вторник, 30 август 2016 г.

Остров Света Анастасия


През това лято успях да сбъдна едно отдавнашно желание като посетих остров Света Анастасия край Бургас. Научих за съществуването му преди пет-шест години, когато мои колеги от авиобазата, където работя, се върнаха от подготовка над море и донесоха снимки от въздуха на нашето крайбрежие и известни курорти. Не знаех нищо за острова, но той толкова ми хареса, че изображението му повече от година стоеше на десктопа на служебния ми компютър. Междувременно Света Анастасия се превърна в популярна атракция на Южното черноморие и все повече мои познати започнаха да разказват с добри чувства за посещенията си.

Ето една по-нова снимка от въздуха, подобна на онази, която привлече интереса ми преди години. Автор е колегата ми Димо Вичев.

Вертолет Ми-17 над остров Света Анастасия. Фотограф: Димо Вичев
А ето и как изглежда островът откъм морето, когато пътувате с корабче към него

Ако искате да посетите острова, добре е предварително да си направите резервация за някое от корабчетата. Съветвам ви да се обадите поне от предишния ден и да отидете по-рано, за да си вземете билетите. Мястото е много посещавано, включително и от организирани групи чуждестранни туристи, и затова е рисковано да разчитате на късмета си.

Аз лично никога преди не бях ходила в Бургас. Около моркската гара течаха усилени ремонти и изглежда мястото съвсем скоро ще придобие нов и модерен европейски вид. Основната сграда с огледални стени откъм морето не работеше и озадачено я обиколихме, докато рибарите наблизо не ни насочиха да продължим напред. Оказа се, че будката за билети за остров Света Анастасия е доста по-нататък след една по-малка също така модернистично наклонена постройка. Имаше афиш със стрелка, но го видяхме чак след като вече ни бяха упътили в правилната посока.

Модерната сграда на морската гара, около която всичко беше в ремонт
Ето и сградата, в чието подножие беше будката за билети за острова

Бяхме си запазили места за първото корабче за деня, което отплаваше от морската гара в 10 ч. и се казваше „Анастасия”. В началото не беше съвсем сигурно дали времето позволява пътуването, но за наш късмет все пак потеглихме. Корабчетата вървят през половин-един час, а разписанието може да се провери в сайта на острова. Освен от пристанището на Бургас, екскурзии се организират и от други курорти. Например два пъти седмично имаше такива от Поморие, където бяхме отседнали. Предлагаше ги корабът „Ния”, чиято програма включваше още еднодневни плавания до Несебър и Созопол.

Избрахме деня, защото прогнозата предвещаваше лошо време и сутринта наистина беше облачно. Морето обаче беше спокойно и нямаше силен вятър, така че повечето пътници се настанихме в горната открита част на корабчето. Като резултат поизгоряхме от слънцето, но пък пътуването беше не повече от половин час в едната посока. „Анастасия” ни остави за два часа, за да разгледаме, и отплава.

На кораба "Анастасия", който побира 100 пътници
Приближаваме острова
Главната сграда, която сега е музей, а пред нея - "лекарната" т.е. кафенето

Историята на това късче земя на няколко километра от пристанището на Бургас може да се прочете подробно в Интернет, така че ще се огранича с най-общото. Манастирът на острова се споменава за първи път през 16 век и през годините многократно е възстановяван след пожари и набези на пирати. След Деветоюнския преврат през 1923 г. островът става удобно място за заточване на политически опоненти. През следващите години мястото все така се използва за затвор, като по време на социализма островът е наричан „Болшевик”. Днес на него се помещава музей, който разказва за историята и легендите, свързани с мястото. Освен това посетителите могат да разгледат църквата и живописните скали наоколо. Дори се предлагат стаи за желаещите да останат за няколко дни. 

Малкото "пристанище" на острова
Основната сграда, в която днес се помещават музеят и част от жилищните помещения
Вътрешният двор с места за почивка

Островът е съвсем малък, но уютен и живописен. Известно неудобство беше, че част от персонала (а може би целият?) пътуваше със същия първи сутрешен курс. Така идеята ни да пием кафе, докато групата германци разглежда музея, отпадна. Вместо това се разходихме край останалите забележителности. Насред двора се издига декоративен пътепоказател, който помага да се ориентирате и да не пропуснете нищо от местните атракции.

В центъра на вътрешния двор се е прихлупила старата църква „Успение Богородично”, където запалихме свещи. На няколко места по стените са запазени макар и малки части от старите стенописи, които силно ме впечатлиха. От дясната страна на църквата, долепен до стената й стои стар кладенец. За него има местна легенда, свързана с пиратско съкровище. То е пазено от духа на мъртъв пират, който всеки ден сменя местоположението му в безкрайни тунели под острова, за да не бъде никога открито.

Църквата "Успение Богородично"
Кладенецът с историята за пиратското съкровище

Музейната част на острова, към която има мъничко сувенирно магазинче, не е голяма и не ме впечатли особено. Направена е с интерактивни мултимедийни презентации в отделни зали на различни теми, свързани с историята на острова и покровителката му. Има стая с икони на светицата, друга, която разказва за затворниците и съдбата им, трета с пиратското съкровище… Ако човек разполага с време и желание, вероятно може да научи много за мястото. Аз обаче бях твърде впечатлена от очарованието на самия остров и предпочетох да прекарам повече време на открито.

От музея получихме специални сертификати и сега мога официално да се похваля, че съм „Островитянка”. Текстът на „документа” е много мило написан и ще си го пазя за спомен с най-добри чувства, както той самият повелява. Ето нещо на пръв поглед дребно, но добре измислено, което внася допълнителна екзотика в преживяването на туристите.

Залата с пиратското съкровище

Все пак накратко за Света Анастасия. Тя е сред светците, които се почитат едновременно от православната и католическата църква. Историята й разказва, че била родена в богато и влиятелно семейство в Рим през III в., а майка й тайно била християнка. След смъртта на майка си Анастасия била насила омъжена за местен сенатор, но се престорила на тежко болна, за да не допусне близост със съпруга си. По-късно той умрял и с наследеното богатство вдовицата пътувала и се опитвала да помага на християните. Научила се да лекува и се прочула като голяма лечителка.

Това се случило по времето на император Диоклециан, когато християните били преследвани и убивани. Когато Анастасия била изобличена като християнка и заловена, императорът на няколко пъти неуспешно се опитал да я убие. Държал я гладна 60 дни, но тя оцеляла. След това я натоварил с други християни на пробит кораб, но благодарение на молитвите й корабът не потънал. Анастасия загинала мъченически на 22-ри декември и този ден се чества като неин празник. Светицата се смята за закрилница на несправедливо обвинените в престъпления, на страдащите, болните и бедните. Има инициатива Света Анастасия да бъде провъзгласена за покровителка на Европа.

В края на острова се издига военен фар, който не е част от туристическия обект и… му личи. По тази тема – толкова. Зад църквата има площадка за почивка и наблюдение на морето, а от едната й страна е сградата с местният ресторант, който носи подходящото име „Сто години назад”. Беше ни рано за обяд, а и персоналът пристигна с нас, но към единайсет и нещо някои от германците вече си хапваха картофки и миди с черупки. 

Фарът
Местният ресторант

Край заведението за хранене, през вратичка между него и къщата за гости, се излиза на площадка над скалите, която разкрива гледка към "вкаменения кораб". Там наистина се вижда скално образувание, което прилича на полегнала счупена бутилка, донякъде пълна с вода и водорасли. До тази скала има още една, която наричат "Дракона", но изисква малко повече въображение от страна на наблюдателя. Площадката е приятна за почивка и много подходяща за наблюдение на птиците. 

"Вкамененият кораб" и "Драконът"

От другата страна на острова се намира малка открита сцена за представления, а по стълба край нея се слиза към кафенето, което носи екзотичното название „Лекарна”. На покрива на сградата се отглеждат билки, от които можете да си купите. Наред с обичайните топли и студени напитки, заведението предлага билков чай с лимон и чудесна домашна лимонада, която опитахме и искрено препоръчвам. Пространството е малко, но разполага с отлична гледка към пристана и брега отсреща. 

Откритата сцена

Двата часа на острова отлетяха неусетно и бяха изключително приятни за мен. Щастлива съм, че най-сетне успях да сбъдна това свое желание, а преживяването си заслужаваше. При вече съвсем ясно и слънчево време „Анастасия” ни върна в Бургас, където имахме още планове за деня. Останалите ми приключения и неволи там, както и в Поморие и Несебър, можете да прочетете в отделен текст ето тук, за да запазя тук положителното чувство от една туристическа забележителност, която ми остави толкова приятни спомени.


Няма коментари:

Публикуване на коментар