Международен фолклорен фестивал - Пловдив 2015

С наближаването на месец август с нетърпение очаквам поредното издание на традиционния фолклорен фестивал, който се провежда всяка година на Античния театър в Пловдив. Събитието няма нужда от реклама, защото е емблематично и много посещавано, но реших да споделя най-добрите си снимки от миналата година със съвсем кратки коментари. Това не е пътепис в прекия смисъл на думата, но според мен чудесно илюстрира идеята ми, че не е нужно да пътуваш надалече, за да научиш нещо ново и да си прекараш приятно. Достатъчно е да си отворен към света и да търсиш - събития, места, хора, възможности.

Моят поглед към Венеция

Венеция – никога не съм чувала толкова противоположни мнения за друг град. До такава степен, та понякога ми се струва, че има много Венеции и всеки турист посещава различна, негова си, която няма много общо с тези на останалите. Оттук и заглавието на този пътепис: това не е туристически справочник, а субективното ми усещане, което вероятно ще се отличава от това на някой друг.

За едни Венеция е прекрасен град на романтиката и любовта. Място пропито с история, а също и с истории. Мечтана цел за влюбените, които искат да се изгубят в криволичещите улички, сред старите живописни сгради, разхождайки се край каналите и пресичайки тесните мостчета.

Димотика - столица на три империи през вековете

Димотика или Дидимотихо е малък град в Северна Гърция, който се намира на около 70 километра от българската граница и съвсем близо до турската. В някои организирани екскурзии през него се минава по пътя към една далеч по-популярна дестинация – беломорския курортен град Александруполис, посещаван обикновено за плаж. Нашата програма вкючваше само Димотика и имахме възможност да прекараме там няколко часа. Градът е изключително стар и през вековната си история е попадал във владение на различни държави, дори се гордее с факта, че е бил "столица на три империи".

Лудвиг Втори и приказните му замъци

Имало едно време един чаровен принц, който се възкачил на престола едва навършил осемнадесет години… После приказката се преобръща и криволичи към трагичния си край. Това е история за бягство от света, за търсене на красота и хармония в изкуството, за потиснати страсти и неосъществени стремежи, за лудост, предателство и загадъчна смърт.

Баварските замъци бяха моя мечта още от ученическите години. Това беше по-зрялата ми мечта след като изгубих детската да посетя Дисниленд в Париж. Сега виждам приемственост между двете – замъкът на Спящата красавица на Дисни, с който започва всяко филмче на световноизвестната компания, всъщност е вдъхновен от истинския замък Нойшванщайн, построен от Лудвиг Втори. Щастлива съм, че този мой стремеж се осъществи и успях да посетя подобно невероятно място. А покрай него и да науча и историята на създателя му. Като че по ирония на съдбата трагичната участ на краля е като извадена от сюжет на любимия му композитор Вагнер. Но за това по-късно.

Езерото Бодензее - остров Майнау, Меерсбург и Констанц

Посетих езерото Бодензее за по време на екскурзията до Баварските замъци, които бяха моя мечта още от ученическите години и най-сетне успях да сбъдна през есента на 2010 г. За тях можете да прочетете ето тук, заслужават си. Причината, поради която дълго отлагах този пътепис, е че той е свързан с прекрасни места, но поради дъждовното време снимките ми не могат да ги покажат толкова красиви и романтични, колкото са в действителност. Е, все пак ще се опитам да предам впечатленията си.

Удивителната България: Долината на тракийските царе

Пред една слънчева априлска събота се включих в екскурзия до прословутата „долина на тракийските царе”, която се намира в Казанлъшката котловина. Районът често нескромно се сравнява с долината на египетските фараони, защото в него са разположени над 1000 (по някои сведения към 1500) тракийски храмове и гробници, като над 100 от тях са вече разкрити и изследвани. През този ден ние имахме възможност да посетим Шушманец, Оструша, Казанлъшката гробница и Музея на розата в Казанлък. В Интернет има подробна информация за историята на тези места, така че пътеписът ще бъде по-малко изброяване на факти и повече моите собствени впечатления от видяното.

Два от обектите ни се намираха в близост до гр. Шипка, така че първата ни спирка беше на Шипченския манастир. Той е забележителен с внушителната си църква в руски стил, украсена с разноцветни орнаменти по фасадата и златни кубета. Много пъти бях минавала покрай нея, пресичайки Стара планина, но за първи път имах възможност да я снимам и да вляза вътре.