Имало едно време един чаровен принц, който се възкачил на престола едва навършил осемнадесет години… После приказката се преобръща и криволичи към трагичния си край. Това е история за бягство от света, за търсене на красота и хармония в изкуството, за потиснати страсти и неосъществени стремежи, за лудост, предателство и загадъчна смърт.
Баварските замъци бяха моя мечта още от ученическите години. Това беше по-зрялата ми мечта след като изгубих детската да посетя Дисниленд в Париж. Сега виждам приемственост между двете – замъкът на Спящата красавица на Дисни, с който започва всяко филмче на световноизвестната компания, всъщност е вдъхновен от истинския замък Нойшванщайн, построен от Лудвиг Втори. Щастлива съм, че този мой стремеж се осъществи и успях да посетя подобно невероятно място. А покрай него и да науча и историята на създателя му. Като че по ирония на съдбата трагичната участ на краля е като извадена от сюжет на любимия му композитор Вагнер. Но за това по-късно.
