Фоторазходка: Дубровнишката ривиера и Цавтат

По време на екскурзията ми до Будва, Котор (за двата града в Черна гора, можете да прочетете ето тук) и Дубровник (повече ето тук) имаше един свободен ден за плаж с възможност да допълнителна екскурзия до Мостар. Радвам се, че избрахме тази възможност и съм щастлива, че пътуването се състоя, въпреки че желаещите бяхме на ръба на необходимия минимум. За Мостар и пътуването през Босна и Херцеговина ще разкажа отделно, но междувременно имахме възможност да разгледаме крайбрежието на север от Дубровник, което е изключително живописно. Именно него искам да покажа в този пътепис, както и симпатичното курортно градче Цавтат.

Приближаваме към Дубровник

Остров Локрум, който се намира в близост до Дубровник

Пристанището с големите пътнически лайнери

Цавтат е малко закътано пристанище с около 2000 жители, което се намира на петнайсетина километра южно от Дубровник. На същото място е имало селище още в Античността, създадено преди новата ера най-вероятно от гръцки изселници. Носело е името Епидавър. По-късно преминава във владение на Римската империя. След разрушаването му от славяните и аварите оцелелите жители отиват на север и участват в основаването на днешен Дубровник. Селището е възстановено през Средновековието и се развива под влиянието на Рагузката репулика. Връзката между двете населени места се разбира и от наменованието: Цавтат идва от Civitas Vetus, което на латински означава "стар град".

Закътаният залив на Цавтат

Днес Цавтат е популярен курорт с хотели и апартаменти под наем. В центъра има малки сувенирни магазинчета и ресторанти, а заливът помещава живописно пристанище, където видяхме някои доста хубави яхти. Ние пътувахме с автобус, но разбрах, че има фериботна връзка с Дубровник и Млини, така че желаещите да се разходят до там имат варианти. В центъра можете да видите местния францискански манастир от XV в., носещ името на Света Богородица. В църквата му се съхраняват ценни картини на известни местни художници, някои от които са на по няколкостотин години.

Камбанарията на манастирската църква

Любопитен факт е, че въпреки дългата история на градчето, една от най-прочутите му забележителности датира от началото на ХХ в. Това е мавзолеят на семейство Рачич. Ние не ходихме до него, а и не съм уверена, че през този ден ми се посещаваха гробища. Според разказа на екскурзоводката и снимките, които гледах по-късно в интернет, сградата е красив осмоъгълник от бял камък с купол и колони и е построена от прочутия архитект Иван Местрович. Вероятно мястото дължи славата си и отчасти на трагичната съдба на семейството, чийто последен дом е. Всичките му членове си отиват от този свят в сравнително кратък период от време - богатият корабовладелец и капитан Иво Рачич умира през март 1918 г., а през септември синът му Еди и дъщеря му Мария умират от испански грип. Желанието на съпругата му, която също умира година по-късно, е всички да бъдат погребани заедно. Още преди описаните трагични събития тя пита архитекта дали може да построи гробница, с която да покаже, че смъртта е привидна. Двамата никога повече не срещат, но Местрович изписва отговора си на бронзовата камбана в купола и той гласи: "Открий тайната на любовта, така ще намериш отговора на тайната на смъртта и ще повярваш, че животът е вечен". Има поверие, че ако човек удари камбаната и си пожелае нещо, желанието му ще се сбъдне. Честно казано това ми звучи някак странно в гробище край останките на хора, които са имали такава трагична съдба.

В Цавтат бяхме за съвсем кратно, но и честно казано, като приключите с гробищата и манастира, там няма много други варианти за културна програма. За сметка на това обаче мястото ми се стори тихо и спокойно, ако човек иска да избяга от шумните тълпи на по-известните курорти.

Всъщност Цавтат посетихме в късния следобед, а още рано сутринта се отправихме на север по изключително живописен път, който криволичи край брега.

Горещо препоръчвам да минете по крайбрежния път, който минава от Цавтат през Дубровник и продължава до границата с Босна и Херцеговина. Любопитно е, че Хърватска има мъничко прекъсване в територията си, а Босна и Херцеговина съответно - незначителен излаз на Адриатическо море. Този район по красотата на природата си според мен не остъпва на "златния корниз" или крайбрежието в околностите на Ница в Южна Франция. Шосето минаваше понякога по стърмни скали, а друг път се спускаше почти до морето. В този участък видяхме многобройни живописни курорти и скъпи хотели, както и на пръв поглед девствени плажове, отдалечени от всяко населено място.  Поредица от острови разнообразяваха пейзажа. А на места навлизахме в сушата и пред нас се ширваха обработваеми площи с напоителни канали. Имаше ниви и насаждения дори на полегати склонове и върху хълмове, което доказва, че при добра техника и желание, не е необходимо една земя да е равна, за да се използва.

Казват, че  една картина може да замести хиляда думи, затова аз спирам да пиша и ви оставям да разгледате снимки от пътуването. Макар че кадрите са правени в движение през прозореца на автобуса - който, знаете, няма как да е особено чист - аз смятам, че това е един от най-красивите ми фотоалбуми.