Малта - магията на рицарския остров

Малта е страна, която ме очарова, в която бих се връщала отново и отново, в която може би дори бих живяла, ако имам такава възможност. Бях там само за един уикенд извън сезона, но твърдо съм решила някой ден да се върна на това магическо място, за да доразгледам. Благодарение на чудесното време и живописната архитектура се получиха едни от най-хубавите туристически снимки, които съм правила, но ще се опитам да не прекалявам с тях...

Няма да се разпростирам в географска информация, само ще отбележа няколко неща, които допринасят за атмосферата на страната. Малтийският архипелаг т.е. трите населени острова Малта, Гозо и Комино, както и няколко по-малки, се намират в най-южната част на Европа, дори по на юг от най-северните части на Африка. Поради това климатът е мек и дори през зимата времето е топло и много слънчево. В най-студените месеци минималните температури са около 10 градуса, а средиземноморските ветрове бързо гонят облаците и бурите.

Най-дългото разстояние в Малта е 27 км, а най-широкото място на острова – 14 км. Населението е по-малко от половин милион. Всичко това придава на държавата провинциално спокойствие, подреденост и изящество на миниатюра. Местните са силно вярващи католици, престъпността е ниска. От друга страна, съм чувала мнения, че забележителностите на Малта са „измислени”. Е, да, така е ако очаквате да видите еквиваленти по мащаби и известност на Айфеловата кула, Колизеума или Биг Бен. Това не е страна на грандиозни обекти.

Всъщност има и такива. Местна забележителност (за която нямаше време) са мегалитните праисторически храмове на Малта. Един от тях в Хагар Ким е датиран от Бронзовата епоха – 2700 г. пр. Христа. Други подобни храмове са разпръснти из целия остров – праисторически постройки от нереално огромни каменни блокове, като някои от тях са на възраст 5-6 хил. години. В археологическия музей във Валета (също планиран за следващия път) има колекция от праисторически артефакти – грънци, каменни сечива, украшения и няколко онези прочути статуи на богинята майка, изобразявана като много дебела жена.

Гръцките острови от въздуха

Гърция :)

Да се върна към моето собствено пътуване. Беше краят на ноември – пенсионерският туристически сезон, който има предимството да е по-спокоен. Ползвахме Еър Малта в двоен полет през Атина. Пътуването беше дълго (над три часа, като се добави престоя за смяна на част от пътниците), но беше красиво да летим над цяла Гърция с множеството й мънички острови. Това, което видяхме от гръцкото крайбрежие и столицата, беше много живописно, станаха и прилични снимки.

Използвахме туристическа фирма за резервациите, офертата включваше три нощувки със закуски и вечери в четиризвездния хотел Кавалиери в Сейнт Джулианс, билети, летищни такси, трансфер и т.н. На място трябваше да се срещнем с българка, която да ни предложи допълнителни екскурзии. Предварително бяхме решили, че няма да ползваме организираните програми – така или иначе такива на български не се предлагат, а вариантите са английски или руски в смесени групи.

Заминахме в петък преди обед и пристигнахме на малтийското летище малко след един часа. Очакваше ни мъж с табелка с имената, който ни натовари с багажа на бусче, свали ни пред хотела и ни остави. За щастие с резевациите всичко беше наред, взеха ни 50 евро депозит и ни настаниха. Местната представителка беше оставила плик на рецепцията – рекламни брошури на руски и определена среща за 11.00 ч. на следващия ден т.е. събота. Тъй като нямахме намерение да се записваме, се опитах да й се обадя по телефона. След няколко неуспешни опита да се свържа тя ми върна есемес, че не може да говори. Писах й, че ще се разхождаме сами т.е. може да се каже буквално, че тази жена нито я чухме, нито я видяхме.

Гледката от балкона на хотела - в ляво се виждат хотел Хилтън и кулата Портомасо.

"Плажът" на хотела - около басейна има шезлонги, а в морето се слиза по стълбичка.

Хотел Кавалиери много ми хареса – намира се в центъра на градчето, близо до пристанището, като повечето стаи са със страхотна гледка към залива. Недостатък беше, че нямаше безплатен Интернет в стаите, а само долу във фоайето и то, ако застанеш близо до рецепцията. Местна особеност са тройните контакти (все пак това е бивша английска колония). Бях чула, че могат да се купят адаптери навсякъде, но от рецепцията ми дадоха срещу депозит от 5 евро – все пак повечето туристи имат същия проблем. Водата на острова е преработена морска и според предварителните сведения би трябвало да става за пиене въпреки леко соления вкус. На чешмата в хотела обаче имаше изрична бележка на няколко езика, че водата не е питейна, и предвид, че беше силно хлорирана, препоръчвам придържането към бутилирани напитки.

Лично аз предпочитам да си записвам вечеря в хотела, когато е възможно. Почти винаги това излиза на сметка (особено в добрите хотели), а също така спестява време и нерви за търсене на заведения наоколо. Няма да се впускам в подробности на кулинарна тематика, ще спомена само, че в този хотел видях най-богатата и огромна шведска маса в живота си. Пример: за десерт вечер имаше дванайсет (броих ги!) цели торти, всичките различни. По-голямата част от тях останаха неизядени или само с по едно-две отрязани парчета. А на следващия ден, разбира се, се появяват нови дванайсет торти. Все още ме човърка мисълта какво се случваше с другите. Искрено се надявам, че такова количество храна не се изхвърля…

Заливът на Сейнт Джулианс

Следобед се разходихме в Сейнт Джулианс за ориентиране в обстановката. Това градче се води център на баровете, казината и нощния живот, макар че по това време на годината голяма част от заведенията и магазинчетата не работеха, а и нощният живот беше позамрял. Видяхме хотел Хилтън и най-високата сграда на острова – кулата Портомасо.

Едно от предимствата на Малта е, че е малък остров, изключително гостоприемен за туристи и с добре организиран транспорт. Добър вариант за панорамна обиколка са хоп-он хоп-оф автобусните линии, които обикалят основни туристически забележителности и в рамките на един ден можеш да слизаш и да се качваш на интересните за теб места, а после да хванеш следващия автобус. Има (поне) две конкурентни компании, които предлагат тази услуга чрез множество будки и офиси включително и във фоайето на хотела ни. Разработени са маршрути: примерно син за една част на острова, червен за друга плюс трети, зелен, специално за остров Гозо. Като бонус се предлага разходка с корабче. Четох много отзиви в ТрипАдвайзър и мненията бяха объркващо противоречиви. В крайна сметка се отказахме от този тип туризъм.

Подобно на Великобритания движението в Малта е ляво т.е. първоначално е малко объркващо при пресичане или когато решавате в коя посока отивате и на коя автобусна спирка следва за застанете. Градският транспорт (който в Малта всъщност е „междуградски” и е единственият наличен обществен транспорт изобщо) е сравнително евтин и много удобен. Билетът струва 2.20 евро, но с дневна карта за 2.60 евро можеш сменяш колкото си искаш линии. Още по-изгодно излиза, ако си там за цяла седмица и можеш да се възползваш от карта за 12 евро.

В събота решихме да посетим старата столица Мдина (Имдина? Местните наименования са много шантави), която се намира на възвишение във вътрешността на острова. Предварително бях проучила, че трябва да чакаме автобуси с номера 202 или 203, а в петък намерихме най-близката до хотела спирка. След обилна закуска към девет и половина в събота сутринта отидохме на съответното място и закачахме. Още няколко души, предимно хора на възраст с вид на туристи, се бяха отправили в същата посока. Заредиха се автобуси, но към Валета или други части на острова. От двата номера, които бях набелязала, мина само един и то в обратната посока. И така – 45 минути. Започна да става изнервящо.

Най-накрая дългоочакваният транспорт дойде. На качване аз за всеки случай попитах шофьора дали отива в Мдина, а той ми посочи да отидем от другата страна. Слязохме, разбира се, и пресякохме, но нещо ме човъркаше. За да не стане ново объркване, отидох при един полицай и го попитах от коя страна трябва да чакаме за Мдина. Мъжът се замисли само за миг и отговори йезуитски:
­– Автобусите вървят в кръг, така че няма значение.
Така ли? Ами да го беше казал на онзи шофьор! Отиването до старата столица започна да изглежда проблематично и предвид честотата на съответните две линии през уикенда се очертаваше дълго чакане. Вместо това направихме промяна на плана и хванахме следващия автобус за Валета.

По ъглите на сградите във Валета много често се срещат статуи на светци.

Столицата на Малта е изключително кокетна с тесните си улички, украсените църкви и живописна архитектура. Заради благоприятния климат, нашите цветя тук са храсти и дървета. Срещат се много лимони, както и алеи с маслини. Релефът е неравен и затова има множество стълби особено ако тръгнеш към брега. Сградите са с балкони, но по местен маниер обикновено са с дървена дограма в ярки цветове и капаци на прозорците. Времето беше прекрасно, малко ветровито, но иначе достатъчно топло, за де се съблечеш по къс ръкав в последната седмица на ноември.

Стръмните улици на Валета

Типичните тесни малтийски балкончета с дървена дограма

Валета е полуостров врязан между два залива – единият гледа към Слима, а другият към „трите града” – Санглеа, Коспикуа и Виториоза. Малта е била арена на много битки и през нея е минал кой ли не – финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От От 1530 г. до 1834 г. е резиденция на Йоанитския орден и затова често я наричат „острова на рицарите”.

Във Валета има няколко двореца и много музеи: на изкуствата, археологически, а също и музей с оръжия и рицарски брони – за всеки по нещо. Най-известната катедрала в столицата е „Св. Йоан”, но за жалост беше затворена заради някакво събитие. В нея може да се види една от най-известните (и единствената подписана) картина на Караваджо – „Обезглавяването на св. Йоан”.

Катедралата "Св. Йоан" във Валета

Разходихме се по стръмните улички, след което се отправихме към градините Барака, които някога са били частна собственост, но сега са отворени за посетители. Малко по-нататък има впечатляващ мемориал за загиналите през Втората световна война, а също и крепост, където днес се помещава военния музей. В 12 ч. чухме топовни изстрели от пристанището – местна атракция, която не ми се стори чак толкова зрелищна, че да отида да я гледам.

Градините Барака

Мемориалът на загиналите във Втората световна война

Поглед от Валета към "трите града"

Привечер, докато се наслаждавахме на гледката над пристанището, се опита да превали, но за кратко. За сметка на това през нощта се разрази страхотна гръмотевична буря с проливен дъжд, от която обаче на сутринта нямаше и следа. Бяха останали само „декоративни” облаци, които са чудесен фон за снимки.

В неделя вече имахме изграден план как най-сетне да се доберем до Мдина. Нямаше изгледи чакането на нашата спирка да даде по-добри резултати от предишния ден, така че решихме да хванем транспорт от по-сигурно място – „централната автогара” във Валета. Точно преди крепостната стена на столицата има голям фонтан с кръгово движение. Именно от там тръгват всички автобуси за целия остров. Номерата са разделени по сектори с карти на маршрутите, имена на спирките и часове на заминаване. Щяхме да пътуваме повече, но с дневна карта цената беше същата и имаше две основни предимства: щяхме да имаме значително по-голям избор и нямаше начин да объркаме посоката.

Валета

Фонтанът, около който е разположена "централната автогара" на Малта

И така, изоставили всяка надежда за директен автобус, в неделя отидохме на автогарата във Валета. Пред един от другите сектори имаше тълпа от туристи, които отиваха в Марсашлок – живописно пристанище, известно с неделния си рибен пазар. Тъкмо там се намират и остатъците от единствената джамия в Малта. Още една идея за следващото посещение.

Сравнително бързо успяхме да си намерим транспорт. В автобусите в Малта обявяват спирките и трябва да се следи внимателно, защото шофьорът спира само ако навън има чакащи или някой от пътниците натисне бутон, че иска да слиза. Аз запомних наименованието на спирката, но всъщност това се оказа ненужно – крепостта на Мдина се видя отдалече, издигната на хълма.

На входа на Мдина ни посрещнаха рицари

Една от тесните улички на старата столица

"Пазете тишина" в "тихия град" :)

Наричат Мдина „тихия град” и той поразява със спокойствието на тесните си, спокойни улички и старинни сгради в пясъчна охра. Всъщност наименованието идва от времето на арабите, които разделили селището на две части – тази в крепостта нарекли Мдина т.е. „градът”, а другата Рабат – т.е. „предградие”. Мдина е била столица на острова през средновековието, но през 16 в. с идването си рицарите решили, че ще е по-удобно да се установят близо до пристанището. Така през 1571 г. Валета поема ръководството, а Мдина се превръща в „стария град”.

На влизане попаднахме на група „рицари” – може би късмет или пък обичайна атракция за старата столица. Разходихме се без конкретна посока. На всеки ъгъл има красиви сгради, а по къщите наред с изписаните с мозайки номера, често се срещат трогателно очарователни цветни барелефи на светци. На пръв поглед няма много зеленина, но когато я намериш, това са избуяли храсти и дървета, отрупани с цветове.

Много ме впечатлиха многобройните светци, изобразени направо на фасадите на къщите

Сред забележителностите е катедралата „Св. Павел” – най-старата на острова, многократно достроявана и променяна във времето. До нея се намира катедралния музей, в който може да се видят произведения на изкуството и предмети с археологическа стойност. За жалост в неделя около обед и катедралата, и музеят бяха затворени. Между другото любопитна особеност на малтийските катедрали е, че имат по два часовника, които сочат различен час. Десният показва вярно времето, а другият е грешен, за да обърква Сатаната и той да не прекъсне службата.

Катедралата "Св. Павел"

Сграда в Мдина във "венециански" стил

И в Мдина има скулптури на светци по ъглите

Местните стъклени изделия са сред най-популярните сувенири и богатството от цветове и форми може да удовлетвори всеки вкус. За запленените от това изкуство, които искат да си купят нещо по-голямо, се предлага доставка до дома, която влиза в цената. Разходихме се, разгледахме местните магазинчета и пихме кафе в едно заведение с чудесна гледка към целия остров, та чак до крайбрежието.

Изглед от Мдина към околностите

Изглед от Мдина - чак до брега на острова

Тръгнахме си сравнително рано и решихме да слезем в Слиема – крайбрежния град, който плавно се прелива в Сейнт Джулианс. Повървяхме няколко спирки по алеята на пристанището. От там може да се предприеме разходка с корабче в заливите около Валета, да се отиде до някой от другите градове или дори да се посети Сицилия, която се намира на по-малко от 100 км северно от Малта.

Повървяхме, след което си хванахме следващия автобус към хотела. С падането на нощта времето застудяваше, но това не пречеше на някои възрастни туристи (англичани? скандинавци?) да се разхождат по потници, къси панталони и сандали. Малта е популярна лятна дестинация, но разполага само с няколко пясъчни плажа, за които е добре да се събере информация предварително. Туристите трябва да използват градския транспорт или да се задоволят с каменисти площадки и стълбички към морето.

Крайбрежната алея на Слиема

Последният ден, понеделник, беше отреден на заминаването ни, така че имахме време само за кратка разходка в околностите на хотела след закуска. Ще спомена, че трябваше да освободим стаята в 11 ч., но поради английска точност (или местно престараване?) в 10.50 ч. магнитната карта за вратата вече беше неактивна. Както и да е, помолих една камериерка да ни отвори, за да си вземем приготвения от сутринта багаж.

През този ден разгледахме по-обстойно залива на Сейнт Джулианс с многобройните му корабчета и лодки. Взехме си последни картички и сувенири, минахме и през един супермаркет. В тази част на средиземноморието се предлагат много плодови ликьори включително от кактус. На остров Гозо пък се намира пекарна, която снабдява цяла Малта със сладкиши, кексове и сладки. Много популярни са един вид особени гевреци със сладко и подправки – имат много специфичен силен вкус и определено ги препоръчвам.

Заливът на Сейнт Джулианс - обърнете внимание на малката къща с вид на замък,
запазена между модерните постройки

Котешкият кът...

... и касичката за дарения

Намерихме статуя на рибар, който храни коте. Това ме подсеща, че край входа на хотела ни имаше цял котешки кът с къщички и играчки, където можеш да допринесеш за изхранването на питомците в специално поставена касичка.

В предварително упоменатия час от хотела дойде да ни вземе друг мъж от фирмата вероятно със същия бус. Отново бяхме единствените пътници. Остави ни на летището и ни пожела лек път. Последва нов двоен полет през Атина – не чак толкова живописен като първия, защото вече беше тъмно. А в София ни посрещна смразяваща температура около нулата, сякаш попаднахме в друг, доста по-негостоприемен свят.