вторник, 28 февруари 2017 г.

Босна и Херцеговина: Мостар


Посетих Мостар за един ден по време на екскурзията до Будва, Котор (за тях можете да прочетете ето тук) и Дубровник (ето тук). Щастлива съм, че допълнителната екскурзия се състоя въпреки по-малкия от необходимия брой желаещи, защото така видяхме още една страна, която се оказа много различна от Черна гора и Хърватска. Пътят ни минаваше по изключително живописното крайбрежие на север от Дубровник, снимки от което можете да разгледате ето тук. След като навлязохме в сушата природата се промени, а също и цялостната атмосфера. Озовахме се в държава с все още незараснали рани от войната, с мюсюлманско население и ориенталско излъчване.



Буйната зеленина на планините в Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина беше шокиращо белязана от войната. Видях десетки сгради надупчени от куршуми, дори снимах някои от тях. Изтърбушените прозорци и пропадналите покриви на къщите ме караха да се чудя какво ли е станало с обитателите им. Може би цялото семейство на собствениците е било избито и затова няма кой да се върне, за да ремонтира имота си... 

Интересно е да се отбележи, че човешката изобретателност понякога приема доста зловещи форми. В Мостар например имаше изобилие от сувенири, направени от гилзи като например химикали и ключодържатели. Бях твърде шокирана, за да направя снимки, но също и впечатлена. Така и така война е имало, но хората се опитват да извлекат нещо положително от трагедията, като превръщат ужасното събитие в туристическа атракция.

Следите от войната

Целта на екскурзията ни беше град Мостар. Районът, в който се намира той, е бил населен още от праисторически времена, като наблизо са намерени предмети от неолита, бронзовата и желязната епоха. По времето на цар Самуил в края на Х в. територията на Херцеговина попада под българска власт, но по-късно отново е завладяна от Византия. По времето на Османската империя градът е административен център и се развива като типичен орианталски град. За мен самата именно това усещане беше доминиращо. 


Чаршията от двете страни на прословутия мост много ми напомни на Круя в Албания (за нея можете да прочетете ето тук) и на одринските пазари. Това е тясна уличка, от двете страни на която са разположени десетки магазинчета за сувенири, местни стоки, дрехи и бижута. Макар и географски доста на запад, аз се почувствах като в Ориента. В края на XVIII в. Босна и Херцеговина е окупирана от Австро-Унгарската империя и остава в нейна власт до 1918 г., но аз лично не видях чак толкова характерни следи от този период в архитектурата или атмосферата на мястото. Разказаха ни, че в по онова време градът добива мултикултурния си облик и се превръща в модерен европейски град. За да съм честна, трябва да спомена, че мюсюлманите не са доминиращото население в града - в него освен няколкото джамии има две катедрали и синагога. 


Мостар е един от най-големите градове в страната и нещо като неофициална столица на област Херцеговина. Разположен е на бреговете на река Неретва, а най-голямата му забележителност Стари мост е под закрилата на ЮНЕСКО. Историческата старинна част на града се намира покрай реката. Този квартал е забележителен със старите си османски къщи, но съчетава образци на различни архитектурни стилове - предислямски, източноислямски, средиземноморски и западноевропейски. Прословутият мост е проектиран от известния архитект Синан (който е бил в Одрин и Истанбул, несъмнено е чувал това име) и изграден през 1557–1566 г. Смята се, че именно от моста, построен през XVI в., идва името на града. Той е дълъг 30 м и се издига на 20 м над Неретва в най-високата си точка. По времето на строителството си Старият мост е най-големият с такава арка в света. Охранявал се от 2 кули: кулата Хелебия и кулата Тара, наричани още „Пазителите на моста“ или „мостари“.


За жалост през 1993 г. по-голяма част от историческия град заедно със Стария мост, който по това време е на повече от 400 години, са разрушени. Все още се водят спорове по въпроса дали е бил от стратегическо значение за военните действия, или унищожаването му е било просто акт насочен срещу местното културно наследство. На мястото му временно е поставен мост с метални въжета, който може да се види в Интернет на снимки - районът е напълно неразпознаваем! През 2001 г. започва реконструкция с приноса на научен комитет, сформиран от ЮНЕСКО, а през 2004 г. е официалното откриване на възстановения мост. Той, както и районът около него са символ на международното сътрудничество и мирното съжеителство на местните хора от различни култури, етноси и религиозни общности. 


Мостът е доста стръмен, но няма стълби, а вместо това равномерно са сложени изпъкнали каменни прагове, които пречат човек да подхлъзне. За първи път видях подобно решение, но предполагам, че и в оригиналния мост е било така.

Всяка година в разгара на лятото, обикновено в края на юли, се организира традиционно състезание по гмуркане, по време на което млади мъже скачат от моста в реката. Тъй като водата й е много студена, това начинание е рисковано и в него участват само най-здравите, умели и обучени гмукрачи. Традицията започва още от времето на построяването на моста, но първото й споменаване е от 1664 г. 

По време на посещението ни един млад, леко облечен мъж стоя доста време на най-високата част, но така и не скочи, дори и да е имал такава идея.


По време на същата екскурзия се върнахме към България през Босна и Херцеговина и минахме през Вишеград. Голямата му забележителност е мостът на Мехмед Паша Соколович на река Дрина. Той носи името на великия везир наредил конструкцията му, тъй като бил роден наблизо. Мостът е построен от 1551 г. до 1557 г. от вече споменатия голям архитект Мимар Синан и се счита за едно от големите постижения за времето си. От 2007 г. е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.


Природата на Босна и Херцеговина много ми хареса с живописните си планини, буйна заленина и реки със специфичен бледосин цвят. Следях маршрута по карта и забелязах, че много отбелязани населени места се състояха само от по няколко къщи. Това ми остави усещането за загадъчно и диво място, което крие тайнствени и приказни кътчета. Не е сред приоритетите ми за следващи екскурзии, но съм щастлива, че бях там.


Няма коментари:

Публикуване на коментар