Сицилия: Алкантара, Етна и Сиракуза

По време на почивката в Сицилия бяхме отседнали в подножието на прекрасния град Таормина (повече ето тук) в градчето Мазаро, което се намира до плажа и живописното островче „Изола Бела” (подробности тук). През първия ден от престоя ни имахме възможност да изберем допълнителни екскурзии, с които да обиколим острова, като цените на повечето бяха около 40-45 евро на човек.

Предлагаха се различни видове посещения на вулкана Етна (през деня, вечер по залез, в комбинация с долината на Алкантара), обиколки на Сиракуза, Палермо и Чефалу, Агридженто и околностите му, Липарските острови или малки романтични градчета „по мотиви от филма Кръстника”. От Сицилия може да се отиде за един ден и до Малта за около 130 евро на човек, но според мен този мъничък остров заслужава повече време (повече за Малта ето тук).

Сицилия: Таормина

Таормина освен най-известният курорт в Сицилия е и един от най-романтичните градове, в които съм била. По време на почивката отседнахме в Мазаро, в хотел непосредствено до лифта към града, така че можехме да ходим когато си поискаме. Повече за Мазаро можете да прочетете ето тук.

Източната част на Сицилия е заселена 1300 г. пр. Хр. Името Таормина идва от гърците, които основават близкия град Наксос. През ІІІ в. пр. Хр. островът става римска провинция. Древният град обаче е разрушен от арабите през Х в., а в близък до днешния си облик е построен наново през Средновековието. През ХVІІІ в., след като пътят Сиракуза-Месина е изместен да не минава оттам, Таормина се превръща в обикновено, незначително селце. Възвръща популярността и блясъка си едва с развитието на туристическата индустрия.

На море в Сицилия

Да отидеш в Сицилия и да не срещнеш мафията е нещо като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Между другото била съм в Рим по времето на папа Йоан Павел II, беше неделя (денят, в който той се появява на балкона на катедралата „Св. Петър”) и въпреки това не го видях, защото беше на посещение извън града. Но това е съвсем друга история.

За Сицилия ми бяха разказвали, че още преди години млада жена отишла при леля си, която отдавна живеела на острова. Обаче гостенката все си седяла в стаята и дала следното обяснение:
‒ Страх ме е да се разхождам заради мафията.
‒ Ама, моето момиче, не се притеснявай – отвърнала лелята. ‒ Те са заети хора и си имат работа!

В този ред на мисли едва ли сицилианската мафия е по-опасна за обикновените туристи от нашата собствена. Обаче си прави по-добра реклама и се е превърнала в един вид местна атракция. В магазинчетата за сувенири се продават магнити, статуетки и други дрънкулки с усмихнати мургави чичко и лелка и надпис „сицилиански мафиоти”. Не си купих, но бяха симпатични.