четвъртък, 22 юни 2017 г.

Верона - градът на Ромео и Жулиета


По отношение на романтиката няма друга държава като Италия. В тази страна има десетки малки колоритни градчета с тесни улички, живописни църкви, закътани площади с фонтани и старинни къщи с балкони отрупани с цветя. За мен лично най-романтичният италиански град е Таормина на остров Сицилия (писах за него ето тук), макар че далеч не е толкова известен колкото са Флоренция, Милано или Неапол, а да не говорим пък за Венеция (можете да прочетете за нея ето тук). Говорейки за романтика обаче няма как да пропуснем Верона - домът на една от най-прочутите двойки влюбени - Ромео и Жулиета - и място на действие на трагичната им история.


Река Адидже, която минава през Верона

Била съм във Верона няколко пъти - още като ученичка на една безкрайно дълга екскурзия до Рим и Южна Франция. Често казано тогава видях от града много малко и запомних само прословутата къща на Жулиета. Преди няколко години обаче посетих Верона отново на път за прекрасните италиански езера, за които все още предстои да пиша. Макар че не е на челно място в класацията ми, този път ми хареса значително повече.

Градът е основан през IV в. пр. Хр., а от 49 г. пр. Хр. влиза в пределите на Римската империя. Основната теория за произхода на името му гласи, че то е свързано с географското положение. Верона се намира на стратегическо място, където се събират различни пътища и се предполага, че името е съкратено от Versus Romae, което означава "към Рим".Според друга теория наименованието идва от старото име на преминаващата през града река Адидже, която някога се е казвала Вера.

Фонтанът на площад Бра

Няма да навлизам в подробности за историята му. Ще спомена само, че се обособява като град държава през XII-XIII в., а през XV в. преминава към Венеция. Днес градът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО заради историческото значение на архитектурата си. Също така е център на известен винарски регион, тъй като в околностите му се отглеждат някои от най-хубавите сортове грозде. Между другото във Верона през 1857 г. е роден първият български княз Александър I Батемберг.

При пристигането във Верона автобусът ни остави на паркинг край крепостната стена, опасваща стария град, след което се отправихме към площад Бра. Това е най-просторният площад в града. Заобиколен е от внушителни сгради, сред които се откроява кметството - голяма сграда с колони отпред. Наблизо е издигната конна статуя на Виторио Емануеле II. Има и малка градинка с фонтан с пейки.

На този площад се намира и една от емблематичните за града сгради - Арена ди Верона. Амфитеатърът е построен през I в. от н.е. и е третият по големина в Италия след Колизеума в Рим и арената в Капуа. Дълъг е близо 140 м и широк 110 м, има 44 реда седалки, на които могат да се настанят около 25 хиляди души. Капацитетът му е над 30 хиляди, но в наши дни не се допускат повече от 15 хиляди пореди съображения за сигурност. Някога арената се е използвала за гладиаторски борби и рицарски турнири, а днес на нея често се организират представления. Едно от известните ежегодни събития е оперет фестивал, който привлича близо половин милион туристи. Задължителна част от програмата е операта "Аида" на Верди.

Арена ди Верона
Площад Бра

Разстоянията в центъра на Верона не са големи, така че трябва да положите значителни усилия, за да се загубите. В близост до площад Бра се намира не по-малко известният площад Ербе. В единия му край има мраморна колона с лъв - ако сте ходили във Венеция, това може да ви се стори познато. Всъщност това е лъвът на Сан Марко и е символ на Венецианската република, част от която е била Верона в течение на няколко века. В центъра на площада има готически фонтан от 1368 г., украсен със скулптура на Богородица, която датира още от IV в. Сградите, които заобикалят площада са на по няколко века и са изключително красиви. 

Любопитен факт е, че насред площада, където през вековете е бил административният център на града, е имало - има го и сега - пазар. Да, някога е бил обикновен пазар за плодове и зеленчуци, а днес на него могат да се купят разнообразни сувенири, местни стоки и... китайски стоки. Признавам си, че доста настойчив и убедителен продавач успя да ми пласира бяло дантелено чадърче за слънце. Много е красиво и някак ме плени, както бях увлечена от романтиката на мястото и туристически ентусиазъм. Това не променя факта, че най-вероятно е китайско и никога не съм го използвала. Вероятно ще ми остане само за спомен и все пак е мил спомен и не се чувствам измамена. 


Фонтанът със статуята на Богородица на площад Ербе
Колоната с венецианския лъв

Над площад Ербе се издига кулата Ламберти - най-високата в града със своите 84 метра. Тя е построена от семейство Ламберти през 1172 г. като символ на тяхната власт и богатство. През Средновековието е имало обичай знатни семейства да строят кули като израз на благосъстоянието си и в града е имало много подобни постройки, но повечето са впоследствие разрушени. Самата кула Ламберти е достроена в днешния си вид по-късно от венецианците.

Кулата Ламберти

Сред забележителностите на Верона са четири внушителни църкви – Сан-Фермо, Катедралният събор, Санта-Анастасия и Сан-Зено, които могат да се посетят с общ билет. За тях така и не ни дойде ред, но ако разполагате с повече време, можете да се поинтересувате от тази възможност.

В близост до площад Ербе се намира несъмнено най-многолюдната туристическа забележителност - къщата на Жулиета. Все пак от история и архитектура не се интересува всеки, но любовта е универсална тема. В резултат на това мястото е винаги претъпкано, а стените на къщата са налепени с дъвки и плътно изрисувани със сърца и изписани с имена. Кичът се бори с романтиката с променлив успех.

Неромантичната реалност е, че родовете Монтеки и Капулети са художествена измислица, а къщата на Жулиета, сграда от XIII в., е принадлежала някога на рода Капело. Нарочена е за място на действието на прочутата любовна история заради съответствието с епохата. През трийсетте години е цялостно ремонтирана, като прочутият балкон, от който двамата влюбени са разговаряли, дори не е част от оригиналния архитектурен план, а е достроен с туристическа цел, за да пасне на пиесата на Шекспир.

Във вътрешния двор има бронзова статуя на Жулиета, пред която традиционно се вие опашка за снимки. Според поверието посетителите трябва да пипнат лявата й гърда за щастлива любов. Не знам по каква логика, предвид че историята на самата Жулиета завършва доста бързо и трагично. Въпреки това изпълних ритуала и при двете си посещения във Верона. От опит мога да кажа, че действието явно е бавно, защото все още чакам въпросната щастлива любов да ме споходи, но не губя надежда. Във вечно пренаселения двор има и магазинче за сувенири на доста високи цени.



Логично във Верона освен къщата на Жулиета съществува и къща на Ромео. Тя е масивна средновековна сграда със солидни стени голяма порта. Не предлага атракция за посетители, но е обозначена с табелка, която при моето посещение беше абсолютно нечетивна от любовни послания и драсканици.



Третият красив площад на Верона, който не мога да не спомена, се намира съвсем близо до площад Ербе. Това е площад Синьори, в центъра на който е издигната статуя на Данте Алигери. Авторът на "Божествена комедия" е живял в намиращия се наблизо дворец Скалиджери след изгонването му от Флоренция. Околните сгради са изключително красиви дворци с богато украсени фасади.


Наблизо край църквата Света Мария Антика се намира комплекс от гробниците на рода Скалиджери, от чието управление (XIII - XIV в.) датират голяма част от сградите наоколо. Гробниците са в готически стил и впечатляват с богатата си украса.


Докато подготвях този пътепис, се замислих, че никога не съм си поставяла за цел да отида във Верона. При второто ми посещение градът ми хареса, но въпреки това бледнее пред други по-неизвестни дестинации в Италия. Все пак го посетете, ако ви е на път, а той е на пътя - "към Рим" или пък към Южна Франция, накъдето сте се запътили. Макар и донякъде нагласена за туристите, това е сцената на една от най-великите и трагични любовни истории.



Няма коментари:

Публикуване на коментар