Дубровник

Дубровник е град с приятен средиземноморски климат и прекрасна архитектура във венециански стил. Той неслучайно е сред най-известните курорти на Хърватска и напълно заслужава славата си на „Перлата на Адриатика”. Старият му град е част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Посетих го след като бях видяла Будва и Котор (повече за тези градове в Черна гора можете да прочетете ето тук), но въпреки тяхното очарование и романтика, Дубровник ме порази с красотата си. Препоръчвам трите града да се разглеждат в тази последователност, за да не се засенчват един друг.

Спускаме се към Дубровник

Старият град е ограден от масивни крепостни стени

Дубровник е един от най-южните хърватски градове. Растителността му е разнообразна и екзотична. В града и край него изобилстват тропически и субтропически растения, различни видове палми, портокалови и лимонови дръвчета. Природата със своята буйна и свежа зеленина ми напомни Малта или Сицилия.

Има много легенди за възникването на Дубровник. Най-достоверната история е, че той е създаден от бежанци след разоряването и унищожаването през VII в. на римския град Епидавър, който се е намирал на мястото, където днес е градчето Цавтат. Между другото ние посетихме и Цавтат, но за него ще разкажа в отделен текст.

Закътаното пристанище на града

Та Епидавър най-вероятно е бил древногръцка колония, създадена още преди новата ера, а през римския период градът е известен като добре развито пристанище и търговски център. През IV в. претърпява голяма земетресение, но се възстановява. Краят му настъпва през VII в., когато е нападнат от аварите и славяните. Оцелелите му жители намират убежище на малкото скалисто островче Лаус, което било отделено от сушата само с тесен пролив. Предполага се, че там вече е имало местно население, което се е увеличило с идването на преселниците. Името на градчето било Рагуза и то се запазва до края на XIII в.

Същевременно на сушата от другата страна на пролива хърватското население основало град, който вероятно заради заобикалящите го дъбрави, бил наречен Дубровник. За да не навлизам в твърде големи подробности, ще прескоча няколко века и ще стигна до логичното развитие. Двете населени места се слели, а провлакът се затлачил от морски наноси и пресъхнал през XI в. Днес на мястото, където е бил, се намира най-широката и известна улица в стария град на Дубровник.

Изглед от каменния мост, по който се влиза зад крепостните стени

От създаването си градът е под закрилата на Византия. По-късно през годините Дубровник на няколко пъти макар и за кратко е във владение на венецианците, а също така попада и под властта на Унгарско-хърватското кралство. В течение на няколко столетия след XIV в. обаче e независим под името Рагузка република. Тя престава да съществува при окупацията на Наполеон през 1708 г., а след падането му от власт градът попада в рамките на Австрийската империя. По-късно става част от Югославия, а днес е един от най-важните градове в независима Хърватска. По време на войната за независимост през 1991 г. обаче Дубровник е обсаден и бомбардиран, при което търпи големи разрушения. След настъпването на мира е реконструиран в предишния си вид със съдействието на ЮНЕСКО.

По отношение на архитектурата, трябва да кажа, че градът е бил до голяма степен разрушен още преди бомбардировките при голямо земетресение през 1667 г., при което са загинали над 5000 души. Дубровник се възстановява бавно от бедствието, а новите сгради коренно променят облика му. В първоначалния си вид се запазват дворецът Спонза, част от фасадата на княжеския дворец и крепостните стени, които понасят земетресението значително по-добре от сградите.

В Дубровник се влиза по каменен мост през врата над чийто вход има скулптура на Свети Влас. Днешният вид на входа към града датира от 1537 г. В самия стар град се озовахме на малък площад, в чиито център се намира забележителен фонтан. Той е построен през 1438 г. от неаполитанския инженер Онофрио от Кава, на когото е възложено изграждането на водопроводната система на града. Архитектът прави два фонтана в двата края на централната улица, които носят името му. Оригиналният фонтан е разрушен при прословутото земетресение, като са се запазили само шестнайсетте каменни изображения, от чиито усти тече водата.

Големият фонтан на Онофрио, а отдясно - църквата "Свети Спас"

Детайл от църквата "Свети Спас"

Малкият фонтан на Онофрио

В Дубровник има два манастира, които препоръчвам да посетите заради удивителната им архитектура и старинна атмосфера. Те имат входна такса, но според мен си заслужава.

Францисканският манастир първоначално е построен през XIII в. извън крепостните стени, но по-късно заради надвисналата военна опасност е преместен в рамките им. Строителството му започва през 1317 г. С риск да стана банална, пак ще спомена земетресението – при него е разрушена църквата на манастира, която по онова време е най-богатата в града. Запазва се само портата на южната стена, която може да се види и до днес.

Дворът на манастира е изключително уютен, а всяка от многобройните двойни колони, които го ограждат, има различно изображение в горната си част. Любопитно е, че в рамките на манастира от създаването му до днес има аптека – третата най-стара в света. Също така той притежава огромна библиотека с изключително ценен фонд, който включва древни ръкописи и старинни книги.

Дворът на францисканския манастир

Детайл от украсата на прозорците...

...и няколко от различните изображения на колоните.

Запазената порта

Доминиканският манастир в Дубровник е друга известна забележителност на града и едно от големите хранилища на културното и художественото наследство. Орденът е създаден още през 1225 г., но сградата и църквата на манастира са завършени едва през XIV в. Комплексът се намира в края на града и е свързан с крепостната стена. Църквата е една от най-големите готически постройки по източното Адриатическо крайбрежие. Подобно на францисканския манастир, доминиканският също разполага с много богата и ценна библиотека, в която се съхраняват и голям брой произведения на изкуството. Аз лично отново бях силно впечатлена от малкият, но много живописен вътрешен двор.

Доминиканският манастир

Най-широката и известна улица в Дубровник се нарича Плаца или Страдун и съединява западните и източните градски порти. Днешният си облик и тя получава, както вече можете да се досетите, след земетресението. В източната й част се намират най-важните административни сгради. Там са и църквата „Свети Влас”, малкият фонтан на Онофрио, 31-метровата часовникова кула и дворецът Спонца.

Църквата „Свети Влас” е построена през 1715 г. на мястото на стара римска църква, посветена на същия светец. Старата сграда била частично разрушена по време на земетресението и напълно унищожена при пожар няколко десетилетия по-късно. Днешната сграда е построена от венециански архитект по подобие на една от венецианските църкви и е богато украсена, както отвън, така и отвътре. Всяка година на 3-ти април в Дубровник се чества празника на Свети Влас – мъченик, убит при преследванията на християните по времето на император Диоклетиан и избран през Х в. за покровител на града. Събитието е съпътствано от големи тържества. По време на Рагузката република през двете седмици непосредствено преди и след празника по-малко опасните престъпници се пускали от затворите, а хора, осъдени на доживотно изгнание, можели да се завърнат в града.

Едно от десетките каменни изображения на Свети Влас

Църквата "Свети Влас"

От другата страна на часовниковата кула се намира дворецът Спонза, който привлече вниманието ми най-вече с прекрасните си прозорци на втория етаж. Той е сред малкото сгради, които оцеляват при земетресението и поради това дава добра представа как би изглеждал Дубровник, ако не го беше сполетяло това бедствие. В сградата по време на Дубровнишката република са се помещавали хазната, банката, монетния двор и оръжейната палата. Днес там се намира градският архив.

Дворецът Спонза

Часовниковата кула

Наблизо се намира друга емблематична сграда – Княжеският дворец, построен през XV в. Обърнете внимание на колоните му, всяка от които е украсена с различни изображения. Първият архитект на двореца е Онофрио от Кава – същият, който е строил водопровода и двата фонтана, носещи неговото име. През годините сградата търпи промени и реконструкции, а по-късно е разрушена при… вече знаете, земетресението. В двореца, както подсказва името му, живеел князът и се помещавала държавната администрация. Днес в сградата е историческият отдел на музея.

Колоните на княжеския дворец

И вътрешният двор

Масивните крепостни стени са една от забележителностите на града и създават характерния му облик. Част от тях са съществували още през IX в., когато все още несвързаният със сушата остров Лаус издържа петнайсетмесечна обсада от сарацините. С течение на времето каменните стени и кули се дострояват и укрепяват. Откъм сушата крепостната стена е широка от 4 до 6 метра, а откъм морето от 1,5 до 3 метра. На места височината й достига до 25 метра. Днес крепостните укрепления на Дубровник имат изключително солиден и непристъпен вид, ограждайки напълно старата част на града. На много места по тях могат да се видят скулптури на покровителя на Дубровник – Свети Влас.

Горещо препоръчвам да се качите на крепостните стени на Дубровник и да се разходите над града. За това също има входна такса, но ще можете да се насладите на невероятна панорама и ще имате отлична възможност да направите хубави снимки. От високо се разкрива прекрасна гледка към улиците, площадчетата и църквите, а също така, разбира се, и към морето.

В западната част на града върху 37-метрова скала се извисява крепостта Ловриенац, която изглежда много внушителна гледана откъм крепостната стена на Дубровник. Първото й споменаване е през IX в., но основната й част е построена между XIV в. и XVI в. Крепостта е била от огромно значение за отбраната на западната част на града. Тя също търпи разрушения по време на вече споменатото земетресение, но е възстановена.

Тъй като Ловриенац се издига над града и превземането й би могло да се окаже пагубно, при строежът и е използван любопитен похват. Дебелината на стените, които за заплашени отвън достига до 12 метра, а тези, които гледат към самия град са широки не повече от 60 см. За да се избегне възможността за преврат пък комендантът на крепостта се сменял всеки месец. Над входа на крепостта на латински е написано: „Свободата не се продава и за всичкото злато на света”.

Крепостта Ловриенац

В непосредствена близост до Дубровник се намира остров Локрум. Имахме време да го посетим, но предпочетохме да се насладим на самия Дубровник за по-дълго. По-късно прочетох, че на покрития със зеленина остров през XII век е основан бенедектински манастир, който съществува до Наполеоновите войни. През 1859 г. хабсбургският принц и император на Мексико Максимилиан престроява манастира в своя лятна резиденция в неоготически стил. Да, става въпрос за онзи същия Максимилиан, за чиито дворец в Триест и трагична съдба вече съм писала ето тук. Светът е малък! След смъртта на мексиканския император дворецът сменя различни собственици.

В свободното време се разходихме по тесните улички, където на първите етажи на сградите има многобройни заведения и магазинчета. Сред тях особено впечатление ми направиха тези за сребърни бижута, където се предлагат всякакви украшения от тънки сребърни нишки, които се вият и преплитат като дантела. Съжалявам, че не направих снимки.

В Дубровник си заслужава човек да остане поне седмица. Градът предлага романтична обстановка, има богата история и култура. Един ден далеч не ни стигна за всичко, но съм доволна, че се докоснах до красотата на мястото. А крайбрежието в околностите на града пък е известно с хубавите си плажове и колоритни курорти. За живописната ривиера на север от града обаче ще напиша отделен разказ.