Черна гора: Будва и Котор

Черна гора е много живописна, донякъде подценявана страна. Посетих я преди няколко години в края на месец май на път за далеч по-прочутата туристическа дестинация – Дубровник. Е, признавам, според мен Будва, Котор и Дубровник трябва да се гледат тъкмо в този ред, за да има възходяща градация и никой град да не засенчи другите. И все пак забележителностите на Черна гора си заслужават да бъдат разгледани, а страната има много какво да предложи на любознателния пътешественик.

Ще започна от дългото ни, сравнително бавно предвижване през Сърбия. По пътя към Будва има прекрасни гледки и забележителна природа, но това често върви в съчетание с лоши пътища и много, много завои. По време на нашето пътуване не минахме по онзи път, където преди години се случи трагедията с ученически автобус, паднал в река Лим, но в този район по принцип трябва да се кара бавно и внимателно, а човек да се наслаждава на гледките.

Привечер на първия ден стигнахме в град Мойковац, където беше хотелът ни. Чакаха ни с готова вечеря, която трябваше бързо да изядем още преди да се настаним в стаите. Предвид странната триъгълна форма на сградата, таваните бяха леко наклонени, а самите помещения доста студени. Юрганите пък бяха дебели, но доста икономични, да се разбира – тесни. На сутринта от прозорците видяхме, че отсреща има новопостроена църква, боядисана в наситеночервено. За първи път в живота си видях храм с толкова крещяща фасада, съвсем като детска играчка, но на Коледа вероятно ще изглежда съвсем на място на фона на снежен пейзаж.

Хотелът ни имаше доста алпийски вид :)

Червената църква

Времето през цялата екскурзия беше преобладаващо облачно, но за щастие почти не валя дъжд. На няколко места дори слънцето се показа, за да ни поздрави и да ни даде възможност за по-добри снимки. Продължихме по пътя към Будва през планините, като ту се качвахме над облаците, ту се провирахме под тях. Самият град тъкмо се появи живописно закътан в залива и навлязохме в задушаваща мъгла, която напълно скри гледката. Е, успях да направя няколко снимки преди това, но определено имам желание да повторя минаването по този път в хубаво време.

Наближаваме Будва...

...спускаме се...

...и навлизаме в облаците.

Отвъд облаците вече сме в самия град.

Будва е малък, но известен туристически курорт на Адриатическо море с 2500 годишна история. Освен с романтичния си стар град, той привлича посетители със своите хубави пясъчни плажове и бурен нощен живот. Разбрахме, че там има много руснаци и те въртят част от бизнеса.

Старият град на Будва, ограден с крепостни стени, ме порази с архитектурата си, която много напомня на венецианската. Разбираемо – всъщност градът е бил под управлението на Венецианската република почти четири века от 1420 до 1797 г.! След разпадането й той преминава за кратки периоди във владение на Хабсбургската монархия, черногорските и руските военни сили и Франция, за да се присъедини през 1813 г. към Австрийската империя, под чиято власт остава повече от век. През по-голямата част от ХХ век градът е в рамките на Република Югославия, докато Черна гора не получава своята самостоятелност през 2006 г.

Пристанището на Будва

Заведение извън крепостните стени - все още празно рано сутрин

Малки ресторантчета дебнат на всеки ъгъл в старата част на града

Прословутите живописни църквички край морето

Интересно е да се спомене, че през 1979 г. градът е бил до голяма степен разрушен при земетресение, но е изцяло възстановен в предишния си вид. В наши дни нищо не подсказва за тази реставрация, тъй като всичко изглежда старо и автентично. Впечатлиха ме старите каменни къщи със семпла, но изящна украса, мъничките църкви, като нарисувани в детска книжка с картинки, тесните улички, където често можеш да докоснеш с ръце двете къщи, между които се провираш.

Много типични за църковната архитектура в този район са камбаните на църквите. Те са разположени над входа не в куполи, а съвсем открити, така че приличат на част от украсата. Често са по три броя и това добавя допълнителен колорит. Не познавам достатъчно Гърция, но по снимки и оттам съм виждала подобна традиция, нехарактерна за нашите храмове.

Открита сцена на един от известните градски площади

Бях очарована! Независимо, че след това Котор и Дубровник ме очароваха дори още повече, Будва си остава за мен един изключително красив и романтичен град – нещо като мъничка, по-малко известна и не толкова пренаселена от туристи Венеция. В последно време градът набира популярност и в България като лятна дестинация за море. Не мога да кажа нищо за плажовете или нощния живот, но културите забележителности и атмосферата ме спечелиха.

Още изгледи от пристанището на Будва

Понякога детайлите са по-впечатляващи от цялостната картина.

Типичните улички в Будва - тесни...

...или още по-тесни :)

Искам да направя едно малко отклонение за живописния каньон на реките Тара и Морача. Между другото той е най-големият в Европа и втори в света след прословутия Гранд Каньон в Съединените Щати. Част е от Националния парк Дурмитор и е включен в списъка на ЮНЕСКО. Тук отново има изобилие от завои, тунели, изкачвания и спускания, но гледките са страховити – в хубавия смисъл на думата. Слънцето също беше с нас, а облаците бяха придобили внушителни декоративни форми, така че се получиха някои чудесни снимки. Водата в този район имаше много специфичен и необикновен цвят – светлосиньо с млечен оттенък. По това се познават ледниковите реки.

Някъде там по пътя съм снимала и една масивна каменна крепост, за която нямах никакъв спомен. Привечер реших да сложа снимката във Фейсбук с въпрос дали някой разпознава мястото. Благодаря на всички, които проявиха интерес и се опитаха да ми помогнат! Факт е, че до сутринта вече имах отговор.

Оказа се, че това е форт Космач – най-южната крепост на Австро-Унгарската империя, пазеща границата с Черна гора. Построена е на височина 800 м. над морското равнище в средата на ХIХ век и в нея са се помещавали австрийски военни части чак до края на Първата световна война. По време на Втората световна война пък е използвана от италианците по време на окупацията им на Черна гора.

Полуразрушеният форт Космач

В наши дни крепостта е страшно запусната и полуразрушена. Някога е била на три етажа, но третият е напълно рухнал. Това се отнася и за стълбищата, така че вторият пък е недостъпен. Там подът е почти изцяло пропаднал и изобщо развалините са пълни с отломки. Мястото е достъпно и се вижда от пътя, откъдето съм правила и снимката. Само че е по-скоро опасно за посетители, поради риска от нови срутвания. Министерството на културата на Черна гора уж признавало изключителното значение на крепостта и имало идеи за реконструкция, но доколкото разбрах, засега всичко това остава само на теория.

Катедралата "Възкресение Христово" в Подгорица

Пейзажи по пътя

И така стигаме до Котор – градът, който се радва на едно от най-живописните разположения, които съм виждала. Той е сгушен зад крепостни стени край закътано пристанище и под внушително извисяващи се скали. Всъщност някои наричат залива „най-южният фиорд” в Европа. Мястото също така е включено в Списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО.

Котор е много посещаван град не само по суша, но и по-море. Разбрахме, че в залива често спират големи круизни кораби, а имаше и доказателство – един беше акостирал по време на престоя ни.

Пристанището на Котор, закътано в подножието на скалите

Един круизен кораб се е настанил в залива

Крепостните стени, които ограждат стария град

Първите сведения за Котор са от втори век пр. Хр. През Средновековието той е част от Византийска Далмация. Да не пропусна – в историята на града има и българска следа, макар и не особено благотворна. През 1002 г. градът е окупиран от Първата българска държава, а на следващата година цар Самуил го предава на Сърбия. Местното население обаче се противопоставя и с помощта на съюза си с Република Рагуза (днешен Дубровник) запазва до голяма степен своята автономност. Старото пристанище на града е защитено от крепостни стени, построени от... изненада! – от венецианците. Подобно на Будва и в Котор архитектурата напомня по стил и изящество италианската. На няколко пъти градът попада под Османско владичество, но за кратки периоди.

В по-ново време Котор следва съдбата на Будва, попадайки във властта на Хабсбургската монархия, Френската империя и Австрийската империя. Накрая се озовава в Република Югославия до обявяването на независимостта.

Уличките на Котор са също така тесни и живописни, както и тези на Будва, но тук надвисналите скали създават допълнителна приказна атмосфера. В града има няколко внушителни християнски храма. Сред тях най-забележителни са католическата катедрала "Свети Трифон" от ХII в., която присъства и на герба, и църквата "Свети Николай". Бях впечатлена от детайли по сградите и прозорците, които извън контекста бих приела за „типично италиански”.

Катедралата "Свети Трифон"

Църквата "Свети Николай"

Прозорци, украсени по съвсем венециански модел

Църквата "Свети Лука"

В Черна гора ми направиха впечатление изделията от "муранско" стъкло, които разбира се нямат нищо общо с венецианския остров Мурано, но са доста близко копие на вид. Бижута, направени от него, можеха да се купят и в Будва, но в още по-голямо изобилие в Котор. Въпрос на вкус и лично усещане е, дали са равностойни по качество и изработна на тези, купени от самата Венеция, но са популярен местен сувенир.

Разходихме се по тесните улички и попихме от старинното излъчване на града. И времето, както често се случва, съвсем не ни беше достатъчно!

Входът към стария град

Крепостните стени по склоновете над Котор

След разглеждането на тези прекрасни градове в Черна гора си мислех, че няма какво повече да ме смае. На следващия ден обаче се отправихме към Дубровник, за който можете да прочетете ето тук.