сряда, 19 август 2015 г.

Сицилия: Таормина



Таормина освен най-известният курорт в Сицилия е и един от най-романтичните градове, в които съм била. По време на почивката отседнахме в Мазаро, в хотел непосредствено до лифта към града, така че можехме да ходим когато си поискаме. Повече за Мазаро можете да прочетете ето тук.

Източната част на Сицилия е заселена 1300 г. пр. Хр. Името Таормина идва от гърците, които основават близкия град Наксос. През ІІІ в. пр. Хр. островът става римска провинция. Древният град обаче е разрушен от арабите през Х в., а в близък до днешния си облик е построен наново през Средновековието. През ХVІІІ в., след като пътят Сиракуза-Месина е изместен да не минава оттам, Таормина се превръща в обикновено, незначително селце. Възвръща популярността и блясъка си едва с развитието на туристическата индустрия.

Една от първите гледки, които се разкриват пред туристите, след като слязат от лифта
Балкончетата в Таормина често са символични като размери, но почти винаги отрупани с цветя

Таормина е прекрасна, но носи смътно усещане за занемареност и отминаващо величие. Прилича на жена, която в младостта си е била невероятна красавица, ухажвана от крале и възпявана от поети, но вече е навлязла в петдесетте, хубостта й е взела да повяхва и повече не я преследват толкова издигнати почитатели. Личи, че този град е бил елитна туристическа спирка за най-богатите и известните, достъпен само за отбрани посетители, скъп и престижен. В наши дни обаче някои сгради имат олющени или плесенясали фасади, други са видимо изоставени, а ако свърнеш в някоя малка уличка, можеш да попаднеш на разпилени боклуци. Посетителите бяха от цял свят и много от тях бяха обикновени хора като самите нас.

Лифтът, с който се качвахме от Мазаро, спира съвсем близо до началото на центъра – „Порта Месина”. В другия край пък се намира „Порта Катания”, а малко след нея от лявата страна е четиризвездният хотел „Екселсиор Палас”, който играе ключова роля по-нататък в разказа ми.

Някога богато украсена фасада, която отдавна е оставена да се руши
Гледката от площадката на лифта, който свързва Таормина и Мазаро
Лифтът минава точно над футбулното игрище на града

Градът разполага с дълга пешеходна зона – улица „Умберто І”, на която има изобилие от заведения и магазини, както и поредица от живописни площади. По време на разходката в центъра може да се види огромен бароков фонтан, има и няколко внушителни църкви от различни епохи със специфичните за съответния стил фасади. Ресторантите често разполагат с градини, от които се разкрива гледка надолу към залива. Магазините се редуват: за дрехи, чанти и обувки; парфюмерии, които предлагат специалната цитрусова „Тоалетна вода от Таормина”; за хранителни стоки – десетки видове паста, специален шоколад с люта чушка или морска сол, местни вина и ликьори като прословутото „Лимончело”, което опитах в Римини (повече за другата ми почивка в Италия, може да прочетете ето тук), подправки за спагети, сицилиански сирена и колбаси.

Забелязах, че по време на престоя ни през септември, всяка вечер в Таормина имаше сватба, независимо че бяха делнични дни. По централната улица се разхождаха мъже в костюми и дами с официални вечерни рокли и това създаваше допълнителен колорит. Особено когато някои от участниците в събитието имаха собствена идея за официално облекло: например черен костюм с бяла риза, съчетани с чисто нови маратонки.

Любимото ми място в Таормина стана площад „IX април”. Той е просторен, с часовникова кула от едната страна и две внушителни църкви: „Св. Йосиф”, която гледа към площада, а отстрани е построената в готически стил „Св. Августин”, която в наши дни е превърната в градска библиотека. Най-поразителна е гледката. Площадът е кацнал на равно място над отвесни скали и от него може да се види заливът на Мазаро далече долу.


За допълване на и без това завладяващата атмосфера двама мъже с мандолини изпълняваха сицилиански мелодии и песни всеки път, когато минехме от там. Бяха добри и създаваха чудесно настроение, затова си купихме дискове с музиката им. На този площад кафето струваше пет евро, но предвид невероятното усещане бих дала и десет. Такива мигове са безценни и нямат парично изражение. Едно субективно преживяване трудно може да се опише с думи, но направих видеоклипчета, които може би донякъде предават очарованието на площада.





Таормина, както и голяма част от Сицилия изобщо, е запазила развалини от гръцкия период. Сред тях е античният театър „Одеон”, датиран около III в. пр. Хр. Не е голям, нито особено добре запазен и според мен може да се пропусне. Много по-известен е Античният театър на Таормина, който е един от символите на града и присъства на голяма част от картичките. Много исках да го разгледам отчасти и защото прилича на този в Пловдив, макар че има предимството да разкрива гледка към море, а понякога и към изригващия вулкан Етна!

Одеонът в Таормина
Любимият ми площад "IX април" откъм перилата, надвиснали над морето...
... и от противоположната страна - стълбите на църквата "Св. Йосиф"

Античният театър на Таормина е най-големият в Италия след този в Сиракуза (повече за Сиракуза и вулкана Етна можете да прочетете ето тук). Цялата видима част от развалините обаче е плод на римска реконструкция няколко века след първоначалното му построяване от гърците. В наши дни той е модернизиран и подобно на Пловдивския се използва за театри, опери и концерти. Дори по време на престоя ни имаше фестивал с представления от девет и половина вечерта, но не си харесахме нищо, което да посетим.

За театъра има вход от осем евро, но си заслужава да се види, а от терасите около него може да се разгледат както околните заливи, така и самата Таормина, кацнала върху скалите като нарисувана. По време на нашия престой вулканът беше утихнал, но ако и той е активен, преживяването сигурно е внушително: от едната страна море, а от другата – огън.

Внушителния античен театър на Таормина
Таормина, гледана от античния театър

Друго приятно място в Таормина, което горещо препоръчвам, е градският парк, който се намира малко встрани от централната пешеходна улица. Градината е изградена в сегашния си вид в края на 19 в. от Флорънс Тревелян – италианка, която прекарва младежките си години в Англия, а след установяването си в Сицилия оказва значително влияние върху региона. Островчето Изола Бела също е било нейна собственост – тя си е построила къща там и е посадила различни видове редки растения.

Самата Флорънс е била интересна и донякъде ексцентрична личност. Била е част от двора на кралица Виктория, но на 27 годишна възраст внезапно е изгонена от страната. Говори се, че това било заради отношенията й с бъдещия крал Едуард VІІ, но също така има мнения, че ако гонеха от Англия всички жени, които са имали „отношения” с принца, страната значително е щяла да е обезлюди. Флорънс обичала кучетата, птиците и цветята, създавала с размах красота около себе си и помагала на хора в затруднено положение – например известно време давала пари на Оскар Уайлд след излизането му от затвора.

Градината на Флорънс Тревелян, която сега е градският парк на Таормина

Табела на оградата на парка ни информира, че градината е отворена от осем сутринта до полунощ от 15 юли до 30 септември. Какво става с мястото през останалата част от годината нямам никаква представа. Вероятно стои заключено. Още на входа ни посрещна двойка уморени ангели, приседнали на пейка. Паркът е просторен и добре поддържан, а растителността, както често става по средиземноморските острови, е пищно избуяла. Между пейките, дърветата и лехите с цветя са разхвърляни странни декоративни постройки, които смътно напомнят азиатската архитектура, макар че са откровено еклектични. Някога са били използвани за разходки и наблюдение на птиците и залива, но сега повечето са само декоративна украса, оградени са с ленти и се гледат отвън. От няколко площадки с панорамни пейки отново се вижда морето.


През последния ден от почивката ни отидохме до Таормина, за да се сбогуваме с града. На площад „IX април” се загледахме в нарисувани върху картон разноцветни пейзажи. Казахме си нещо и внезапно художничката се включи на български. Беше мила и симпатична жена, която се оказа към седемдесетгодишна, макар че изобщо не й личеше. Заприказвахме се и научихме историята й – беше от град в Северна България, още преди години дошла в Италия със съпруга си. Обикаляли, рисували. Сега била пенсионирана и прекарвала половин година в Таормина, а студените месеци се прибирала у дома. Мъжът й, макар й по-възрастен от нея, все още работел в България, защото не му достигал стаж, за да се пенсионира.

Хотел "Екселсиор Палас", кацнал на хълма над залива
Порта Катания

Жената сподели, че картините не вървят добре като преди, защото хората от конкуренцията ги принтирали и хем излизало по-евтино, хем ставали повече и по-лесно. Тя държала всичко да рисува на ръка, а вече й се получавало по-бавно. Парите й стигали колкото за наема и текущите разходи, нямала печалба, но въпреки това предпочитала да живее така, отколкото да стои в България и да слуша само за болестите и внуците на приятелките си.

Разбирам я напълно. У нас пенсионерите често водят нерадостен живот, в който основните теми са как да свържат двата края, колко несправедливо се е отнесла към тях социалната система, от какви болести страдат и какви лекарства пият и колко все по-безнадеждно изглежда бъдещето на България. Аз самата също бих предпочела да прекарвам дните си на най-прекрасния площад в един от най-прекрасните италиански градове. Най-малкото тази жена имаше възможност да се среща и общува с хора от цял свят на това живописно и оживено място. В тази връзка тя потвърди моите впечатления, като сподели, че преди Таормина е била още по-чисто, поддържано и красиво място, а в последните години е западнала.



Преди да се разделим, възрастната художничка ни каза откъде може да се види най-добре залива на Таормина, а именно от градините на четиризвездния хотел „Екселсиор Палас”. Ако жената не ни беше споменала, първо нямаше да знаем за мястото и второ щеше да ми е неудобно да бродя на територията на хотел, чиито гост не съм. Този път обаче решихме да го направим – ако вратата на градините не е заключена, влизаме.

Стигнахме до хотела, минахме покрай сградата и за наш късмет желязната порта беше открехната. Беше привечер и мястото изглеждаше безлюдно. Така и не срещнахме никого между дърветата. Следвахме табелите и бързо намерихме съответната площадка. Тя е точно в края на басейна, който е разположен между дърветата близо до ръба на скалите. Когато застанеш до перилата, от едната ти страна се простира залива на Изола Бела с прословутото островче, а от другата – крайбрежието, което води към съседното градче Джиардини Наксос. Скалите се спускат стръмно надолу, далече под теб е пътят, до него – железопътната линия, която върви през пясъка и на места почти докосва водата, и плажът плавно преливащ в море. Усещането за красота и простор е невероятно – нещо като онази прословута сцена от филма Титаник на носа на кораба.

Една от живописните гледки от Таормина към пътя, железопътната линия, плажовете и Джиардини Наксос

За мое успокоение наоколо нямаше жива душа и можехме необезпокоявани да се насладим на гледката. Само че, тъй като това беше последният ден, аз си мислех, че вече всичко прилежно съм заснела. Носех фотоапарата, но не бях заредила батериите, така че той беше напълно безполезен. Поради това най-забележителната гледка от Таормина е запечатана само като спомен. Ето това е добър повод да се върна отново в Сицилия. А ако си позволя да се размечтая, си представям как следващия път вместо да се промъквам като крадец в градината, ще отседна в самия хотел и няма да бързам да си тръгвам.


5 коментара:

  1. Преди много години минах през Сицилия. За съжаление нямах много време да я разгледам като теб. Затова ти благодаря за интересната информация и прекрасните снимки!

    ОтговорИзтриване
  2. Пожелавам ти следващия път да имаш възможност да останеш за по-дълго време :) Аз също бих искала да отида пак, защото останаха още много чудесни места на острова, които не успях да видя като Палермо, Ното, Агридженто и... много са :)

    ОтговорИзтриване
  3. Толкова добре си описала това истинско и романтично преживяване, че ..... сякаш бях там.
    Адмирации!

    ОтговорИзтриване