да се разгледат възстановени стаите на обитателите му, а също така картини, оръжия и предмети за бита от различни исторически периоди. В помещенията, които разгледахме имаше мебели и фигури на средновековни хора. Видяхме гостна, спалня, молитвен кът, разкошна (като за онова време) трапезария… Ако не беше влажният студ част от помещенията биха изглеждали уютни. Вероятно са приятно прохладни в разгара на летните жеги.



Зад самия замък има просторна пещера, в който се влиза по малък мост. Там започва голямо стълбище, което в наши дни е цивилизовано направено с изсечени стъпъла и перила, но въпреки това беше неприятно – стръмно, влажно и хлъзгаво. В пещерата има и пасаж, който някога се е използвал като проход през планината, но днес е достъпен само с водач и катераческо оборудване.

Преди да влезем в пещерата минахме през „камбанката на желанията”, която повечето от посетителите удариха. Почти всички туристически забележителности по света си имат такова късметлийско място. Е, дори и да не помогне, няма да навреди, така че защо не.

Камбанката на желанията
Стълбата в пещерата

Замъкът Предяма често е декор на различни културни и развлекателни събития. Така например през лятото там се организира рицарски турнир по подобие на средновековните и има исторически възстановки със съответните дрехи, ястия от онова време и съревнования с езда, бой с мечове или стрелба с лък.

Следващата ни спирка беше пещерата Постойна яма. Подобно на замъка тя за мен е Пещерата с главна буква. Ще започна с уточнението, че не обичам пещери, скални образувания, сталактити, сталагмити и други подобни. Влизала съм в няколко в България като Леденика и Магурата, при което открих, че това не е моето преживяване. Акцентът на тази екскурзия бяха замъкът Предяма и Плитвичките езера, а пещерата просто нямаше как да се прескочи. Е, имаше как, никой не ни е карал насила, но щом така или иначе бяхме там, решихме да влезем.


Всъщност не съжалявам – Постойна яма е внушителна, не само една от най-известните в Европа, но и най-добре уредената пещера, в която съм влизала. Дълга е над 20 км, от които 6 км са достъпни за посетители. Още в края на XIX в. е прокарано електричество и е направена железопътна линия, чрез която се влиза във вътрешността. През пещерата преминава река Пивка, която се обитава от рядкото и странно на вид животно Протеус Ангинус, известно като “човешка риба”.

Пътешествието ни започна с разходка с прословутото открито влакче, което известно време се провира между скалите и преминава през поредица от зали. Тъй като съм висока, не успях да се насладя истински на преживяването – все ми се струваше, че някой нисък свод ще ми отнесе скалпа. Е, сигурна съм, че и по-високи хора от мен са оцелели след влакчето, но така и не успях да се отпусна. Опитът да направим клипче по време на пътуването също не се получи.

Стигнахме до просторна зала и слязохме. На това място посетителите се разделиха на групи, събирайки се около екскурзоводи, които щяха да им разказват на различни езици. Предстоеше пешеходната част, която беше изключително добре организирана. Пътечките в пещерата са асфалтирани и направени така, че да не се хлъзгат. Съответно човек може да не внимава непрекъснато къде стъпва, а спокойно да разгледа скалните образувания. В това отношение Постойна яма е изключително разнообразна откъм форми и цветове.


Преминахме през поредица от зали с различна големина и внушаващи разнообразни асоциации. Разбира се част от образуванията си имат имена и истории. Слушахме също за състава на скалите и начина на образуването им. Всичко това аз лично не намирам за кой знае колко интересно, но ми се стори, че разглеждайки Постойна яма човек като че минава през музей на тема „Ето какво може да направи природата от скала и вода под земята”. А след като веднъж е разгледал тази причудлива сбирка, повечето други пещери може би ще му се струват като повторение на това или онова вече видяно. За себе си поне съм решила, че видях предостатъчно, и имам добро извинение да не влизам повече в пещери освен ако не е жизнено важно и наложително.

В началото бяхме специално предупредени, че снимането в пещерата е забранено, но това масово се нарушаваше и в крайна сметка аз също направих снимки, които се получиха добре дори и без светкавица. Най-интересните обекти са добре осветени и нямат нужда от допълнителна просветка.

Тройният мост в Любляна

След замъка и пещерата имаше няколко часа, посветени на столицата. Разгледахме Любляна в мрачен дъждовен следобед и може би това е една от причините да не ме впечатли колкото очаквах. На небето се бяха скупчили плътни сиви облаци и ту ръмеше, ту спираше, но като цяло не беше приятно за разходка. Бях все още под въздействието на пещерата и замъка и последвалият град бледнее в спомените ми и не успя да ме въодушеви.

Любляна е хълмиста като Пловдив и това донякъде ме накара да се почувствам като у дома си. Градът е симпатичен, но за мен не може да се мери с великолепието на Загреб и редица други европейски столици на Балканския полуостров. Признавам си обаче, че нямахме достатъчно време да се насладим напълно на местната атмосфера. В центъра архитектурата напомня големите западни градове, тъй като е дело предимно на австрийски и италиански архитекти. Основни забележителности са църквата „Света Троица” и тройният мост, който, както предполага името му, се състои от три живописни моста, разположени непосредствено един до друг.


Видяхме също прочутия Драконов мост – драконът е символът на Любляна и се среща на много изображения, както и на герба. Мостът е завършен през 1901 г. и се отличава с четири големи статуи на дракони.

След това се качихме до крепостта с лифт. Имам чувството, че там бяхме единствените живи хора – на снимките ни не се пречкат други туристи, но поради лошото време не се получиха кой знае какви кадри.

Драконовият мост
Замъкът на хълма в Любляна


От крепостта на Любляна се разкрива чудесна гледка към целия град. Замъкът на хълма, който може да се види днес, е построен през XV в. на мястото на по-стара сграда, която е била напълно разрушена. Казват, че от наблюдателната кула се вижда още по-добра панорама към околностите, но оставихме това преживяване за следващия път при по-ясно време.


По закона на Мърфи, разбира се, слънцето се показа точно когато стана време да си ходим. Това все пак ни даде шанс за няколко по-свежи снимки.

Сградата на университета
Крепостта на хълма, гледана откъм центъра на града

Препоръчвам Словения като туристическа дестинация. Аз самата имам желание да я посетя отново и съм си поставила за цел да видя езерото Блед с известния замък. Надявам се да имам тази възможност в непосредствено бъдеще.

П.С. Речено - сторено! Можете да прочетете за следващото ми пътуване до Словения ето тук. Езерото Блед наистина се оказа прекрасно, а столицата Любляна ми хареса много повече, когато имах време да й се насладя за по-дълго време. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар