неделя, 25 март 2018 г.

Мюнхен и Октоберфест


Една от ученическите ми мечти беше да посетя Бавария - донякъде заради чудесния, романтичен филм за императрица Сиси, но най-вече заради прекрасните баварски замъци на Лудвиг Втори, които са като излезли от приказка и са вдъхновили приказки (а също двореца на Спящата красавица в Дисниленд и логото на филмовата компания). През 2010 г. тази моя мечта се сбъдна. За екскурзията ми до замъците и за трагичната съдба на техния създател можете да прочетете в един от предишните ми пътеписи ето тук. Баварската столица Мюнхен и най-големият фестивал на бирата в света Октоберфест бяха последна спирка от програмата ни, вече бяхме преситени от вълнения и информация и поради това не ме впечатлиха толкова силно на общия фон. Днес обаче си спомням с топло чувство преживяното и затова реших да го разкажа и на вас.


По стечение на обстоятелствата, без да сме го планирали специално се озовахме на Октоберфест точно 200 години след първото му провеждане през 1810 г. Фестивалът се провежда за първи път по случай сватбата на Лудвиг Баварски и принцеса Терезия. Тържеството е толкова хубаво, че жителите на града решават да го повторят и на следващата година, а от 1819 г. нататък официално се превръща в ежегодно събитие. Октоберфест, както подсказва и името му, първоначално се е състоял през месец октомври, но впоследствие е изместен през втората половина на септември. Това е направено в интерес на туризма и се дължи до голяма степен на метеорологичните условия - все пак няма да е толкова приятно да пиеш бира, ако навън е студено и непрекъснато вали. За изминалите повече от две столетия фестивалът не се е състоял 24 пъти поради войни, холера или хиперинфлация.

През първите години празникът е бил отбелязван с конни състезания. По-късно започва да се продава бира и храна. През ХIХ в. сред мероприятията са катерене по дървета и тичане с чували. В наши дни тази увеселителна част е представена от виенско колело и множество люлки и въртележки. Има също десетки павилиони с типични местни наденички, гевреци, характерните сладкиши във форма на сърце, а също и безброй сувенири - от тениски с логото на различни производители на бира, през стотици модели ключодържатели, отварачки за бира и други тематични дрънкулки. Самата бира буквално се лее и най-малките халби са по един литър, а има и по два. Най-големите местни бирени фабрики имат свои собствени халета, където се сервира храна и бира, има оркестри с жива музика, а хората пеят и танцуват на воля.


Октоберфест е отворен през целия ден, но ние го посетихме привечер и се разходихме между осветените шатри и увеселителни съоръжения. Макар че разполагах с приличен за времето си фотоапарат, доста от снимките ми от вечерта са размазани. Да кажа, че не съм пила бира! Но пък може да е било от вълнение - преживяването беше много емоционално. А също и малко страшничко на моменти, защото немският е език, на който не знам нито дума (говоря английски, френски и руски), и това ме караше да се чувствам неловко сред тълпата пияни германци и туристи. Да, толкова много подпийнали хора на куп никога не бях виждала, не съм виждала и до днес. Станахме свидетели полиция да изкарва по-разгорещени посетители с белезници от едно от халетата. Навсякъде имаше охрана, но все пак... Между другото на входовете имаше щателна проверка на багажа, а един от спътниците ни не беше допуснат вътре, защото носеше голяма раница. На връщане в градския транспорт път полицията конфискува стъклените халби, които някои туристи си бяха купили от събитието. Така и не разбрах защо.

Друго, което силно ме впечатли на фона на чистата и подредена Германия, беше потресаващото количество боклук, което се трупаше в района на фестивала с напредването на нощта. И все пак сигурна съм, че организаторите щяха да се потрудят за отварянето на събитието на следващия ден всичко отново да бъде изрядно. След като обиколихме откритите площи и си купихме сувенири, влязохме и в едно от халетата. Места за сядане нямаше, но не сме и очаквали да има. Чувала съм, че за целта се прави предварителна резервация или пък трябва да отидеш рано и да си хванеш маса. Постояхме обаче и послушахме оркестъра. Атмосферата беше много приподвигната. Това е трудно да се опише с думи, затова реших да споделя с вас три кратки клипчета от Октоберфест, които ще ви дадат по-добра представа за настроението. Те са любителски, снимани години преди да ми хрумне да си направя блог за пътешествия и не съм смятала да ги показвам. Поради това се извинявам за липсата на сценарий. От друга страна тези кадри са естествени и импровизирани, съдържат духа на мястото и вероятно ще ви е любопитно да ги видите.




Мюнхен е столица на провинция Бавария и третият по големина град в Германия след Берлин и Хамбург, важен промишлен и културен център. В него живеят близо милион и половина души, а го посещават още около пет милиона туристи всяка година. Не се колебайте да влезете в тази статистика - има какво да се види, дори и посещението ви да не съвпадне с провеждането на Октоберфест. Градът има разнообразна старинна архитектура, а църквите от различни периоди са много внушителни.

Най-известната е несъмнено Архиепископската катедрала "Света Богородица" в центъра, осветена през 1494 г. Сградата е проектирана да побира 20 хиляди души, а Мюнхен по онова време е имал едва 13 хиляди жители. Това се казва размах и поглед в бъдещето! Строежът е отнел много години и естествено е бил доста скъп, което е свързано и с една популярна местна легенда. Строителят сключил сделка с дявола да получи от него нужните средства, а в замяна да направи църквата без прозорци. После обаче си послужил с хитрост и направил колоните така, че когато се застане в предверието, прозорците да не се виждат. От яд дяволът започнал да тропа с крак, а следа от стъпката му може да се види на пода и до днес.

Не успяхме да се качим на някоя от кулите на катедралата, но ни казаха, че от там се разкрива невероятна гледка към града. Те са високи 99 метра и има забрана сградите в центъра да са по-високи от тях, така че нищо не спира погледа и човек може да се наслади на великолепието на Мюнхен от високо.

Театинската църква - католическата църква Св. Каетан, построена в бароков стил

Приятно впечатление ми направи, че в Мюнхен въпреки големите мащаби и внушителната архитектура имаше зеленина, цветя и уют - нещо, което обикновено не е характерно за големите и пренаселени градове. Не само на Октоберфест, но и през деня по улиците на града много хора, вероятно най-вече местни, бяха облечени в съвременни версии на типичните баварски носии - рокли с широки поли, корсети и бели буфан ръкави за жените или широки панталони с тиранти за мъжете. Такива дрехи бяха показани и по витрините на местни модни магазини, но поне през 2010 г. цените им бяха доста солени за нашия стандарт. Имаше и хора, този път вероятно повечето туристи, които ходеха из града с карнавални шапки, направени като халби с бира. Всичко това създаваше празнично настроение.


Централният площад на Мюнхен се нарича Мариенплац. Някога е бил пазарен площад, където са се продавали риба, яйца, зърно и вино. Сегашното си име получава през 1854 г. - по този начин градският съвет иска да повери града на закрилницата на Бавария - Света Богородица, за да го избави от избухналата през същата година епидемия от холера. Още през 1638 г. на площада е издигната марианска колона - т.е. колона, ускрасена със статуя на Дева Мария - за благодарност за избавлението на Мюнхен от чумна епидемия и от нашествието на шведската армия по време на Тридесетгодишната война. Тази марианска колона по-късно вдъхновява поставянето на подобни във Виена и Прага, а също и на видни места в центъра на други големи европейски градове.

Новата сграда на кметството е завършена през 1909 г. и имитира холандска готика. Всеки ден тя предлага интересно представление с движещи се фигурки и мелодия от 43 камбани. В продължение на десетина минути  те пресъздават рицарски турнир по повод сватбата на херцог Вилхелм V и танц на бъчварите, който отбелязва преминаването на чумната епидемия през 1517 г. Това представление може да се наблюдава в 11 и 12 ч., а през лятото и в 17 ч.

Центърът на Мюнхен и сградата на старото кметство
Красивата сграда на новото кметство
Часовникът на старото кметство, украсен със зодиите
Някои от фигурките, които се въртят на фона на музика и изпълняват танца на бъчварите
Статуята на Дева Мария на върха на марианската колона

Разходката ни в Мюнхен беше приятна и колоритна въпреки насъбраната по време на екскурзията умора. Архитектурата в центъра на града е колоритна, а голяма част от рекламните табели на местния бизнес са оформени в старинен стил или подобаващо украсени.

Къснобароковата църква Асам, притисната между две високи сгради - тя носи името на своите създатели, двамата братя Асам, които са скулптор и художник и през 1746 г. я създават като частна църквал
Обърнете внимание на корабите на два от покривите :)

Ще завърша разказа си с една от забележителностите на Мюнхен, която горещо препоръчвам да посетите - Мюнхенската резиденция, която някога е била градски дворец за местните херцози и крале, а днес се счита за един от най-значимите музеи за изкуство в Европа и това никак не е преувеличено. Резиденцията има три комплекса и 130 изложбени зали, а ние направо препускахме през тази част, която посетихме, така че е важно да си отделите време, за да се насладите на атмосферата.

Пред едно от крилата на резиденцията ще видите статуя на лъв. Той държи герб, чиято долна част е излъскана до златисто от пипане. Говори се, че това носи късмет и поради това там е много вероятно да видите и тълпа от туристи. Дори и да не помогне, няма да навреди, така че няма лошо да се наредите за снимка с лъва и да си пожелаете нещо хубаво.

Съкровищницата на резиценцията е ненадмината с колекцията си от украшения, съдове и скъпоценности. На входа ни взеха ръчния багаж, но ни оставиха парите, документите и... фотоапаратите! Всъщност на този етап от ескурзията техниката беше важна не заради самата нея, а поради спомените, които носеше в себе си. Бях приятно изненадана, че макар да беше забранено да се снима със светкавица, все пак никой не ни попречи за снимаме изобщо. Поради това имам хубава колекция от непрофесионални, но доста добри снимки на част от прекрасните експонати в съкровищницата. Ще споделя само някои от тях, защото всички те си заслужават да бъдат видени на живо и ви пожелавам да имате възможност да го направите.

Лъвът с герба, който трябва да докоснете за късмет
Една от най-внушителните зали на резиденцията
Реликвиум на Свети Георги, в който се съхранява частица от мощите му.

Повечето места, за които разказвам в блога си, са успели да ме развълнуват и въодушевят и може би се повтарям с позитивните отзиви и емоционални препоръки. От друга страна, ако не беше така, вероятно нямаше да пиша за тези свои пътешествия и впечатления. А и с времето дребните неуредици, умората и напрежението се забравят и в спомените на човек остават най-хубавите моменти, красивите гледки и приключението. Така че пътувайте винаги, когато можете, където пожелаете, но ако решите да е в Мюнхен, септември е подходящ месец, а Октоберфест си заслужава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар