Италианските езера - част 1

В разгара на лятото ще ви разкажа за приказните езера на Италия, които посетих в края на юли преди пет години през 2012 г. Дълго търсихме екскурзия с тръгване от Пловдив и без нощен преход, тъй като по това време дестинацията не беше особено нашумяла и групи се събираха трудно. Пътешествието ни включваше езерата Гарда, Комо и Маджоре с малък бонус езерото Изео, където спряхме за половинчасова фотопауза, както и градовете Сирмионе, Комо, Беладжо, Верона (за която писах съвсем наскоро ето тук) и Милано.

Разделила съм пътеписа си на три части - по една за всяко езеро, за да включа колкото се може повече снимки. Макар че по пътя си видяхме стари църкви, богато обзаведени вили и площади изпълнени с история, основният чар на пътуването беше прекрасната природа на Италия с живописните езера между зелени хълмове и градините с безброй цветя. А крайбрежните градчета, които посетихме, привличаха не толкова с древната си история (не че я нямат, всичко по тези земи е древно), а с романтичните си тесни улички, причудливи къщи и закътани кътчета, като че създадени само за влюбени.

Езерото Изео

Една от причините да отлагам толкова време пътеписа беше, че въпросната екскурзия беше най-зле организираната, на която някога съм ходила. Няма да споменавам името на фирмата, с която пътувахме, нито ще описвам всички недомислици. С времето голяма част от тях вече съм позабравила и са останали предимно хубавите спомени от прекрасните места. Винаги се опитвам да се съсредоточа върху положителното.

Преди да започна да пиша обаче прегледах пътните си записки - когато съм на път си нося бележник, където отбелязвам полезни или интересни факти. Тетрадката ми от това пътуване е пълна с описания на неща, които нe са били наред. Още от самото тръгване стана ясно защо екскурзията се състоя за разлика от толкова други, които се бяха провалили. Беше (полу)ученическа. Пътувахме в смесена група с учителка, ученици, няколко майки и възрастни туристи като нас, имаше дори един възрастен човек над 80 години. Нямам нищо против децата. Те през повечето време се закачаха и играеха карти, но всичко беше в рамките на приемливото. Коректно обаче беше да ни кажат при записването.

Мисля, че бяха привлекли учениците главно с известния увеселителен парк Гардаленд, който - както подсказва името му, се намира в близост до езерото Гарда. Той е най-големият в Италия и един от най-известните в света. Разбираемо цените на билетите са солидни (в наши дни еднодневният билет е 40 евро). Предвид че денят беше събота, не беше изненада, че спътниците ни бяха прекарали по-голямата част от времето си в чакане на опашки пред атракциите. Това би трябвало да се предвиди, но от туристическата фирма не го бяха съобразили. 

В деня, в който трябваше да посетим Верона и Сирмионе, оставихме част от групата в Гардаленд, а вечерта минахме да си ги приберем. По пътя се забавихме заради задръстванията през уикенда и възникна спор дали да ходим във Верона и кога. Стигна се до допитвания до туристите, при което няма как да се угоди на всички. В крайна сметка посетихме града на връщане.

Където и да отидехме времето не ни стигаше - притичвахме между снимките, за да си вземем сувенири, и непрекъснато си гледахме часовниците. При все това всеки път - абсолютно всеки път! - имаше закъснели и нито един час не се спази. На няколко пъти екскурзоводката решаваше внезапно, че е дала твърде много време, и тръгваше да ни търси и събира от съответното място, за да си ходим. Още помня части от изнервени разговори в стил:
- Абе кой чакаме пак?!
- Оная, дето не искаше да ходи във Верона.
- А, не! Оная, дето не искаше да ходи във Верона, съм тук
Сега всичко това ми се струва смешно, дребно и незначително. Споменавам го единствено за да подчертая, че трябва да се внимава при избора на фирма, когато човек се кани да пътува. 

На езерото Изео спряхме буквално за минути за фотопауза. Екскурзоводката дори не даде час на тръгване, като каза "да се движим заедно". От опит ви казвам, че тази формулировка никога не е добра идея, нито група от над 30 души може да се движи чак пък толкова заедно! Самото езеро е много живописно, а по бреговете му са разположени десетина градчета, датиращи от средновековието. Разходихме се набързо по кей с лодки в близост до хеликоптерна площадка и си направихме снимки.

 Сирмионе - замъкът Скалигеро, през който се минава на път за старата част на полуострова

Изглед от Сирмионе към езерото Гарда...

...и към един от местните плажове.

Основната дестинация за деня беше езерото Гарда - най-голямото в Италия и едно от най-известните като място за туризъм или почивка. Наименованието му може да бъде проследено назад в историята до VIII в. и идва от града Гарда. Произходът му е от от германската дума "warda", която означава "място за защита" или "място за наблюдение". В езерото има множество малки островчета и пет по-големи. На най-голямото Изола дел Гарда през 1220 г. Св. Франциск от Асизи основава манастир. С течение на времето езерото Гарда е било във владение на различни градове републики от региона. Особено значимо е влинието на Венецианската република, която е управлявала между XV в. и XVIII в. и силно е повлияла местната архитектура и развитието на изкуствата. 

През този ден времето беше горещо, но ясно и с чисто лазурно небе, идеално за снимки. По пътя към Сирмионе преминахме покрай поредица от красиви селища и вилни зони на брега. Благоприятният климат позволява развитието на буйна растителност - цитрусуви и маслинови дръвчета, палми и огромни зукуми, които растат като цели дървета. Това е едно от най-северните места, където се отглеждат лимони. По балконите и в градините имаше изобилие от цветя. 

Градчето Сирмионе, което посетихме през този следобед, е разположено на полуостров, врязан в езерото, и в това отношение прилича на нашите Несебър или Поморие. През XX в. мястото се утвърждава като известен спа курорт с минерална вода, лекуваща възпаления на дихателната система.

Основна забележителност не само за града, но и за цялото езеро, е крепостта Скалигеро в началото на стария град, която се издига направо от водата и е много живописна за снимки. Построена е като отбранително съоръжение през XIII в. от фамилията дела Скала, която по това време управлява близкия град Верона и голяма част от околностите. Замъкът е отворен за посетители и казват, че от кулите му се откриват зашеметяващи гледки, но нямахме време, за да се качим. 

Друга местна забележителност са останките на римската вила Гроте ди Катуло, която някога се е издигала на скала край езерото. В нея през I в. пр. Хр. е живял римският поет Катуло. Докато се разхождате, можете да видите негов паметник, но той далеч не е най-известната личност, живяла в Сирмионе. В градчето е идвал Данте в търсене на вдъхновение, а Мария Калас е прекарала там седем години, запленена от чара и хармонията на мястото.

По пътя през малкия полуостров ще видите изобилие от зеленина, отрупани с цветове дървета, градини със статуи и дворове с цветя. Дори в юлската жега мястото беше свежо и цъфтящо като райска градина. В езерото плуваха лебеди като още една атракция за тълпите от въодушевени туристи. Ето и единственото неприятно нещо, което забелязах - в разгара на сезона има твърде много хора, за да се насладиш на спокойствие или романтика.

Паметник на римския поет Катуло

Най-очарователното балконче, което някога съм виждала

Разходихме се по тесните улички, над които се извисяваха понякога наистина стари средновековни къщи с балкони, отрупани с цветя. Дори и новите сгради бяха с елегантна архитектура и боядисани в свежи или ярки цветове. Съжалявам, че нямахме възможност да поседнем в някое от кокетните заведения и да пием кафе. Истинското италианско кафе, както може би заете, е само един пръст на дъното на малка чашка, но дори и за това нямахме време.

В заключение - препоръчвам ви силно да посетите езерото Гарда, по чиито брегове несъмнено има и други живописни и уютни места освен Сирмионе с прекрасния му замък. Аз се надявам също да имам възможност да повторя тази ескурзия. Тъй като такава красота трудно се описва с думи, приключвам разказа си с още няколко снимки.

За другите две езера, които посетихме можете да прочетете съответно: за езерото Комо - ето тук, а за езерото Маджоре - ето тук.