сряда, 27 юли 2016 г.

Международен фолклорен фестивал - Пловдив 2015


С наближаването на месец август с нетърпение очаквам поредното издание на традиционния фолклорен фестивал, който се провежда всяка година на Античния театър в Пловдив. Събитието няма нужда от реклама, защото е емблематично и много посещавано, но реших да споделя най-добрите си снимки от миналата година със съвсем кратки коментари. Това не е пътепис в прекия смисъл на думата, но според мен чудесно илюстрира идеята ми, че не е нужно да пътуваш надалече, за да научиш нещо ново и да си прекараш приятно. Достатъчно е да си отворен към света и да търсиш - събития, места, хора, възможности.


Фолклорният фестивал привлича много от посетителите си най-вече с екзотиката си и присъствието на участници от Азия или Южна Америка. През петте дни програмата на съставите е доста натоварена. Входът за всички мероприятия е свободен. Освен в Пловдив често има изяви в други близки населени места като Асеновград или Хисаря. Всеки ден има дефиле от 17.30 ч. по главната улица на Пловдив, след това танци на трибуна пред общината, а най-тържествената част е от 20 ч. на Античния театър. Винаги, когато имам възможност, посещавам вечерните изяви, особено на откриването и закриването, когато трябва да подраниш, за да се настаниш удобно. Обикновено в последния ден, който е и петък, още в 19.30 ч. почти всички места са заети.


Започвам, разбира се, с домакините от България. Ще си призная, че не съм особено добър хроникьор на събитието - снимам преобладаващо неща, които ми се струват екзотични, а българският фолклор "нали си го знаем". Все пак ето няколко снимки от представянето на наши състави на фестивала.


Ще направя бърз преход към най-екзотичното присъствие на миналогодишния фестивал - съставът на Република Корея. Дамите, които танцуваха, бяха изключително фини и ефирни. Винаги наблюдавам с голям интерес танците на народи с толкова различни от нашите обичаи и традиции. Същевременно не мога да си изкривя душата и ще си призная, че корейската музика хич не ми понася. Много е специфична, оригинална и екзотична, но съвсем не е нещо, което бих слушала доброволно. Това ме накара да се замисля как ли им звучат на такива далечни народи нашите фолклорни ритми в 7/8. Предполагам, че е отчасти културна особеност, но сигурно има и нещо вярно, че музиката трябва "да ти е в кръвта". Удивително е как едни и същи звуци могат да предизвикат у един човек възсторг, усещане за полет или чувство на спокойствие, а за друг да бъдат само неприятен, нехармоничен шум.


Турция изпраща свои представители на всеки фолклорен фестивал. Поне аз не се сещам за такъв без техен състав. Това донякъде прави участието им традиционно и ги чувстваме като "наши хора" т.е. не чак толкова интересни. Нали все пак ги гледахме миналата година. И по-миналата. Изобщо гледаме ги от двайсет години! Въпреки това според мен те всеки път са на ниво и си правят шоуто. Имат танци, които сме гледали многократно, и въпреки това им се наслаждавам всеки път. Основната причина да ги снимам по-малко е в това, че са редовни гости, а защото костюмите им обикновено са твърде ярки и шарени, което ми идва малко кич.

Почти всяка година има изненада от страна на някой от съставите. През 2015 това беше, когато представителите на Турция изпяха "Хубава си моя горо". Публиката стана на крака и признавам, че цялата бях настръхнала от вълнение. В такива моменти човек си дава сметка, че каквото и да се случило в исторически план, днес изкуството ни свързва по удивителен начин и бихме могли да живеем във взаимно уважение.


Друг състав от по-отдалечените страни беше този на Испания. Изпълненията им бяха приятни, но музиката им ми се стори монотонна. Стъпките изглеждаха лесни - ако отида в техния край, предполагам, че няма да имам проблем с танците. Хареса ми, че макар изпълнението им да не блестеше с особена сложност или хореография, испанците приличаха на хора, които искрено се забавляват с това, което правят. Нямаха излъчване на професионалисти, на които им е втръснало да повтарят със служебна усмивка едно и също на артистични прояви.


От представянето на Полша не ми е останал почти никакъв спомен. Мисля, че беше приятно и динамично, а и те също идват сравнително рядко, така че могат да се причислят към "по-екзотичната" част от съставите.


Най-хубавото за накрая! Бях искрено изненадана, че на миналия фестивал бях най-силно впечатлена от представянето на нашите съседи от Сърбия. Изпълненията им бяха много разнообразни, динамични, отчасти акробатични и зареждащи с настроение. През една от вечерите те представиха цигански танци, които ми напомниха атмосферата на една от любимите ми книги от Виктор Юго - "Парижката Света Богорица". Почувствах се почти все едно мога да наднигна преди десетилетия на онзи френски площад и да наблюдавам как танцува Есмералда.


Другите изпълнения на сърбите бяха много живи и бързи, а носиите ме впечатлиха с модерното си излъчване. Не зная доколко сравнително късите поли на жените са в съответствие с фолклорните традиции, но дори и да не са, аз определено подкрепям такива свежи осъвременявания.


И така сега очаквам фолкорния фестивал за 2016 г. с надеждата да е също така интересен, а дори и повече. Ходя на събитието от години, но едва през миналата успях да направя някакви що-годе прилични снимки. Ако тази година се получат достатъчно сполучвили, ще споделя отново впечатленията си.

P.S. Ето тук вижте снимките ми от фолклорния фестивал през 2016, ето тук от 2017 и ето тук от 2018 :)

1 коментар: